Едуард Белчер
|
||||||||
Едуард Белчър (на английски: Edward Belcher) (27 февруари 1799 - 18 март 1877) британски морски офицер, адмирал и пътешественик-изследовател.
Съдържание |
Ранни години 1799-1825 [редактиране]
Белчър е роден в Халифакс, Нова Скотия, Канада. През 1812 на 13-годишна възраст постъпва в Кралския военноморски флот. На 15 или 16 години вече като мичман в Кралския военноморски флот, Белчър изобретява два нови вида корабни котви, моделите на които са в колекцията на морския музей в Лондон.
Проучвателска и изследователска дейност 1825-1854 [редактиране]
Участие в експедицията на Фредерик Бичи 1825-1826 [редактиране]
През 1825-1826 участва в експедицията на Фредерик Уилям Бичи в Тихия океан и покрай бреговете на Аляска в помощ на Джон Франклин, който се придвижва на зап ад по северното крайбрежие на Северна Америка.
Впоследствие той е вече капитан на кораб, с който извършва картографиране на част от северните и западни брегове на Африка.
Околосветско плаване 1836-1842 и изследване на Югоизточна Азия 1843-1847 [редактиране]
От 1836 до 1842 с два кораба „Сулфур“ и „Самаранг“ Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в Китай през 1840.
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картографиране и проучване на бреговете на Хонг Конг и пристанището му. След края на войната през 1842, след шест годишно отсъствие се прибира в Англия и защитава бакалавърска степен по геодезия.
От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна Индия, Филипините и на други места в Югоизточна Азия.
Арктическа експедиция 1852-1854 [редактиране]
През 1852 получава командването на правителствена експедиция в Арктика с два ветроходни кораба ("Резолюшън" и "Асистанс"), два парахода и плаваща база "Норт Стар" и екипаж от 222 човека за търсене и спасяване на сър Джон Франклин и оказване на помощ на експедициите на Ричард Колинсън и Робърт Макклур, за съдбата на които в Англия започват да се тревожат. През Бафиновия залив и протока Ланкастър в средата на август флотилията достига до остров Бичи, където се разделя.
През 1852 на кораба „Асистанс“ и един от параходите Белчер се движи на север през протоците Уелингтън и Пени и се установява на зимуване край северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров Девън). С лодка през август и септември заобикаля от север полуострова и открива на север от него, на остров Корнуол (2358 км2) и протока Белчер (), отделящ го на юг от п-ов Гринел.
В началото на 1853 извършва поход с кучешки впрягове по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него на 19 май открива протока Кардигън, а на североизток, на остров Норт Кент (590 км2). По този начин открива западния вход на протока Джонс, отделящ остров Девън на юг от остров Елсмиър на север. На обратния път, на открива Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на остров Девън.
Двата кораба на Белчер в средата на юли 1853 дрефуват заедно с ледовете на юг и са изнесени от теченията през протоците Пени и Куинс Чанъл към северния вхот на протка Уелингтън, където провеждат второ зимуване в малък залив на западното крайбрежие на Девън. На 25 август 1854 след като англичаните правят неуспешен опит да освободят корабите от ледения плен ги изоставят и с шейни и лодки се добират до остров Бичи, където ги очаква базовия кораб "Норт Стар". Другите два кораба командвани от Хенри Келет също са изоставени сред ледовете и неговата група в средата на юни 1854 пеша се добира до базовия кораб. На 26 август претоварения "Норт Стар" се отправя за Англия, но скоро се срещат с два кораба от спомагателната експедиция на Едуард Огъстъс Инглфилд и трите кораба през септември благополучно се завръщат в родината. След една година, на 10 септември 1855, капитанът на американски китобоен кораб Сидни Бадингтън среща в протока Дейвис напълно изправен кораб без екипаж. Това бил корабът на Хенри Келет "Резолюшън", който бил пренесен от теченията и Бадингтън благополучно довежда своя трофей в САЩ.
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешна. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това за изоставянето в ледовете на четири от петте си кораба, Белчер и капитаните на останалите кораби са изправени пред военен съд, но скоро са оправдани и са им върнати шпагите. Белчер описва полярната си експедиция в книгата "The last of the arctic voyages of search of sir John Franklin", 2 vols, London, 1855, която е издадена в Лондон през 1855.
Последни години 1854-1877 [редактиране]
След последната си експедиция и след оправдаването му от военния съд Белчер прекратява активната си военна служба. През 1867 му е присъдено рицарско звание, а през 1872 е произведен в адмирал.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- залив Белчер () в Хонг Конг;
- ледник Белчер () в североизточната част на остров Девън в Канадския Арктичен архипелаг;
- нос Белчер () в североизточната част на остров Девън в Канадския Арктичен архипелаг;
- остров Белчер () в Канадския Арктичен архипелаг;
- о-ви Белчер () в Хъдсъновия залив;
- проток Белчер () между п-ов Гринел на остров Девън на юг и остров Корнуол на север в Канадския Арктичен архипелаг;
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г., стр. 361, 380-385. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Edward Belcher“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
