Бафинова земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Позиция на Бафинова земя на картата на света

Бафинова земя (на английски Baffin Island, на инуктитут ᕿᑭᖅᑖᓗᒃ, Qikiqtaaluk}}, на френски Île de Baffin) е канадски арктически остров в територия Нунавут. Той е най-големият канадски остров и 5-ти в света по големина с територия от 507 451 km².

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Островът се намира в югоизточната част на Канадския арктичен архипелаг, като със своята площ заема повече от 1/3 от общата площ на архипелага. На североизток бреговете на гигантския остров се мият от водите на Бафиново море, а протока Дейвис го отделя от Гренландия. На югоизток граничи с море Лабрадор. Широкият Хъдсънов проток отделят острова на юг от п-ов Лабрадор. На югозапад, запад и северозапад протока Фокс, басейна Фокс, протока Фюри енд Хекла, залива Бутия и протока Принц Риджънт отделят Бафинова земя съответно от остров Саутхамптън, п-ов Мелвил, п-ов Бутия и остров Съмърсет. На север протока Ланкастър го отделя от остров Девън, а протоците Нейви Борд и Еклипс – от остров Байлот.

Разстоянието между най-северната точка на острова – нос Сарджънт (73°53′ с. ш. 86°10′ з. д. / 73.883333° с. ш. 86.166667° з. д.) и най-южната (61°52′ с. ш. 66°16′ з. д. / 61.866667° с. ш. 66.266667° з. д.) е 1 575 км, а между най-западната – нос Кейтър (71°56′ с. ш. 90°07′ з. д. / 71.933333° с. ш. 90.116667° з. д.) и най-източната – нос Дайер (66°37′ с. ш. 61°16′ з. д. / 66.616667° с. ш. 61.266667° з. д.) — 1275 км.

Брегова линия[редактиране | edit source]

Северните, североизточните, източните и югоизточните брегове на острова са силно разчленени с множество заливи, фиорди и полуострови, по-големи от които са заливите Адмиралти, Милн, Бакан, Хом Екалугад, Камбърленд и Фробишър, фиордите Сам, Еглинтън, Итирбилунг и Нетилинт и полуостровите Бродер, Борден, Къмбърланд, Хол и Мета Инкогнита. Южните, западните и северозападните брегове са сравнително по-слабо разчленени, като тук по-големите заливи са Боумън, Тавернер, Икпик, Стейнсбю и Берние, а по-големите полуострови – Фокс и Бърд.

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът на Бафинова земя е твърде разнообразен. От най-северната до най-южната точка на острова, покрай североизточното и източното крайбрежие се простира планинска верига, която е част от т.н. "Арктически Кордилери". Тук, в платото Пени, в основата на полуостров Къмбърланд се намират най-високите върхове Маунд Один (2 147 м) и Асгард (2 011 м). От север на юг се издигат няколко планински масива – Харц ( 1 188 м) и платото Магда на полуостров Борден, Краг (1 615 м), Брус (1 554 м), Тор (1 675 м), планината на полуостров Хол (до 1 146 м) и планината Еверет (853 м) на полуостров Мета инкогнита.

Западната част на острова, от полуостров Бродер до полуостров Фокс е заета от обширна хълмиста равнина (височина 150-200 м), известна като Голямата равнина Кукджуак, осеяна с огромно кжличество езера и блата.

Води[редактиране | edit source]

Остров Бафинова земя е изключително богата на водни източници. Реките са къси (малко по дълги в западната част), но много пълноводни, с голям пад на водата и много бързеи и водопади. По-големите реки, вливащи се на западното крайбрежие са: Гифорд, Роули, Ханц, Кукджуак, Амаджуак, Ауклер и други, а най-голямата, вливаща се на източния бряг е Маккинд.

Количеството на езерата е огромно, разположени главно в западната равнина част на острова. Двете най-големи езера са Нетилинг (5 066 км2) и Амаджуак (3 115 км2), като освен тях има още доста над 500 км2 – Ериксен, Нергор, Кон, Билер, Джилиан, Минго и Тесик.

На острова има и големи планински ледници, спускащи се в източните заливи и фиорди. Най-големия ледник на острова е ледения купол Барнс, в централната част, а на платото Пени и на п-ов Къмбърланд също има големи ледникови полета. като цяло ледниците заемат около 83 хил. км2, което съставлява близо 1/6 от цялата територия на острова.

