Елисмиър (остров)
Елисмиър (на английски: Ellesmere Island, Елисмиър Айлънд) (територия Нунавут) с площта си от 196 235 km², е третият по големина в Канадския арктичен архипелаг и Канада и десетият по големина остров в света. Островът е част от Канадската територия Нунавут. Тук земята има две основни лица — едното е светло, другото тъмно.
Съдържание |
Откриване и изследване на острова[редактиране]
- 1616 – Робърт Байлот, Уилям Бафин – Откриване на южния вход на протока Смит, остров Елсмиър, залива Смит () и източния вход на протока Джонс (между Елсмиър и остров Девън)
- 1852 – Едуард Огъстъс Инглфилд – Първо проникване в протока Смит, разделящ остров Елсмиър от Гренландия и достигане до 78º35`с.ш., рекордна за това време географски ширина
- 1853-1854 – Илайша Кент Кейн Откриване на Басейна Кейн (на север от протока Смит)
- 1854 – Айзък Израел Хейс – Откриване, изследване и картиране източното крайбрежие на Елсмиър от остров Пим (78º 45` с.ш.) на юг до залива Добин (79º 45` с.ш.) на север, т.н. Земя Гринел, в т.ч. залива Принциса Мария () и фиорда Бюкенан ()
- 1854 – Ханс Хендрик (1834-1889) – Откриване на протока Кенеди и достигане до 81º 22` с.ш.
- 1860-1861 – Айзък Израел Хейс, Ханс Хендрик – Поход на ски през протока Кенеди до 81º 35` с.ш., откриване на п-ов Джадж Дейли (, в североизточната част на остров Елсмиър), залива Лейди Франклин () и нос Шеридан (, североизточната точка на острова)
- 1871 – Чарлз Френсис Хол, Ханс Хендрик, Джоузеф Ебербинг – Откриване на Басейна Хол, протока Робсън, море Линкълн и плаване на север до 82º 26` с.ш.
- 1876 – Пелам Олдрич – Откриване и картиране на северния бряг на острова на протежение около 300 км (до нос Алерт, ), в т.ч. крайбрежната планина Чалънджър, нос Колумбия (, най-северната точка на Канадския Арктичен архипелаг), заливите Маркам Инлет () и Йелвертън ()
- 1881-1882 – Адолфъс Грийли Изследване на п-ов Земя Грант (северната част на острова), откриване на езерото Хейзън () и на север от него хребета Юнайтед Стейтс
- 1881-1882 – Джеймс Локууд – Откриване на западното крайбрежие на острова – фиорда Грийли () и продължението му на североизток фиорда Танкуари
- 1899-1902 – Ото Свердруп, Гунар Исаксен, Едвард Бай (Бей), Олаф Ронес – Пресичане на острова и откриване на Бей фиорд () и протока Юрика, отделяш остров Елсмиър от остров Аксел Хайберг. Дооткриване на цялото южно крайбрежие на Елсмиър до 90º з.д., в т.ч. фиорда Макс Окс, п-ов Симонс (, най-югозападната част на Елсмиър) и протока Хел Гейт, отделящ го от остров Норт Кент () (1899). Откриване на залива Норуиджен Бей (Норвежки залив, 78º с.ш., 90º з.д.), фиорда Бауман, врязващ се в остров Елсмиър на югоизток, между полуостровите Бьорне на югозапад и Свенсен на североизток (1900). Изследване на протока Юрика и западния бряг на Елсмиър и откриване на два големи полуострова Ронес () на юг и Фосхайм () на север (1901). Откриване на протока Нансен (), като по този начин окончателно са открити бреговете на острова с всичките му многочислени фиорди и полуострови) (1902)
- 1914-1917 – А. Макмилан – Изследване и картиране на протоците Юрика и Нансен, отделящи Елсмиър от остров Аксел Хайберг
- 1934-1935 – Гордън Ноел Хъмфри (1883-1966) – Детайлно картиране на целия остров и вторично откриване на п-ов Свенсен ()
- 2011 – Джон Турк, Ерик Бумен – Първо пълно кръгово обикаляне на острова по бреговете му
География[редактиране]
Географско положение[редактиране]
Остров Елсмир е най-северният канадски остров, като най-северната му точка – нос Колумбия отстои на 769 км от Северния полюс. На север и североизток бреговете на острова се мият от водите на Северния ледовит океан и море Линкълн (най-северното море на земята). На изток протоците Смит, Кенеди и Робсън и басейните Кейн и Хол отделят острова от Гренландия. Протока Джонс отделя острова на юг от остров Девън, а протоците Юрика и Нансен го отделят на запад от остров Аксел Хайберг.
