Джеймс Кларк Рос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рос.

Сър Джеймс Кларк Рос
британски полярен изследовател
Сър Джеймс Кларк Рос 
Роден: 15 април 1800
Лондон, Великобритания
Починал: 3 април 1862
Айлсбъри, Великобритания

Сър Джеймс Кларк Рос (на английски Sir James Clark Ross) английски морски офицер и пътешественик-изследовател, контраадмирал (1 декември 1856 г.). Участник в 11 полярни експедиции, от които 8 в Арктика и 3 в Антарктика.

Роден в Лондон и още на 12 години е във флота, на кораба на чичо си Джон Рос.

Участие в експедициите на Джон Рос и Уилям Едуард Пари[редактиране | edit source]

През 1818 и 1829-1831 година участва в експедициите на чичо си Джон Рос. През 1819-1820, 1821-1823, 1824-1825 и 1827 година участва в експедициите на Уилям Едуард Пари. При участието във втората експедиция на чичо си Джон Рос, през пролетта на 1830 пресича п-ов Бутия от изток на запад и го изследва, като на юг открива провлака, свързващ го с континента, а на север протока Бело, отделящ го от остров Сомърсет. На югозапад от полуострова открива протока Джеймс Рос (69°40′ с. ш. 96°30′ з. д. / 69.666667° с. ш. 96.5° з. д., ширина около 55 км), а на югозапад от протока – остров Кинг Уилям (12,6 хил. км2). На 1 юни 1831 на 70°05′17″ с. ш. 96°46′45″ з. д. / 70.088056° с. ш. 96.779167° з. д. открива Северния магнитен полюс.

През 1836 година ръководи експедиция в Бафиновия залив, където провежда геоматни измервания.

Експедиции в Антарктика 1840-1843[редактиране | edit source]

Плаванията на Джеймс Кларк Рос в Антарктика

От 1840 до 1843 година извършва три плавания в Антарктика на корабите "Еребус" и "Тирър", втория под командването на Франсис Крозиър, като целта е откриването и достигането на Южния магнитен полюс.

Първо плаване 1840-1841[редактиране | edit source]

При пристигането на експедицията в Тасмания през 1840, Рос научава за откритията извършени от Жул Дюмон-Дюрвил и Чарлз Уилкс и решава да проведе търсенията си на изток от техните маршрути.

В края на 1840 година корабите поемат на юг по 170° и.д. и на 5 януари 1841 г. достига до нос Адер (71°17′ ю. ш. 170°06′ и. д. / 71.283333° ю. ш. 170.1° и. д.). На 11 януари, на юг от носа открива дългия над 100 км Адмиралтейския хребет с планинския масив Сабин (71°55′ ю. ш. 169°30′ и. д. / 71.916667° ю. ш. 169.5° и. д.). Продължава плаването си на юг, покрай брега на Земя Виктория и открива о-вите Посешън (12 януари, 71°50′ ю. ш. 171°10′ и. д. / 71.833333° ю. ш. 171.166667° и. д.), където на 19 януари 1841 обявява откритите земи за британско владение, а след това остров Коулмен (73°25′ ю. ш. 169°57′ и. д. / 73.416667° ю. ш. 169.95° и. д.) и остров Франклин (76°04′ ю. ш. 168°20′ и. д. / 76.066667° ю. ш. 168.333333° и. д.). На 27 януари, на 77°32′ ю. ш. 167°20′ и. д. / 77.533333° ю. ш. 167.333333° и. д. открива вулкана Еребус (3795 м), а на 77°30′ ю. ш. 168°40′ и. д. / 77.5° ю. ш. 168.666667° и. д. - вулкана Тирър, двата разположени на остров Рос, отделен от континента от протока Мак Мърдо. На изток от остров Рос на 28 януари открива Ледената бариера Рос. По този начин Рос открива и първи плава в море Рос (около 960 хил. км2) и покрай източния бряг на Земя Виктория (142º и.д. - 152º з.д.). Няколко дни корабите плават на изток покрай ледената бариера и на 15 февруари, след като изминават почти 470 км, достигат до 78° 04' ю.ш. (рекордна за времето си южна ширина). Опасявайки се да не бъде блокиран от ледовете Рос поема на север и достига до остров Франклин, където провежда магнитни измервания и установява, че Южния магнитен полюс се намира на около 300 км западно от острова, във вътрешността на Земя Виктория. След като достига нос Адер Рос плава няколко дни на запад покрай брега и в края на февруари, след като открива над 1000 км от бреговете на Антарктида, в началото на април 1841 се завръща в Тасмания.

