Уилям Едуард Пари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Едуард Пари
английски изследовател
Уилям Едуард Пари 
Роден: 19 декември 1790
Бат, Великобритания
Починал: 9 юли 1855  (на 64 години)
Бад Емс, Прусия

Сър Уилям Едуард Пари (на английски William Edward Parry) (19 декември 1790 - 9 юли 1855) английски арктически изследовател, адмирал.

Ранни години 1790-1818[редактиране | edit source]

Роден в град Бат, Англия в семейство на лекар. На 13-годишна възраст става доброволец във военноморския флот и през 1806 е флотски курсант. През 1810 вече като лейтенант е назначен за командир на кораба "Александър", с който в следващите три години плава около Шпицберген, а през 1818 с него участва в експедицията на Джон Рос. По време на тези плавания се занимава с практическа астрономия в северните ширини, дейност която много ще му помогне по-късно по време на неговите полярни експедиции.

Експедиционна дейност 1819-1827[редактиране | edit source]

Търсене на Северозападния проход 1819-1820[редактиране | edit source]

През 1819-1820 на корабите „Хекла“ (375 т) и „Грайпер“ (180 т) ръководи експедиция за търсене на Северозападния проход. Командир на втория кораб е лейтенант Матю Лидън. В плаването участват още мичман Джеймс Кларк Рос (племенник на Джон Рос), капитанът от артилерията Едуард Сабин, виден магнитолог и лейтенант Фредерик Уилям Бичи.

В края на юни 1819 експедицията достига източния вход на протоко Ланкастър (между островите Бафинова земя на юг и Девън на север) и след като очаква няколко дена попътен вятър навлиза в протока. На 88º з.д. открива северния вход на протока Принц Риджент (между островите Бафинова земя на юг-югоизток и открития от него Сомърсет на север-северозапад). Прави неуспешен опит да се придвижи на юг по протока, ное спрян от непроходими ледове. Открива и изследва южния бряг на остров Девън, от нос Осбърн (80º 15` з.д.) до нос Райли (91º 54` з.д.) на запад на протежение над 300 км.

Зад нос Райли Пари открива южния вход на протока Уелингтън (между островите Девън на изток и Корнуолис на запад), който е напълно свободен от ледове, но Пари опасявайки се от загуба на време за изследване на този проток, го пренебрегва и продължава на запад спазвайки инструкциите за търсене на Северозападния проход.

След 93º з.д. навлиза в протока Бароу (между островите Корнуолис и Батерст – открити от него, на север и Сомърсет и Принц Уелски на юг), където открива остров Ръсел (74°00′ с. ш. 98°25′ з. д. / 74° с. ш. 98.416667° з. д., 940 км2). След 103º з.д. навлиза в протока Мелвил (между островите Мелвил на север и Виктория на юг). На 75°12′ с. ш. 104°17′ з. д. / 75.2° с. ш. 104.283333° з. д. открива остров Байам Мартин (1150 км2), намиращ се в южния вход на протока Байам (между островите Мелвил на запад и Батерст на изток) и югоизточната част на остров Мелвил. На 6 септември корабите подминават 110° з.д. и Пари обявява пред целия екипаж, че зяслужават да получат обявената от правителството премия от £ 5000. Открива южното крайбрежие на остров Мелвил (42149 км2) до нос Провидънс (112º 25` з.д.), най-южната точка на остров Мелвил, на п-ов Дъндас. На 20 септември корабите достигат до меридиана 112º 51` з.д. и поради късното време поемат обратно. Експедицията зимува в залива Уинтър Харбър (110º 37` з.д.) на южното крайбрежие на Мелвил, като зимуването минава благополучно. Скорбут се появява само в лека форма благодарение на санитарно-хигиенните мерки, въведени от лекаря на експедицията д-р Джон Едуардс и рационалното хранене. Умира само един човек от възпаление на белите дробове.