Разстоянието от крайната северна точка нос Колумбия () до крайната южна () е 850 км, а от крайната източна нос Шеридан () до крайната западна ( – 540 км.
Брегова линия[редактиране]
Остров Елсмиър е с изключително разчленена брегова линия. Целият остров се състои от няколко обособени части – земи Грант (в северната част), Гринел, Свердруп (в средната) и Елсмиър (в южната), които се отделят помежду си с дълбоко врязани в сушата заливи и фиорди и образуващи множество големи и малки полуострови. По северното крайбрежие дълбоко се врязват в сушата заливите Маркам, Дизраели, Макклинток, Милн, Йелвертън, Филипс и други. По източното крайбрежие по големите заливи са Лейди Франклин, Добин, Принцеса Мери, Талбот, Макинсън и Смит. Южното и западното крайбрежие са с фиордов тип заливи, като по-големите са Бауман фиорд, Бей фиорд, Грийли фиорд, Каньон фиорд, Танкуари фиорд, Ото фиорд и други. Между тях се оформят по-големи и по-малки полуострови главно по западното крайбрежие – Фосхайм, Ронес, Свенсен, Бьорне и Симонс и Джадж Дейли Промонтори на източното.
Релеф[редактиране]
Релефът на острова е предимно планински с изключение на части от западните (полуостров Фосхайм) и югозападните (полуостровите Берние и Симонс) части. От север на юг се простира мощна планинска верига, която е част от т.н. Арктически Кордилери. Северната част на острова (Земя Грант) е заета от планината Юнайтед Стейтс с посока на простиране юг-югозапад – изток-североизток, като тук се издига най-високата точка не само на остров Елсмиър, но и на целия Канадски арктичен архипелаг пик Барбо (2616 м). По крайното северно крайбрежие се простира планината Чаланджър, от п-ов Клейболт на запад до залива Маркам на изток, а в югозападната част на Земя Грант, между фиордите Хер на запад и Танкуари на изток – хребета Кригер.
Земя Гринел, в северната централна част се заема от планината Виктория и Албърт с посока на простиране от югозапад (Каньон фиорд) на североизток (п-ов Джадж Дейли Промонтори)с височина до 2 012 м.
По на юг, в Земя Свердруп, в южната централна част (най-тясната част на острова) се издигат планините Принц Уелски (до 2 073 м) и Инглфилд (до 1 585 м).
Най-южната част на острова – Земя Елсмиър също е планинска с височини до 1 066 м в западната част и до 1 372 м в източната.
Ледници и води[редактиране]
Почти 1/3 от цялата територия на острова е покрита с ледници, които заемат под формата на ледени куполи и ледени полета централните части на трите района Грант, Гринел и Свердруп, и от които се спускат ледени езици в близките заливи и фиорди. В най-южната част на острова – Земя Елсмиър също има ледници, но те са главно в най-източната част на района. По-големите ледени куполи и полета от юг на север са: Менсън, Сидкап, Принц Уелски, Агасис и Британска империя.
В началото на 20-ти век по северното крайбрежие на острова широко са разпространени шелфови ледници с дължина над 500 и ширина до 20 км. В резултат на затоплянето на климата шелфовите ледници са силно намалели или напълно изчезнали в наше време.
Реките на острова са къси и бурни с множество прагове и водопади, като се размразяват за около два-два и половина месеца на юг и около един месец на север. В северната част на Елсмиър се намира голямото езеро Хейзен (542 км2) третото по големина на север от Северната полярна окръжност след Таймир в Русия и Инари във Финландия. Езерото се намира на 158 надморска височина, а дълбочината му достига до 280 м. Оттича се в залива Лейди Франклин.
Климат и растителност[редактиране]
Климатът е суров, арктичен, с дълга 10-11 месеца зима и кратко 1-2 месеца лято. Температурите се движат в широк диапазон — от -20°C през лятото до -60°C през зимата, като средногодишната температура е около -12°С. Годишните валежи от сняг са само 5-10 см поради изключително сухия климат и затова през краткото лято (денят продължава около 4 месеца) снежната покривка много бързо се стопява в ниските части на острова, докато в останалите планински райони тя се задържа целогодишно, в резултатна което, както бе споменато по-горе 1/3 от острова е покрит с ледници.
