Ескимоси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ескимоси
Inuit women 1907.jpg
Общ брой около 150 000
Значителен
брой в
Флаг на Гренландия Гренландия

Флаг на Канада Канада
Флаг на Русия Русия

САЩ
Език предимно английски
Религия християни, шаманисти анимисти

Ескимосите са коренните жители по крайбрежието на Арктика и суб-арктичните части на Северна Америка и североизточните покрайнини на Сибир. Територията, която ескимосите обитават, се разпростира в 4 страни – САЩ, Канада, Русия и Гренландия. Те наброяват повече от 90 000 души. По-голямата част от тях живеят на юг от северния полярен кръг, като приблизително 28 000 населяват Алеутските острови и Аляска, 17 000 Канада, 1 500 живеят в Сибир и 45 000 в Гренландия. Името ескимоси не е самоназвание. То произлиза от думата ескимасен, означаваща „хора, които ядат сурово месо”, както ги наричали техните южни съседи - индианците-алгонкини. Думата започва да се употребява и от европейските изследователи и днес е масово използвана, дори и от ескимосите. Тяхната собствена дума за самите себе си е „инуит“, което означава „истински хора“ и понастоящем се използва в повечето езици по света.

Ескимосите населяват един от най-студените региони на света. Тяхната земя е основно тундра – ниско, равно поле без дървета, където земята остава постоянно замръзнала освен няколкото сантиметра от повърхността през краткия летен сезон. Въпреки че някои групи са установени край реките и разчитат на риболов, а други преследват стада от северни елени във вътрешните части, повечето ескимоси традиционно живеят основно като ловци на морски бозайницитюлени, моржове и китове – и структурата и характера на тяхната култура са ориентирани към морето.

Един от най-странните аспекти на традиционната ескимоска култура е нейната относителна хомогенност на територия по-голяма от 8000 км по протежение на Арктика. Основните институционални и психологически особености на културата – религиозни, социални и икономически – са еднакви. Има някои различия в традиционната роднинска система. Езикът е разделен на две главни диалектни групи (особено в западните райони) – говорещи инупик (от Гренландия до западна Аляска) и говорещи юпик (северозападна Аляска и Сибир).

Начин на живот[редактиране | edit source]

Способността на ескимосите да се адаптират към студа и суровите условия на околната среда се дължи на тяхната изобретателност, културни ценности и психологически особености. Те изработват различни съоръжения и полезни устройства от всякакъв вид материал. Дрехи ушити от кожа, харпуни изработени от зъби или еленови рога, плазове за шейни от замръзнал торф, добре известното иглу и снежни къщи са все примери на местни приспособления, изработени от наличните природни материали. В критични случаи като материал се използват и замразени късове месо!

Заселване[редактиране | edit source]

Днес със сигурност се знае, че най-ранното заселване на Северна Америка е тръгнало от Азия. Първите имигранти са дошли най-вероятно преди 12 000 години (възможно е и по-рано) през т.нар. Берингов мост, свързващ Азия и Америка. Преди ок. 11 000 год. този сухопътен мост потъва и на негово място се образува днешното Берингово море. Те достигат до най-южните и централни територии и там развиват процъфтяваща култура, докато Северът остава ненаселен. Там първите признаци на инуитски културни етапи са от 3 хилядолетие пр.Хр. Инуитите се приспособяват към арктическия начин на живот по различен начин. По гористия западен бряг на залива Хъдсън те ловят елени карибу и никога не навлизат в морето. В други райони инуитите живеят от лов на китове и риболов. Въпреки че храната не е била много разнообразна и доста трудна за набавяне, инуитите успяват да преживеят в тези области хилядолетия наред. Днес в най-северната част на Канада живеят 26 000 инуити, които се разделят на 53 комуни. В последните десетилетия броят на инуитите бързо нараства. През 1999 г. те получават Нунавут – собствена, до голяма степен автономна територия. На езика на инуитите „Нунавут” означава „наша земя”, в която човек се връща към корените си. Отдавна вече модерната цивилизация е достигнала и Канадска Арктика, което не винаги е добре за живеещите тук хора.