От 1 до 15 юни 1820 Пари с група от дванадесет човека изследва централната част на остров Мелвил. Открива залива Лидон (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас), п-ов Сабин (76°25′ с. ш. 109°15′ з. д. / 76.416667° с. ш. 109.25° з. д., северната част на остров Мелвил). На запад от него дълбоко врязания в сушата залив Хекла енд Грайпер (111º 10` з.д.). Изследва планинския п-ов Дъндас и провлака (широк около 40 км) между заливите Хекла енд Грайпер на север и Лидон на юг в централната част на остров Мелвил. След завръщането на групата корабите продължават да са в плен на ледовете още месец и половина.

Едва на 1 август "Хекла" и "Грайпер" се освобождават от ледения плен и продължават на запад, отначало при благоприятни условия, но след кта изминават около 100 км ледовата обстановка се услужнява. Бавно и лавирайки между ледовете в средата на август експедицията достига до 113º 48` з.д. Още десет дни Пари безуспешно лавира сред ледовете, но не успява да се придвижи по-на запад. На юг е открито североизточното крайбрежие на остров Банкс (70028 км2), но не успяват да изследват вътрешността му.

На 26 Пари решава да отстъпи. обратния път през новооткритите протоци до Бафиновия залив отнема пет дни. Връщайки се, на 31 август експедицията открива входа на залива Адмиралтейство, дълбоко врязващ се в Бафинова земя от север, между полуостровите Бродер на запад и Борден на изток и картира голяма част от източното крайбрежие на Бафинова земя, като открива няколко залива. В края на септември "Хекла" и "Грайпер" навлизат в открито море и в средата на ноември 1820 се завръщат в Лондон.

Експедицията на Пари постига изключително голям успех като открива, изследва и картира повече от половината път от Гренландия до Беренговия проток, т.н. Северозападен проход. След завръщането си е повишен в чин капитан-лейтенант.

Ново търсене на Северозападния проход 1821-1822[редактиране | edit source]

През май 1821 Уилям Пари отново се отправя в Американска Арктика начело на експедиция с два кораба „Фюри“ и „Хекла“, втория под командването на Джордж Лайън. Задачата е да се достигне от изток до устието на река Копърмайн, да се изследва крайбрежието на континента до устието на Маккензи (река)Маккензи, а след това да се направи опит за достигане на Беринговия проток. Пари се надява да достигне до Копърмайн не от север, а от югоизток, през протоците Хъдсън и Фокс, покрай северния бряг на остров Саутхямптън. В началото на август 1821 изследва залива Репалс (между п-ов Мелвил на север и континента на юг) и протока Фрозен Стрийт на югоизток (между п-ов Мелвил на север и остров Саутхямптън на юг). Зимува на остров Уинтър (66°16′ с. ш. 83°04′ з. д. / 66.266667° с. ш. 83.066667° з. д.), намиращ се на входа на открития от него залива Лайон.

В съседство със зимуващите англичани се оказва група ескимоси, а сред тях красивата и умна млада жена Иглулик. Тя начертава за Пари вярна карта на района в който зимуват: това е п-ов Мелвил, съединен чрез провлака Рей с континента и отделен на север с тесен проток от Бафинова земя.

В началото на юли 1822, веднага щом корабите се освобождават от леден плен, англичаните, ползвайки точната карта на ескимоската, продължават от остров Уинтър на север и откриват източния бряг на п-ов Мелвил, в т.ч. залива Пари (68º 10` с.ш.). На 69º 50` с.ш. достигат и откриват протока, указан им от ескимоската. Пари наименува протока Фюри енд Хекла, а в източния му вход – остров Иглулик (69°23′ с. ш. 81°40′ з. д. / 69.383333° с. ш. 81.666667° з. д.), в знак на благодарност към младата жена. Корабите не успяват да проникнат в протока покрит с непроходими ледове, но експедицията го преминава пеша до западния му вход. По този начин Пари доказва, че огромния остров Бафинова земя не е част от континента. хората започват да боледуват от скорбут и той е принуден да изпрати заболелите в Англия с "Хекла", а след това и сам на "Фюри" в края на август потегля обратно и през октомври 1822 се завръща в родината.