С изключение на най-южните части на острова, където се среща тундрова растителност, представена през краткото лято от треви, мъхове и лишеи в останалата част на острова цари арктическа пустиня.
Животински свят[редактиране]
Суровите климатични условия са причина тук да има само седем вида бозайници. Тъй като растителността е рядка и разпръсната, животните, които се хранят с нея - арктически зайци, елените карибу, мускусните бикове, - трябва почти непрестанно да се движат, за да намират достатъчно храна. Това означава, че хищниците - белки, арктически лисици и арктически вълци - също имат много работа. Канадският елен пири — наречен така по името на Робърт Пири, който използвал остров Елсмир като база за своята експедиция към Северния полюс през 1909 г., се намира в непрестанно движение, за да търси храна - арктическа върба, острица, мъхове и лишеи. Самецът достига тегло близо 200 кг.; той е най-малкият от всички видове северни елени, които кръстосват канадските арктактически ширини. В периода между 1905 и 1909 г. хората на Пири застреляли близо 100 елена пири, за да попълнят хранителните си запаси. Въпреки, че тези животни много бързо се размножават, смъртността сред малките е много висока. Последните проучвания, направени през 1961 г., показват, че на острова живеят само 200 екземпляра. В Канада този животински вид е класифициран като застрашен от изчезване.
На острова масова са разпространени мускусните бикове. Класическата отбранителна позиция на мускусните бикове е да застанат плътно един до друг в една редица, за да отбиват нападенията на главните си врагове — вълците. Понякога се нареждат в полукръг, а често затварят напълно кръга. Никой не знае какъв е точният брой на тези големи чудовища на острова. През 1965 г. канадския учен Джон Търнър преброява 4000 екземпляра — почти половината от тези животни на всички арктически острови. За сравнение, в началото на века изследователите избили над 1000 мускусни бика, набавяйки си храна. През 1986 г. са преброени 183 животни върху площ от 1560 квадратни километра, или средно 1 мускусен бик на 8,53 км². Това показва как оцеляват те и другите бозайници при такива условия. Тяхната популация има сравнително ниска гъстота, разпределяйки се върху голяма територия. Трудно може да се повярва, че едно такова голямо стадно животно е в състояние да обитава тази пустош в такъв голям брой при такава оскъдна растителност. Мъжкарите достигат тегло 300 кг, женските - 200, а през лятото малките тежат близо 50 кг.
Сред фауната се срещат лосове, овцебикове. През лятото полярните мечки тръгват към свободните от ледове води, за да търсят плячка. Канадските елени карибу и мускусните бикове, които са тревопасни, се радват на плодовете на благодатния сезон. Арктическите вълци намират лесна плячка сред новородените зайчета.
Паркът "Кутинирпаак" на острова е най-младият национален парк в Канада. И до днес тази дива природна зона е достъпна само със самолет или лодка.
Население[редактиране]
При последното преброяване на населението на Канада на острова живеят постоянно едва 146 човека в две селища – Грайс фиорд и Алерт. Освен тях на острова има още четири необитаеми селища, които се посещават периодично от изследователски и научни екипи.
- Грайс фиорд (), 141 човека, на южното крайбрежие на острова, на брега на протока Джонс;
- Алерт (), 5 човека, на североизточното крайбрежие, най-северния населен пункт на Земята;
- Александър фиорд (), на източното крайбрежие, на брега на протока Смит;
- Крейг Харбър (), на най-южната точка на острова;
- Форт Конгер (), на североизточното крайбрежие, на брега на Басейна Хол, изходна база за експедициите на Робърт Пири в края на 19-ти и началото на 20-ти век;
- Юрика (), на западното крайбрежие, на брега на протока Юрика, с оборудвано и поддържано летище.
Източници[редактиране]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, 139, 385-400. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Външни препратки[редактиране]
- Карта на Елсмиър
- Глетчерите в арктика (108 стр.)
- Експедиция на Oxford University до Елсмиър
- Десетте най-големи острова в света (Английски)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ellesmere Island“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
