Витус Беринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беринг.

Витус Беринг
датски мореплавател
Витус Беринг 
Роден: 12 август 1681
Хорсенс, Дания
Починал: 19 декември 1741
Беринг, Русия

Витус Йонассен Беринг (на датски Vitus Jonassen Bering) (1681 - 19 декември 1741) датски навигатор на руска служба, капитан-командор, известен сред руските моряци като Иван Иванович. Първия европеец, който достига до Аляска и Алеутските острови.

Ранни години 1681-1725[редактиране | edit source]

Роден през 1681 в датския град Хорсенс. Завършва морския кадетския корпус в Амстердам и усъвършенства морските си умения като плава в Балтийско море. През 1703 извършва плаване до Индия и същата година по покана на Петър І постъпва на руска служба.

  • 1707 г. - произведен в поручик;
  • 1710 г. - служи в Азовския флот;
  • 1710 г. - служи в Балтийския флот;
  • 1715 г. - произведен в капитан IV ранг

По време на Руско-турската война 1710-1713 участва в Прутския поход, като командва 22-оръдеен кораб. Към края на Северната война е вече капитан на 90-оръдейна фрегата. След приключването на войната подава оставка, но през 1724 по заповед на Петър І се връща във флота, произведен капитан 1-ри ранг и е назначен за ръководител на Първата Камчатска експедиция.

Първа Камчатска експедиция 1725-1730[редактиране | edit source]

Организация на експедицията 1725-1728[редактиране | edit source]

От 1725 до 1730 е водач на Първата камчатска експедиция. По замисъла на императора е необходимо "На Камчатка или на друго място да се построят два кораба. С тези кораби да се плава покрай земите на север за да се стигне Америка".

Беринг, заедно с помощниците си Алексей Чириков и Мартин Шпанберг организира доставката на снаряжението на експедицията през Сибир до тихоокеанското крайбрежие, за което били необходими три години. Експедицията потегля официално на 24 януари 1725 и след близо две години на 1 октомври 1726 през Сибир на коне, пеша и с кораби по реките първата група водена от Беринг пристига в Охотск. В последния, най-труден участък от пътя между река Юдома и Охотск оборудването на експедицията се пренася на шейни теглени от хората. 15 човека умират от студ и глад, а много други дезертират. Последната група водена от Мартин Шпанберг пристига в Охотск едва на 6 януари 1727, където са построени землянки и дървени къщи, в които се настаняват хората до края на зимата.

В началота на септември 1727 с два малки кораба участниците се прехвърлят в Болшерецк, на западното крайбрежие на Камчатка. От там значителна част от оборудването до началото на зимата е прекарано с лодки по реките Болшая и Камчатка до Нижнекамчатск, на източния бряг на полуострова, а през зимата останалите багажи са пренесени с кучешки впрягове.

Плаване покрай източните брегове на Североизточна Азия 1728[редактиране | edit source]

Към средата на лятото на 1728 с неимоверни усилия и напрежение е построен малък кораб "Свети Гавраил", с който на 14 юли експедицията отплава на север покрай източния бряг на Азия. Заснема и картира около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов Камчатка, в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, Карагинския залив и остров Карагински. Беринг и Чириков грубо картират около 2500 км от бреговата линия на Североизточна Азия.

В началото на август на 65°50′ с. ш. 179°10′ з. д. / 65.833333° с. ш. 179.166667° з. д. вторично откриват залива Кръст и южното крайбрежие на п-ов Чукотка до нос Чукотски включително (64°15′ с. ш. 173°15′ з. д. / 64.25° с. ш. 173.25° з. д.), в т.ч. залива Провидения (вторично,64°25′ с. ш. 173°15′ з. д. / 64.416667° с. ш. 173.25° з. д.) и остров Сейнт Лорънс (10 август, най-големия остров в Берингово море). На 13 август корабът преминава през Беринговия проток без да е видян на изток брега на Северна Америка, на 15 август в Чукотско море достигат до 67º 18` с.ш. и поемат обратно, като в протока откриват остров Ратманов (Голям Диомид). Определят координатите на редица крайбрежни пунктове от нос Дежньов до нос Лопатка.

Завършване на експедицията и резултати 1729-1730[редактиране | edit source]

След завръщането си участниците в експедицията провоеждат ново зимуване в Нижнекамчатск. През лятото на 1729 Беринг прави нов опит за достигане на американския бряг, но на 8 юли, три дни след излизането му в открито море и след като изминава около 200 км на изток, поради силния насрещен вятър и мъглата заповядва да се върнат обратно. Корабът заобикаля Камчатка от юг и на 24 юли акостира в Охотск. По време на това плаване руснаците описват и картират южната половина на източния и малка част от западния бряг на полуострова на протежение над 1000 км.

През февруари 1730 Беринг се завръща в Петербург след петгодишно отсъствие. Той не успява да разреши основната му поставена задача, но все пак завършва откриването на североизточното крайбрежие на Азия. Заедно с Алексей Чириков и мичмана Пьотър Авраамович Чаплин съставя карта на Северизточна Азия, която е високо оценена от такива специалисти като Джеймс Кук, която значително превъзхожда своите предшественици по точност и достоверност на изображеното крайбрежие. Естествено, картата има и много неточности. Полуостров Камчатка е силно скъсен, Анадирския залив е много малък, неверни са очертанията и на Чукотския п-ов.

Втора Камчатска експедиция 1733-1741[редактиране | edit source]

Организация на Втората експедиция 1733-1741[редактиране | edit source]

След завръщането си от първата си експедиция в Петербург Беринг дава обширен отчет за извършеното през тези пет години и предлага грандиозен проект за нова експедиция, която да проведе всестранно изучаване на северното крайбрежие на Русия, вътрешните райони на Сибир и плаване към бреговете на Америка и Япония. Проектът е одобрен и той е назначен през 1733 за ръководител на Втората Камчатска експедиция 1733-1743, в която участват около 6 хил. човека, като към всеки отряд са прикомандировани и научни работници. По своите мащаби, размах и достигнатите от нея резултати няма равни в световната история на географските открития. Руските пътешественици и мореплаватели изследват и картират северните брегове на Русия от Архангелск до Чукотка, достигат Америка и Япония, откриват Аляска и Алеутските о-ви. Половин век след Беринг великия английски мореплавател Джеймс Кук пише: "Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква".

В началото на 1734 цялата експедиция начело с Беринг се събира в Тоболск. от там той изпраща няколко сухопътни отряда от геодезисти за картиране на бреговете на Северния ледовит океан и заминава за Якутск, където пристига в края на октомври. Цели три години Беринг пребивава в Якутск, като организира строителството на няколко ковашки и въжарски работилници, събирането на смола и изработването на такелажа за корабите, оказва помощ на попадналия в тежко положение отряд на Мартин Шпанберг, обезпечава транспортирането на оборудването и припасите до Охотск. В Якутск се събират около 800 участници от различни отряди на експедицията – офицери, научни работници, топографи, майстори, матроси, войници и заточеници за превозване на товарите. В отговорна настойчивите му молби за помощ бездействащите местни власти започват да пишат доноси в столицата и всячески се опитват да възпрепятстват набавянето на продоволствия и оборудване. Въпреки всичко Беринг напуска Якутск и заминава за Охотск едва тогава, когато се убеждава, че всички отряди са оборудвани и обезпечени с провизии. В Охотск пристига през есента на 1737 и отново цели три години се бори с множество трудности по организацията на експедицията, много от които са по вина на местния комендант. Построени са два нови, големи кораба "Свети Петър" и "Свети Павел" с водоизместимост около 200 т. В началото на септември 1840 отплава за Камчатка. На източния бряг на полуострова, в залива Авача експедицията провежда последното си зимуване в новооткрития прекрасен Петропавловски залив, кръстен по името на двата кораба.

Откриване на Аляска и Алеутските о-ви и смърт на Беринг 1741[редактиране | edit source]

На 4 юни 1741, осем години след отпътуването си от Петербург Беринг и Чириков се отправят на изток. Всеки от тях комадва по един от двата кораба и с екипаж от 75 човека. На 20 юни в гъстата мъгла двата кораба се разделят завинаги. Беринг на "Свети Петър" поема на североизток. На 17 юли на 60º 20`с.ш. открива планината Свети Илия (връх Кенеди, 5488 м) и спускащият се от нея ледник Беринг, а на 20 юли, на 59°55′ с. ш. 144°25′ з. д. / 59.916667° с. ш. 144.416667° з. д. - остров Каяк. На 22 юли, на 60°05′ с. ш. 147°25′ з. д. / 60.083333° с. ш. 147.416667° з. д. открива остров Монтагю, разположен на изток от полуостров Кенай, на 56°33′ с. ш. 154°06′ з. д. / 56.55° с. ш. 154.1° з. д. - остров Ситкинак, разположен на юг от остров Коудиак, а на 26 юли – големия остров Коудиак. На 2 август открива остров Чириков (55°50′ с. ш. 155°40′ з. д. / 55.833333° с. ш. 155.666667° з. д.). На 4 август открива един от върховете на полуостров Аляска, а на 14 август, на 56°10′ с. ш. 156°45′ з. д. / 56.166667° с. ш. 156.75° з. д. - о-вите Симиди. На 29 август открива о-вите Шумагин (55°00′ с. ш. 160°00′ з. д. / 55° с. ш. 160° з. д.), на 24 септември – остров Атха, на 25 септември – част от Андреяновските о-ви, в т.ч. на 51°32′ с. ш. 179°00′ и. д. / 51.533333° с. ш. 179° и. д. - остров Амчитка, а на 28 и 29 октомври – Близките о-ви (52°40′ с. ш. 173°30′ и. д. / 52.666667° с. ш. 173.5° и. д.), в т.ч. остров Киска. На 4 ноември, на 55°00′ с. ш. 166°15′ и. д. / 55° с. ш. 166.25° и. д. открива остров Беринг (1660 км2) от групата на Командорските о-ви.

На обратния път "Св. Петър" попада в райони с щорм и мъгла и претърпява корабокрушение около необитаем остров, който по-късно е наречен Беринг, а цялата група острови Командорски. Там по време на принудителното зимуване Беринг умира на 19 декември 1741.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят залив, връх, нос и полуостров на Охотско море, връх и нос на п-ов Чукотка, остров (Беринг) в Берингово море, залив на Тихия океан в Аляска, река, ледник и езеро в Аляска, проток (Берингов проток), море (Берингово море) между Азия и Северна Америка и връх в Канада.

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 46-48. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Дивин, В. А., Русские мореплавания на Тихом океане в XVIII веке, М., 1971 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 207-209, 211-219. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 91-95, 100-105. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
  • Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975 г.