Тази експедиция, в сравнение с първата е с по-малки резултати, но независимо от това допринася за по-нататъшното откриване и изследване на огромния Канадски арктичен архипелаг. Повишен е в капитан 2-ри ранг и назначен за главен хидрограф на флота.

Трето плаване за търсене на Северозападния проход 1824-1825[редактиране | edit source]

След като претърпява неуспех при решаването на основната задача – откриване на Северозападния проход с помощта само на морски кораби, Пари предлага едновременно да се отправят в Арктика за търсене на прохода няколко сухопътни и морски експедиции. От страна на сушата за втори път се отправя в пътешествие Джон Франклин, който изследва северния бряг на Канада на голямо протежение, а по море за трети път тръгва Пари.

През август 1824, отново с корабите "Хекла" и "Фюри", втория под командването на Хенри Хопнър (участник в двете му първи плавания) Пари навлиза в протока Ланкастър, но при входа на протока Принц Риджент корабите са спряни от непроходими ледове, където се установяват на зимуване. До пролетта на 1825 участниците в експедицията изследват източния бряг на протока Принц Риджент на юг до 72º с.ш., като по този начин откриват част от западното крайбрежие на п-ов Бродер (северозападната част на остров Бафинова земя). през лятото е открит и изследван западния бряг на протока до залива Кресуел, като по този начин е открито почти цялото източното крайбрежие на остров Сомърсет. Тук на нос Фюри (72°42′ с. ш. 92°17′ з. д. / 72.7° с. ш. 92.283333° з. д.), Пари загубва всякаква надежда да продължи на юг и изоставя един от корабите ("Фюри"). Заповядва да се построи на носа склад, в който са сложени продоволствия, оборудвани и дрехи , които да бъдат използвани от бъдещите изследователи. Всичките участници в експедицията се натоварват на "Хекла" и през октомври 1825 се завръщат в Англия.

Експедиция към Северния полюс 1827[редактиране | edit source]

През 1827 Пари продължава изследванията на Арктика в друго направление. На 21 юни предприема първия опит за достигне до Северния полюс с шейни-лодки от Шпицберген с двама други спътника и със запаси от продоволствие за десет седмици. На 23 юли достигна до 82º 45` с.ш., но установява, че ледовете гоо отнасят на юг, след което решава да се върне. Рекордът му за придвижване на север се задържа цели 49 години. Този е първия поход с шейни-лодки да се достигне до Северния полюс, и трезвите познавачи на Арктика правят от опита на Пари правилен извод, че при тогавашните технически средства само по този начин на придвижване може да се стигне до полюса. Ще минат обаче повече от 80 години, преди американецът Робърт Пири, след многогодишни тренировки, именно по този начин да покори Северния полюс.

Следващи години 1828-1855[редактиране | edit source]

През април 1829 за заслугите му по откриването на Северозападния проход Пари е посветен в рицарско звание. В периода 1829-1834 работи като комисар на австралийска селскостопанска компания със седалище в Порт Стивънс в Нов Южен Уелс. Впоследствие е избран на поста главен ревизор на отдела за парни машини към военноморския флот на Великобритания и заема този пост до пенсионирането си през 1846. Организира и подобрява качеството на пощенските услуги между Европа и Америка.

През 1852 е произведен в пълен адмирал и през следващата година става управител на Гринуичката болница, пост който заема до смъртта си.

През цялата си военноморска кариера се бори против телесните наказания прилагани във флота. Става пионер в използването на нови технологии за консервиране на храни, използвани при полярни експедиции.

Умира на 9 юли 1855 в селището Бад Емс, Прусия.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Journal of a second voyage for the discovery of a north-west passage from the Atlantic to the Pacific, performed in the years 1821-22-23" (1824);
  • "Narrative of an attempt to reach the North Pole, in boast... attached to H. M. S. “Hecla”, in … 1827" (1828).

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Edward Parry“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.