Елисмиър (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елсмиър на географската карта (в тъмнозелено)

Елсмиър (на английски: Ellesmere Island, Елсмиър Айлънд, територия Нунавут) с площта си от 196 235 km², е третият по големина в Канадския арктичен архипелаг и Канада и десетият по големина остров в света. Островът е част от канадската територия Нунавут. Тук земята има две основни лица — едното е светло, другото тъмно.

Арктически заек
Фиордът Танкуари
Елсмиър от сателит

Откриване и изследване на острова[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Остров Елсмиър е най-северният канадски остров, като най-северната му точка – нос Колумбия отстои на 769 км от Северния полюс. На север и североизток бреговете на острова се мият от водите на Северния ледовит океан и море Линкълн (най-северното море на земята). На изток протоците Смит, Кенеди и Робсън и басейните Кейн и Хол отделят острова от Гренландия. Протокът Джонс отделя острова на юг от остров Девън, а протоците Юрика и Нансен го отделят на запад от остров Аксел Хайберг.

Разстоянието от крайната северна точка нос Колумбия (83°06′41″ с. ш. 69°57′30″ з. д. / 83.111389° с. ш. 69.958333° з. д.) до крайната южна (76°08′ с. ш. 81°03′ з. д. / 76.133333° с. ш. 81.05° з. д.) е 850 км, а от крайната източна нос Шеридан (82°28′ с. ш. 61°31′ з. д. / 82.466667° с. ш. 61.516667° з. д.) до крайната западна (81°38′ с. ш. 91°54′ з. д. / 81.633333° с. ш. 91.9° з. д. – 540 км.

Брегова линия[редактиране | edit source]

Остров Елсмиър е с изключително разчленена брегова линия. Целият остров се състои от няколко обособени части – земи Грант (в северната част), Гринел, Свердруп (в средната) и Елсмиър (в южната), които се отделят помежду си с дълбоко врязани в сушата заливи и фиорди и образуващи множество големи и малки полуострови. По северното крайбрежие дълбоко се врязват в сушата заливите Маркам, Дизраели, Макклинток, Милн, Йелвертън, Филипс и други. По източното крайбрежие по големите заливи са Лейди Франклин, Добин, Принцеса Мери, Талбот, Макинсън и Смит. Южното и западното крайбрежие са с фиордов тип заливи, като по-големите са Бауман фиорд, Бей фиорд, Грийли фиорд, Каньон фиорд, Танкуари фиорд, Ото фиорд и други. Между тях се оформят по-големи и по-малки полуострови главно по западното крайбрежие – Фосхайм, Ронес, Свенсен, Бьорне и Симонс и Джадж Дейли Промонтори на източното.

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът на острова е предимно планински с изключение на части от западните (полуостров Фосхайм) и югозападните (полуостровите Берние и Симонс) райони. От север на юг се простира солидна планинска верига, която е част от т.н. Арктически Кордилери. Северната част на острова (Земя Грант) е заета от планината Юнайтед Стейтс с посока на простиране юг-югозапад – изток-североизток, като тук се издига най-високата точка не само на остров Елсмиър, но и на целия Канадски арктичен архипелаг пик Барбо (2 616 м). По крайното северно крайбрежие се простира планината Чаланджър, от п-ов Клейболт на запад до залива Маркам на изток, а в югозападната част на Земя Грант, между фиордите Хер на запад и Танкуари на изток – хребета Кригер.

Земя Гринел, в северната централна част се заема от планината Виктория и Албърт с посока на простиране от югозапад (Каньон фиорд) на североизток (п-ов Джадж Дейли Промонтори)с височина до 2 012 м.

По на юг, в Земя Свердруп, в южната централна част (най-тясната част на острова) се издигат планините Принц Уелски (до 2 073 м) и Инглфилд (до 1 585 м).

Най-южната част на острова – Земя Елсмиър също е планинска с височини до 1 066 м в западната част и до 1 372 м в източната.

Ледници и води[редактиране | edit source]

Почти 1/3 от цялата територия на острова е покрита с ледници, които заемат под формата на ледени куполи и ледени полета централните части на трите района Грант, Гринел и Свердруп, и от които се спускат ледени езици в близките заливи и фиорди. В най-южната част на острова – Земя Елсмиър също има ледници, но те са главно в най-източната част на района. По-големите ледени куполи и полета от юг на север са: Менсън, Сидкап, Принц Уелски, Агасис и Британска империя.

В началото на 20-ти век по северното крайбрежие на острова са широко разпространени шелфови ледници с дължина над 500 и ширина до 20 км. В резултат на затоплянето на климата шелфовите ледници са силно намалели или напълно изчезнали в наши дни.

Реките на острова са къси и бурни с множество прагове и водопади, като се размразяват за около два-два и половина месеца на юг и около един месец на север. В северната част на Елсмиър се намира голямото езеро Хейзен (542 км2) третото по големина на север от Северната полярна окръжност след Таймир в Русия и Инари във Финландия. Езерото се намира на 158 надморска височина, а дълбочината му достига до 280 м. Оттича се в залива Лейди Франклин.

