Джон Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дейвис.

Джон Дейвис

Джон Дейвис (на английски John Davis) (около 1550 - 29 декември 1605) английски мореплавател извършил три плавания с цел намиране на Северозападния проход.

Ранни години 1550-1585[редактиране | edit source]

Роден е около 1550 в Дортмут, графство Девъншир и е единствен син на английски лорд. На 21 години завършва Ливърпулското морско училище, постъпва в кралския флот като кралски пират както било модерно по онова време и се впуска в морски приключения. По време на официалните си пиратски плавания не пропуска изгоден случай да вземе на абордаж испански или френски кораб и в същото време извършва редица плавания, които поставят името му наред с най-известните мореплаватели и пирати.

Експедиции за търсене на Северозападни проход 1585-1587[редактиране | edit source]

Първо плаване (7 юни - 30 септември 1585)[редактиране | edit source]

С два кораба "Съншайн", 50 тона, 23 човека екипаж и "Муншайн", 35 това, 19 човека екипаж от 7 юни до 30 септември 1585 извършва плаване за търсене на Северозападния проход. На 20 юли, на 64°50′ с. ш. 51°00′ з. д. / 64.833333° с. ш. 51° з. д. открива Готхоб фиорд (Югозападна Гренландия), където англичаните са посрещнати любезно от гренландските ескимоси. В началото на август корабите напускат фиорда Готхоб и се отправят на северозапад. Близо до полярната окръжност, в източната част на остров Бафинова земя открива п-ов Къмбърланд и на югозапад от него – залива Къмбърланд (73°20′ с. ш. 65°00′ з. д. / 73.333333° с. ш. 65° з. д.), който приема за начало на Северозападния проход. По-късно широкото водно пространство, което отделя Гренландия от п-ов Къмбърланд е назовано Дейвисов проток.

Второ плаване (7 май - 14 октомври 1586)[редактиране | edit source]

Съобщението за "откриването" на Северозападния проход въодушевява търговците и за следващото плаване дават на Дейвис още един голям кораб "Мармейд" ("русалка", 120 т) и малък 20-тонен съд. Сам Дейвис, както и предишната година плава на "Съншайн". На 7 май 1586 флотилията от четири кораба напуска Англия, а след месец в открития океан Дейвис изпраща два от корабите на север да търсят път към Тихия океан между Исландия и Гренландия, астаналите два се насочват към Готхоб фиорд. След като срещат непроходими ледове, двата изпратени на север кораби се връщат обратно и също се насочват към югозападното крайбрежие на Гренландия. В Готхоб фиорд флотилията престоява до средата на юли и англичаните са посрещнати от ескимосите като стари познати.

През втората половина на юли флотилията плава покрай югозападното крайбрежие на Гренландия до 68º с.ш. Пресича за втори път открития от него проток Дейвис (ширина 330 км) и на 66°15′ с. ш. 62°15′ з. д. / 66.25° с. ш. 62.25° з. д., на източното крайбрежие на п-ов Къмбърлънд открива залива Ексетер. Плава на юг, открива източното крайбрежие на п-ов Хол (югоизточната част на Бафинова земя) и изследва източното крайбрежие на п-ов Лабрадор до 54º 15` с.ш. (залива Хамилтън). По време и на второто си плаване Дейвис не открива Северозападния проход, но затова пък открива огромни рибни пасажи и леговища на китове и тюлени край източните брегове на Лабрадор и се завръща с голямо количество ценни животински кожи, закупени от гренландските ескимоси.

Трето плаване (19 май - 15 септември 1587)[редактиране | edit source]

Третото плаване на Дейвис е организирано с три кораба с главна цел добива на ценни кожи, като откриването на Северозападния проход е поставено на втори план. За трети път англичаните посещават Готхоб фиорд и Дейвис оставя там два от корабите, които да се занимават с търговия с местните ескимоси, а сам той с най-малкия кораб решава да търси отново Северозападния проход. Продължава на север и в Бафиновия залив достига до 72º 12` с.ш., но е спрян от непроходими ледове и поема на югозапад. В средата на юли достига до брега на Бафинова земя и продължава на югоизток покрай брега в търсене на залива Фробишър. Изследва бреговете на открития от него залив Къмбърлънд и се убеждава, че от него няма път на запад. В края на юли изследва п-ов Хол, залива Фробишър на юг от него и цялото източно крайбрежие на п-ов Лабрадор до 52º с.ш.

Дейвис прониква на север повече от своите предшественици и действително указва посоката в която трябва да се търси Северозападния проход. Създадените от него точни за онова време карти допринасят много за следващите експедиции в тази посока. Проведените наблюдения способстват за развитието на китолова в района.

Откриване на Фолклъндските о-ви[редактиране | edit source]

След завръщането си от третото си плаване Дейвис напразно умолява лондонските търговци да му отпуснат средства за нова експедиция, но те остават непреклонни, и той, както и Мартин Фробишър, вместо полярните райони, започва да посещава тропическите и се отдава на любимия си занаят – пиратството. През 1592 командва малкия пиратски кораб "Черната смърт" ("Black Death") от ескадрата на адмирал Томас Кавендиш. В източната част на Магелановия проток пиратската ескадра напада испанския галеон "Инфанта", превозващ злато от Перу за Испания. След нападението корабът на Дейвис е подгонен от трите военни кораба охраняващи галеона, като по време на гонитбата, която продължава три, дни на 24 март 1592 южната част на Атлантическия океан открива Фолклъндските о-ви (12 хил. км2), където се укрива от преследвачите си.

Последни години[редактиране | edit source]

През последните години от живота си Дейвис остава активен привърженик на експанзионистичната политика на кралица Елизабет І. Продължава да се сражява с испански и португалски кораби. Плава около Африка и Южна Америка. През 1604 е щурман на кораб на Ост-Индийската компания и извършва пет плавания до Южна Азия. На 29 декември 1605 край Сингапур загива в схватка с японски пирати.

Дейвис изобретява няколко навигационни уреда, в т.ч. двойния квадрант на Дейвис (прибор за определяне на височината на слънцето по време на плаване). Става автор и на две книги за мореходното изкуство: "Хидрографско описание на света", в която използва данните от своите наблюдения, направени по време на арктическите му плавания, и навигационното пособие "Секретите на мореплавателя", в което са изложени основите на корабоплаването в бъдещето и начините за извършване на околосветски плавания.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи проток между Гренландия и Бафинова земя.

Източници[редактиране | edit source]



Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Davis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.