Британски задморски територии
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Британските задморски територии (на английски: British overseas territories) са 14 територии, които Великобритания счита, че са под неин суверенитет, но не и за част от Обединеното кралство.
[редактиране] Статут
Понятието „британска задморска територия“ (British overseas territory) е въведено със Закона за британските задморски територии (British Overseas Territories Act) от 2002 г., като заменя названието „британска зависима територия“ (British dependent territory), въведено от своя страна със Закона за британското гражданство (British Nationality Act) от 1981 г. Преди това са наричани „Коронни колонии“ или „колонии на Короната“ (Crown colonies).
В списъка на тези територии не влизат коронните владения (с малко по-друг статут). Двете групи не влизат в Общността на нациите, която е свободно сдруженив на бивши „британски колонии“. В исторически контекст бившите колонии на Короната (сегашните територии) следва да се различават и от протекторатите и доминионите, считани за независими държави под британски контрол. Колониите на Короната са били управлявани пряко от Короната (кралската институция), докато останалите са имали самоуправление.
[редактиране] Територии
Акротири и Декелия
Ангуила
Бермуда
Британска антарктическа територия
Британска индоокеанска територия
Британски Вирджински острови
Гибралтар
Кайманови острови
Монтсерат
Питкерн
Света Елена - вкл. Възнесение (остров) и Тристан да Куня
Търкс и Кайкос
Фолкландски острови
Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови

