Малабо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малабо
на испански: Malabo Flag of Equatorial Guinea.svg
— град —
Malabo a 13-oct-01.jpg
Малабо (Екваториална Гвинея)
Red pog.png
Малабо
Страна Флаг на Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея
Провинция Северна Биоко
Надм. височина 5 m
Население 187 302 души
Основаване 1827 г.
Малабо в Общомедия

Разположение на Малабо върху картата на Екваториална Гвинея
Остров Биоко

Малабо (произнасяно: ˈmæləboʊ) е столица на Екваториална Гвинея. Разположен е на северния бряг на остров Биоко (бивш Фернандо Поо) по ръба на потънал вулкан [1]. Населението на града нараства бързо и е около 150 000 души по данни от 2005, което го прави втори по големина в Екваториална Гвинея след бившата столица Бато.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1827 г. градът е открит от британците, които вземат под наем целия остров от испанците по време на колониалния период. Пристанището е кръстено Порт Кларанс, използва се като морски пост в усилията да се прекрати търговията с роби. Заселват се много наскоро освободени роби, още преди да се основе Сиера Леоне като колония за освободени роби. Макар че много от тях по-късно се преместват в Сиера Леоне, някой от техните наследници, наречени фернандинци (по старото име на остров Биоко), могат все още да бъдат открити в Малабо и околностите му, където образуват отделна етническа група, говореща собствен афропортугалски опростен диалект.

Когато островът е върнат под цялостен испански констрол, Малабо е преименовано на Санта Изабел. Предпочетен е за столица през 1969 г., като до този момент главен град на Екваториална Гвинея е град Бата, преименован е Малабо през 1973 г. като част от кампанията на президента Франсиско Масиас Нгуема за преименуване на европейските топонимически имена с „автентични“ африкански.

По време на неговия период на терор, Масиас Нгуема провежда почти геноцид над местното малцинство на етническите буби, които представкaват мнозинството на остров Биоко и това довежда много от членовете на неговото собствено племе фанг в Малабо. В края на неговото управление, Екваториална Гвинея е наричана понякога „Аушвиц на Африка“, а голяма част от населението, съставляващо по онова време около 1/3 от населението на страната, го напуска. Малабо все още се възстановява от белезите от този период.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Със средногодишна температура от 25 °C (77 °F) и годишни валежи от 1 900 мм (75 инча), има едни от най-тежките климатични условия в големия Гвинейски залив [2].

Откриване на петрол[редактиране | редактиране на кода]

Малабо е значително засегнато от нарастналото сътрудничество на властта с петролната промишленост по време на управлението на президента Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Петролното производство достига до 360 000 барела дневно (2004 г.), увеличеното производство води до двойно увеличаване на населението на столицата [3], но много малка част се инвестира в развитие на града.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Малабо има добри връзки по въздух, тъй като се обслужва от няколко превозвача, включващи Иберия, Суисеър, Спанеър, Еър Франс, КЛМ (KLM), Джетеър и Луфтханза, така също още няколко регионални авиолинии предлагат услугите си в района на страната и град Бата в континенталната част на Екваториална Гвинея. Пътуването с тези международни превозвачи трябва предварително да бъде обмислено тъй като страната няма капацитет да прилага безценните авиостандарти и контрола на въздушния трафик е в страни от най-доброто.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Малабо в уеб изданието на енциклопедия Британика
  2. Пак там
  3. Екваториална Гвинея: Обианг със сигурна победа след като опозицията напусна изборнта кампания
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.