Лейф Ериксон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лейф Ериксон

Лейф Ериксон (на нордически: Leifr Eiríksson) е норвежки пътешественик-изследовател, за когото се смята че пръв достига до бреговете на Северна Америка още в края на Х век. Известен е още и като Лейф Щастливеца. Роден е около 970 г. в Исландия, син на изследователя Ерик Торвалдсон (или също Ерик Червения), който от своя страна е основател на първите викингски колонии в Гренландия. Около 1000-та година Лейф, вече приел християнството и служещ на норвежкия крал Олаф, предприема експедиция на запад от Гренландия. Постепенно той минава покрай земи, които днес познаваме като о. Бафинова земя и канадската провинция Лабрадор и достига до о. Нюфаудленд. По тези земи Лейф създава т.нар. Лейфсбодир- "Колибите на Лейф", но той така и не успява да ги засели за постоянно. Лейф и екипажа му дават на новооткритите земи името Винланд. Има две теории относно произхода на името: според едната то означава "Земя на виното", заради гроздето, което викингите откриват там, а според другата- "Земя на пасищата", поради широките поля. По обратния път към Гренландия Лейф Ериксон спасява екипажа на исландския търговец Торир Източния, чиито кораб се разбива в скалите около гренландските брегове. Тази случка спечелва на Лейф прозвището Щастливеца (на нордически: Leifr hinn heppni).

Лейф има един син- Торкел (или Торгилс) Лейфсон, който го и наследява след смъртта му, около 1020 г.

Източници[редактиране | edit source]