Едуард Огъстъс Инглфилд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Едуард Инглфилд, портрет от Джон Колиър (1897)

Сър Едуард Огъстъс Инглфилд (на английски Edward Augustus Inglefield) (27 март 1820 - 4 септември 1894) английски морски офицер, изследовател на Арктика.


Експедиционна дейност 1852-1854[редактиране | edit source]

През 1850 и през следващите години в Англия се развива трескава дейност по организиране на полярни експедиции в Северна Канада за търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин. Една от няколкото полярни експедиции е тази на Едуард Инглфилд.

През юли 1852 на кораба „Изабела“ (150 т), със 17 души екипаж, отплава от Англия и пръв прониква в протока Смит, разделящ остров Елсмир от Гренландия, като по пътя изследва Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия). В центърът му открива островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток. На изток от последния открива продължението на Китовия залив, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия. На северозапад от нос Александър (78º 10` с.ш.) в протока Смит достига до 78º35`с.ш., рекордна за това време географски ширина. От там завива на юг-югозапад и плава покрай югоизточния бряг на Земя Елсмиър (югоизточната част на остров Елсмиър). Опитва се да заобиколи от юг Елсмиър през протока Джонс, но неуспява. Плава в протока Ланкастър на запад до остров Бичи (74°43′ с. ш. 91°51′ з. д. / 74.716667° с. ш. 91.85° з. д.). На обратния път картира голяма част от източното крайбрежие на остров Бафинова земя.

Въпреки неуспешното издирване на Джон Франклин и спътниците му, експедицията постига големи успехи, заради които Кралското географско дружество през 1853 му присъжда сребърен медал.

През 1853 и 1854 прави две нови пътувания до Канадска Арктика, като по време на второто успява да спаси един от корабите и целия състав на бедстващата в ледовете експедиция на Едуард Белчер, която също е изпратена да търси Джон Франклин.

Следващи години 1855-1894[редактиране | edit source]

Скоро след завръщането си от последната полярна експедиция Инглфилд взема участие в Кримската война като капитан на боен кораб и участва в обсадата на Севастопол. След войната продължава издигането му йерархията на флота. През 1869 е произведен в контраадмирал, а три години по-късно, вече като вицеадмирал е началник на Кралската военноморска корабостроителница в Малта. През 1878 става пълен адмирал и е посветен в рицарско звание.

През 1885 се пенсионира и посвещава остатъка от живото си в рисуване на акварелни пейзажи от Арктика, който са изложени в няколко художествени галерии в Лондон. Умира през 1894 на 74-годишна възраст.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • Report on the return of the Isabel from the artic regions (в «Journal of the Royal Geographical Society», 1853)
  • A summer search for sir John Franklin... (1853).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Edward Augustus Inglefield“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.