Ричард Колинсън
|
||||||||||
Сър Ричард Колинсън (на английски: Richard Collinson) (7 ноември 1811, Гейтсхед - 13 септември 1883) английски арктически изследовател, адмирал.
На 12-годишна възраст постъпва като доброволец във военноморския флот, като плава в Тихия океан, посещава крайбрежията на Южна и Централна Америка под ръководството на капитан Хенри Фостър. В периода 1831-1839 взима участие в няколко експедиции под командването на Хорацио Томас Остин, Фредерик Уилям Бичи и Едуард Белчер, които проучват бреговете на Аляска и Западна Африка. През 1835 е произведен в лейтенант и става капитан на кораб.
По време на Първата англо-китайска война (1839-1842) извършва хидроложки изследвания по долното течение на Яндзъ, които осигуряват сигурността на британските военни кораби. За проявения героизъм по време на войната е повишен в звание капитан-лейтенант. След края на войната Колинсън остава в Китай и проучва и картира бреговата линия между Хонконг и Шанхай.
През 1849 на Колинсън, както и на много други по това време английски морски капитани е поставена задачата по откриването и спасяването на изчезналата експедиция на Джон Франклин.
През януари 1850 от Англия са отправени покрай нос Хорн към Беринговия проток два кораба – "Ентърпрайс" под негово командване и "Инвестигейтър" – под командването на Робърт Макклур. Още в Атлантическия океан двата кораба се разделят и от там нататък действат самостоятелно. През есента на 1850 на "Ентърпрайз" в море Бофорт среща непроходими ледове и, опитвайки се да ги заобиколи от север, достига до 73º 23` с.ш., но е принуден да отстъпи и се връща на зимуване в Хонконг.
В началото на април 1851 Колинсън отново повежда корабът на север. В края на август 1851 вторично след Макклур открива протока Принц Уелски (между островите Банкс на северозапад и Виктория на югоизток) и плава в него до 73º 30` с.ш. Поради непрох одимете ледове се връща обратно, заобикаля от юг остров Банкс и плава на север в море Бофорт, но отново претърпява неудача и се завръща за зимуване в южния вход на протока Принц Уелски.
През май 1852 един от изпратените от него отряди изследва п-ов Дъндас (най-западната част на остров Виктория). През септември 1852 Колинсън прави неуспешен опит да прекара през протока кораба в протока Мелвил, след което се отправя на югоизток покрай югозападния и южния бряг на остров Виктория. Преминава през протока Долфин енд Юнион, залива Коронейшън и протока Диз и достига до залива Кембридж Бей (), където се установява на второ арктическо зимуване.
През април 1853 отряд изпратен от Колинсън изследва югоизточното крайбрежие на остров Виктория и вторично открива протока Виктория (между островите Виктория на северозапад и Кинг Уилям на югоизток). Продължавайки на север, покрай източното крайбрежие на Виктория отрядът открива полуостров Колинсън (най-източната част на остров Виктория) и остров Гейтсхед (, на североизток от п-ов Колинсън). По този начин Колинсън и разпратените от него отряди откриват крайните западни разклонения на т.н. Северозападен проход между Атлантическия и Тихия океан, търсен в продължения на повече от 300 години.
През август 1853 морето изцяло се очиства от ледове и "Ентърпрайс" спокойно може да продължи на изток, но запасите от провозии са много намалели и Колинсън решава да се връща на запад, като се установява за трето арктическо зимуване в залива Камден на (). През август 1854 корабът се освобождава от ледения плен, преминава през Беринговия проток и през 1855 благополучно се завръща в родината.
След завръщането си от своята последна експедиция Колинсън се установява в Англия, като се занимава с поддръжката на каботажните морски пътища покрай бреговете на Великобритания. През 1869 е произведен във вицеадмирал, а през 1872 - в адмирал.
Умира на 13 септември 1883 в имота си в Ейлинг.
Неговото име носят:
- залив Колинсън () на северозападното крайбрежие на остров Кинг Уилям в Канадския арктичен архипелаг;
- залив Ричард Колинсън () на северното крайбрежие на остров Виктория в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Адмирал Колинсън () на северното крайбрежие п-ов Колинсън на остров Виктория в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Колинсън () на северния бряг на Аляска, залива Камден;
- нос Колинсън () на източния бряг на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Колинсън Хед () най-източната точка на остров Хершел в море Бофорт;
- нос Ричард Колинсън () най-западната точка на остров Принц Уелски в Канадския арктичен архипелаг;
- полуостров Колинсън () в югоизточната част на остров Виктория в Канадския арктичен архипелаг;
- проток Колинсън () между островите Циглер на северозапад и Винер Нойщад на югоизток в архипелага Земя на Франц Йосиф;
Съчинения[редактиране]
- Journal of “Enterprise”, London, 1889.
Източници[редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374-378. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Richard Collinson“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
