Ото Свердруп
|
||||||||||
Ото Нойман Кноф Свердруп (на норвежки Otto Neumann Knoph Sverdrup) (31 октомври 1854 - 26 ноември 1930) норвежки полярен изследовател, кавалер на ордена "Св.Олаф" за изследването на Канадския арктичен архипелаг.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Роден в Биндал, Норвегия, като второ от десет деца в семейство на селянин. Пръв негов учител е баща му. На 10-годишна възраст Ото става ловец, а на 14 години убива първата си мечка.
На 17 години постъпва в китоловния флот, плава в Северния ледовит океан и на 25 години получава диплома за капитан на кораб. Плава на презокеанските параходи до САЩ и свободно владее английски език.
Експедиционна дейност 1888-1902 [редактиране]
Експедиция в Гренландия 1888 [редактиране]
Своята експедиционна дейност Свердруп започва късно, едва на 34-годишна възраст. С Фритьоф Нансен Свердруп се запознава през 1887 и през 1888 участва в неговата експедиция, която през август и септември първа в историята пресича Гренландия от изток на запад на ски.
Командир на "Фрам" 1893-1896 [редактиране]
Когато Нансен предприема знаменитото си плаване към Северния полюс на кораба "Фрам" поканва за капитан на кораба Свердруп, който с чест изпълнява поставената му задача. От 14 март 1895 до 20 август 1896, по време на отсъствието на Нансен при похода му към полюса, Свердруп е началник вместо него на цялата експедиция.
Плаване в Канадския арктичен архипелаг 1898-1902 [редактиране]
Следващи години [редактиране]
През есента на 1907 Свердруп пристига в Куба, където закупува захарна плантация, но не успява да се справи със земеделието и след няколко години се връща в Норвегия.
През 1914 Свердруп с кораба "Еклипс" е поканен от руското правителство да участва в операции по търсенето и спасението на експедициите на Георгий Седов, Владимир Русанов и Георгий Брусилов, които изчезват в продължение на една година. След като зимува на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир "Еклипс" се придвижва на север и в края на август Свердруп вторично открива остров Уединение (, 20 км2).
През 1920 на ледоразбивача "Красин" отново плава в Карско море са спасяване на замръзналия в ледовете параход "Малигин", а през 1921 възглавява конвой от пет кораба, които доставят храни и стоки на гладуващото население в устията на Об и Енисей.
Умира на 26 ноември 1930 в градчето Сандвик, близо до Осло.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- връх Свердруп (, 193 м), в северната част на п-ов Таймир;
- залив Свердруп (), на северното крайбрежие на остров Девън, в Канадския арктичен архипелаг;
- Земя Свердруп, южната част на остров Елсмиър, в Канадския арктичен архипелаг;
- ледник Свердруп (), на западния бряг на Гренландия;
- ледник Свердруп (), в североизточната част на остров Девън, в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Свердруп (), на източния бряг на остров Виктория, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Свердруп (), в Карско море;
- остров Свердруп (), в море Линкълн, край северното крайбрежие на Гренландия;
- о-ви Свердруп, в северната част на Канадския арктичен архипелаг, вклучващ островите Аксел Хайберг, Амунд Рингнес, Елеф Рингнес и др.;
- проток Свердруп (), в Карско море, между островите Нансен на северозапад и Боневи на югоизток в архипелага Норденшелд;
- проток Свердруп (), в Северния ледовит океан, между островите Аксел Хайберг на изток и Миен на запад, в Канадския арктичен архипелаг;
- проход Свердруп (), в централната част на остров Елсмиър, в Канадския арктичен архипелаг.
На името на Едвард Бай е наречен Бей фиорд (), на западното крайбрежие на остров Елсмиър, в Канадския арктичен архипелаг.
Съчинения [редактиране]
- "New land; four years in the Arctic regions" (v. 1-2, 1904);
- "Under russisk flag" (1928).
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 421-423. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 394-401, 413. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
& Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 78, 217-218. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 132, 160, 167, 216-217, 228. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847