Изкуство и култура[редактиране | edit source]

За инуитите се знае, че прекарват часове върху леда в очакване на морж, тюлен или каквото и да искат да ловят. И докато чакат, от камък, кост, зъби или други материали се изработва образ на ловния обект. Изобразителната дейност традиционно е част от живота, дори негова основа. Затова изработващият тези творби се разбира не като творец, а като заклинател на обекти в характерно за дадена ситуация движение: тюлен или кит, изобразени мъртви, мечки с опънати вратове, диви гъски в полет или в езерото и други такива мотиви от този тип. Също и изкусното оформяне на фасадите при индианците вхайда, тотемните стълбове, изработването на маски и предмети. Това няма връзка с творчеството, но има общо с историята.

Установяване[редактиране | edit source]

Начинът на установяване зависи от местообитанието на отделните групи, от годишния сезон и от възможностите, които предлага отделната област. В Гренландия и Аляска – най-източните области населявани от ескимоси - съществуват постоянни села от каменни къщи. По сибирските брегове има ескимоски села, в които къщите са изградени от плавей и пръст. В централните области няма такива установени общества, въпреки че отделни групи могат да се завръщат на едно и също място, удобно за ловуване и риболов, в продължение на години.

Във всички ескимоски области има годишен цикъл, през който групите прекарват зимата заедно в големи общества, а през лятото се разделят на по-малки, фамилни групи. Такова сезонно струпване и разделяне се наблюдава дори и в Гренландия и западна Аляска. През лятото ескимосите напускат своите постоянни общности и живеят в палатки от животинска кожа, на места подходящи за лов на тюлени, за риболов или за събиране на птици, яйца и растения. Иглутата (на ескимоски „иглу” означава „дом”) се правят от сняг и се използват само през зимата, когато села от такива структури се изграждат върху твърдия океански лед на централна Арктика, за да се улесни ловът на тюлени през дупките в снега. Подобни жилища са използват и като временни постройки в Гренландия и в части от Канада и Аляска.

Нунавут – автономия за инуитите[редактиране | edit source]

Годината 1999 е ключово постижение в стремежа на канадското коренно население към повече самостоятелност. На 1-ви април тази година с учредяването на Нунавут възниква автономна територия под управлението изключително на инуити. Географията на Нунавут е впечатляваща. Става въпрос за ареал от 2 млн. кв. км., от тях около 350 000 кв. км. земя. Населението на Нунавут наброява 28 000 жители, от които 75 % са инуити. Нунавут обхваща източната част на арктическа Канада, където населението допреди няколко десетилетия е живяло в иглута и се е препитавало с лов и събирачество. Това коренно се променя. Столицата Иквалуит разполага с най-модерна инфраструктура. Дори и най-малкото селище на Нунавут днес има училище, има достъп до радио и телевизия и е във връзка с останалия свят чрез модерни комуникационни системи. За икономическа основа служат многобройните природни богатства. Територията разполага с редица собствени министерства и институции, които се ръководят от инуити. Но животът в Нунавут не е много евтин: литър мляко струва три долара, един хляб – също. Без субсидии от страна на правителството много неща са невъзможни. Населението е сигурно, че може да гради бъдещето си на собствена отговорност и да направи Нунавут важен фактор в канадската икономика.

Зависимост от сезоните[редактиране | edit source]

Традиционната ескимоска прехрана е тясно свързана с годишния цикъл на сезоните, най-важната особеност на които е наличието или отсъствието на твърд лед в морето. През лятото, когато няма лед, малките семейни групи пътуват от крайбрежието към своите лагери във вътрешността на сушата с лодки по реките и езерата или с кучешки впрягове. През късната пролет и през лятото те ловуват мигриращите на север стада от американски северни елени, като ги убиват при пресичането на реките или като създават специални капани. Когато рибата се движи нагоре срещу течението на реките, за да хвърли хайвера си, ескимосите я улавят в мрежи или я пронизват с харпуни. Когато наближи есента, ескимосите отново започват да се събират в общества, където ловът на тюлени и птици е основната им дейност.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Митологията на инуитите

Шаманизмът при ескимосите нетсилик