Климат и растителност[редактиране | edit source]

Климатът е суров, арктичен, с дълга 10-11 месеца зима и кратко 1-2 месеца лято. Температурите се движат в широк диапазон — от -20°C през лятото до -60°C през зимата, като средногодишната температура е около -12°С. Годишните валежи от сняг са само 5-10 см поради изключително сухия климат и затова през краткото лято (денят продължава около 4 месеца) снежната покривка много бързо се стопява в ниските части на острова, докато в останалите планински райони тя се задържа целогодишно, в резултат на което, както бе споменато по-горе 1/3 от острова е покрит с ледници.

С изключение на най-южните части на острова, където се среща тундрова растителност, представена през краткото лято от треви, мъхове и лишеи, в останалата част цари арктическа пустиня.

Животински свят[редактиране | edit source]

Суровите климатични условия са причина тук да има само седем вида бозайници. Тъй като растителността е рядка и разпръсната, животните, които се хранят с нея - арктически зайци, елените карибу, мускусните бикове, - трябва почти непрестанно да се движат, за да намират достатъчно храна. Това означава, че хищниците - белки, арктически лисици и арктически вълци - също имат много работа. Канадският елен пири — наречен така по името на Робърт Пири, който използвал остров Елсмиър като база за своята експедиция към Северния полюс през 1909 г., се намира в непрестанно движение, за да търси храна - арктическа върба, острица, мъхове и лишеи. Самецът достига тегло близо 200 кг.; той е най-малкият от всички видове северни елени, които кръстосват канадските арктически ширини. В периода между 1905 и 1909 г. хората на Пири застреляли близо 100 елена пири, за да попълнят хранителните си запаси. Въпреки, че тези животни много бързо се размножават, смъртността сред малките е много висока. Последните проучвания, направени през 1961 г., показват, че на острова живеят само 200 екземпляра. В Канада този животински вид е класифициран като застрашен от изчезване.

На острова масово са разпространени мускусните бикове. Класическата отбранителна позиция на мускусните бикове е да застанат плътно един до друг в една редица, за да отбиват нападенията на главните си врагове — вълците. Понякога се нареждат в полукръг, а често затварят напълно кръга. Никой не знае какъв е точният брой на тези големи чудовища на острова. През 1965 г. канадският учен Джон Търнър преброява 4000 екземпляра — почти половината от тези животни на всички арктически острови. За сравнение, в началото на века изследователите избили над 1000 мускусни бика, набавяйки си храна. През 1986 г. са преброени 183 животни върху площ от 1560 км², или средно 1 мускусен бик на 8,53 км². Това показва как оцеляват те и другите бозайници при такива условия. Тяхната популация има сравнително ниска гъстота, разпределяйки се върху голяма територия. Трудно може да се повярва, че едно такова голямо стадно животно е в състояние да обитава тази пустош в такъв голям брой при такава оскъдна растителност. Мъжкарите достигат тегло 300 кг, женските - 200, а през лятото малките тежат близо 50 кг.

Сред фауната се срещат лосове, овцебикове. През лятото полярните мечки тръгват към свободните от ледове води, за да търсят плячка. Канадските елени карибу и мускусните бикове, които са тревопасни, се радват на плодовете на благодатния сезон. Арктическите вълци намират лесна плячка сред новородените зайчета.

Паркът "Кутинирпаак" на острова е най-младият национален парк в Канада. И до днес тази дива природна зона е достъпна само със самолет или лодка.

Население[редактиране | edit source]

При последното преброяване на населението на Канада на острова живеят постоянно едва 146 човека в две селища – Грайс фиорд и Алерт. Освен тях на острова има още четири необитаеми селища, които се посещават периодично от изследователски и научни екипи.

Грайс фиорд (76°25′ с. ш. 82°54′ з. д. / 76.416667° с. ш. 82.9° з. д.), 141 човека, на южното крайбрежие на острова, на брега на протока Джонс;
Алерт (82°30′ с. ш. 62°30′ з. д. / 82.5° с. ш. 62.5° з. д.), 5 човека, на североизточното крайбрежие, най-северното населено място на Земята;
Александър фиорд (78°53′ с. ш. 75°48′ з. д. / 78.883333° с. ш. 75.8° з. д.), на източното крайбрежие, на брега на протока Смит;
Крейг Харбър (76°12′ с. ш. 81°00′ з. д. / 76.2° с. ш. 81° з. д.), на най-южната точка на острова;
Форт Конгер (81°45′ с. ш. 64°45′ з. д. / 81.75° с. ш. 64.75° з. д.), на североизточното крайбрежие, на брега на басейна Хол, изходна база за експедициите на Робърт Пири в края на 19-ти и началото на 20-ти век;
Юрика (80°00′ с. ш. 85°51′ з. д. / 80° с. ш. 85.85° з. д.), на западното крайбрежие, на брега на протока Юрика, с оборудвано и поддържано летище.


Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ellesmere Island“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.