Второ плаване 1841-1842[редактиране | edit source]

През пролетта (ноември) 1841 година Джеймс Рос отново потегля за Антарктида, надявайки се да навери проход на юг от Земя Виктория. В началото на януари 1842, движейки сред ледове на 156° 30' з.д., отново присича южната полярна окръжност, но на 19 януари налетялата буря силно поврежда корабите, като особено пострадва "Тирър". Ремонтът трае няколко дни и едва на 2 февруари корабите продължават плаването си на юг, като този път Рос успява да проникне с 10 км по-на юг (78º 04` 30“ ю.ш.) от миналото си плаване. На 23 февруари корабите продължават покрай ледената бариера на изток и я проследяват почти по цялото ѝ протежение (дължината ѝ е около 1000 км). По този начин Рос полага началото на откриването на най-големия шелфов ледник Рос на Земята. Есента приближава и Рос е принуден да обърне на североизток, към Фолклъндските о-ви, където зимува.

Трето плаване 1842-1843[редактиране | edit source]

В края на пролетта на 1842 година англичаните напускат Фолклъндските о-ви и отново се устремяват на юг, но този път в акваторията на море Уедъл. През декември 1842 година на североизток от Антарктическия п-ов открива островите Етна (632°54′ ю. ш. 55°25′ з. д. / 632.9° ю. ш. 55.416667° з. д.), Паулета (63°34′ ю. ш. 55°46′ з. д. / 63.566667° ю. ш. 55.766667° з. д.), Дарвин (63°23′ ю. ш. 54°52′ з. д. / 63.383333° ю. ш. 54.866667° з. д.) и Джеймс Рос (64°12′ ю. ш. 57°48′ з. д. / 64.2° ю. ш. 57.8° з. д.). Джеймс Рос прави отчаяни опити да проникне колкото е възможно по-на юг, но ледовата обстановка обаче това лято е неблагоприятна и Рос успява да достигна през март 1843 само до 71º 30` ю.ш. В началото на септември 1843 година експедицията се завръща в Англия.

За черири и половина години плаване от екипажа загива само един моряк по време на голяма буря. През цялото време на експедицията, никой не се разболял от скорбут благодарение на мерките взети от Джеймс Рос относно хранителния режим на екипажа. През 1844 година за огромните му заслуги към географията е удостоен с рицарска титла, а Франция го награждава с Ордана на Почетния легион.

Последна арктическа експедиция 1848-1849[редактиране | edit source]

През 1848-1849 година възглавява първата правителствена експедиция за търсене на Джон Франклин с корабите "Ентърпрайз" и "Инвестигейтър". Зимува на остров Принц Леополд (74°02′ с. ш. 90°04′ з. д. / 74.033333° с. ш. 90.066667° з. д.), където оборудва склад с хранителни припаси и материали, който впоследствие помага на много от следващите експедиции в района. През май 1849 година заедно с Френсис Макклинток изследва северното и западното крайбрежие на остров Сомърсет на юг до 72º 38` с.ш. и на запад от протока Пил открива източното крайбрежие на остров Принц Уелски. В края на август корабите се освобождават от ледения плен и през ноември 1849 година се завръщат в Англия, без да намерят никакви следи от експедицията на Франклин и без да извършат някакви съществени открития.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Voyage of discovery and research in the Southern and Antarctic regions during the years 1839-43 (v. 1-2, 1847).

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 403-405. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 350-351, 370-371. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 15, 18, 19, 26, 28, 30, 40, 73, 100-102, 113, 139, 168. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., стр. 42-44. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  • Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53-55. ISBN 978-619-90008-1-6