Климат[редактиране | edit source]

Бафинова земя се намира на пътя на студените въздушни маси нахлуващи целогодишно от северните ширини, което води до доста суров климат. Зимата е дълга и студена, а лятото мъгливо и облачно. Поради голямата дължина на острова от север на юг пролетта настъпва в различно време на годината. В югоизточните, по-топли райони – в началото на юни, а по северното крайбрежие – чак в средата на юли, където ледниците се спускат до самия бряг. Валежите са предимно от сняг по всяко време на годината, с най-малка вероятност през юли и началото на август. Средната годишна температура в Икалуит е около -8,5°С, докато в Рейкявик, който е на същата географска ширина е 5°С.

Ледената покривка изчезва по южното крайбрежие от средата на юни до края на октомври, докато по северното крайбрежие едва само през август, а има и лета в които се задържа целогодишно.

Повече от 2/3 от територията на острова се намира на север от Северната полярна окръжност, което предполага наличието на двадесет и четиричасов ден през лятото и също двадесет и четиричасова нощ през зимата. В района на селището Клайд Ривър (на североизточното крайбражие, 70° 28` с.ш.) в периода от 14 май до 28 юли има непрекъснат ден, а от 22 ноември до 19 януари – непрекъсната нощ.

Растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Растителността е изключително бедна на видове и е представена главно от тундрови растения, докато в по-южните части могат да се срещне тук-таме храстова растителност.

За разлика от растителността, животинския свят е особено разнообразен. Тук обитават и същевременно мигрират от северна юг и обратно огромни стада елени карибу. Голямо е количеството на белите мечки, арктически лисици, зайци , вълци и леминги. През лятото пристигат огромно количество прелетни птици. Крайбрежните води са богати на тюлени, моржове и бели китове.

История[редактиране | edit source]

Откриване и изследване на острова[редактиране | edit source]

Макар че през септември 2008 г. са открити артефакти за пребиваване на викингите на югоизточното крайбрежие на острова около 1000 г., все още няма сигурни доказателства, че Бафинова земя е била известна на европейците преди официалното ѝ откриване през 1576 г. от Мартин Фробишър.

Население и стопанство[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

През 2009 г. на острова живеят едва 12 454 човека (0,02 жители на км2), разпределени в 8 селища:

Икалуит (Фробишър Бей), на брега на залива Фробишър (6 184 жители), (63°45′ с. ш. 68°31′ з. д. / 63.75° с. ш. 68.516667° з. д.), административен център на територия Нунавут
Пагниртунг, на брега на залива Къмбърланд ( 1 325 жители), (66°09′ с. ш. 65°42′ з. д. / 66.15° с. ш. 65.7° з. д.)
Понд Инлет, на брега на протока Еклипс (1 315 жители), (72°42′ с. ш. 77°58′ з. д. / 72.7° с. ш. 77.966667° з. д.)
Кейп Дорсет, на южния бряг на п-ов Фокс (1 236 жители), (64°14′ с. ш. 76°32′ з. д. / 64.233333° с. ш. 76.533333° з. д.)
Клайд Ривър, на североизточното крайбрежие, (820 жители), (70°28′ с. ш. 65°35′ з. д. / 70.466667° с. ш. 65.583333° з. д.)
Арктик Бей, на източния бряг на залива Адмиралти, 690 жители), (73°02′ с. ш. 85°09′ з. д. / 73.033333° с. ш. 85.15° з. д.)
Киукиктарджуак (Кекертук), на остров Броутън, в близост до източното крайбрежие, (473 жители), (67°33′ с. ш. 64°01′ з. д. / 67.55° с. ш. 64.016667° з. д.)
Кимирут (Лейк Харбър), на брега на Хъдсъновия проток, (411 жители), (62°51′ с. ш. 69°52′ з. д. / 62.85° с. ш. 69.866667° з. д.)

Стопанство[редактиране | edit source]

Недрата на острова са слабо проучени за полезни изкопаеми. В северната част на Бафинова земя, около Арктик Бей и изоставеното селище Нанисвик се разработват находища на оловно-цинкова руда. Северно от езерото Ериксен, на 71°20′ с. ш. 79°23′ з. д. / 71.333333° с. ш. 79.383333° з. д. са открити големи залежи на желязна руда, които предстоят да бъдат усвоени. Основният поминък на местното население е свързан с преработващата промищленост, базирана на улова на риба и морски животни (тюлени, китове и други). В Икалуит има рибоконсервна фабрика.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, 114-119, 127-133, 138-141, 343-347, 365, 385, 402-403. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Baffin Island“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.