Хуана Кастилска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуана Кастилска
кралица на Кастилия,
кралица на Арагон
Juan de Flandes 003.jpg
Лични данни
Управление 26 ноември 1506 - 12 април 1555
Родена 6 ноември 1479 г.
Толедо, Кастилия
Починала 12 април 1555
Тордесиляс, Испания
Предшествана от Изабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски
Семейство
Брак Филип Хубави
Династия Трастамара
Баща Фердинанд II Арагонски
Майка Изабела Кастилска
Герб Coat of Arms of Joanna of Castile as Consort of Philip the Handsome.svg

Хуана Кастилска, известна и като Хуана Лудата (на испански: Juana la Loca, 1479 - 1555), е кралица на Кастилия и Арагон и е майка на императора на Свещената римска империя Карл V.

Хуана е родена на 6 ноември 1479 г. в Толедо. Тя е втора дъщеря на католическите монарси — крал Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела Кастилска, чийто брак поставя началото на процеса на политическото обединение на Испания.

Въпреки че Изабела и Фердинанд имат пет живи деца, въпросът за наследяването на обединените корони на Кастилия и Арагон оставал отворен. Първоначално наследник на престола е най-големият син на кралската двойка — инфантът Хуан, а на останалите кралски отрочета — Хуана и трите ѝ сестри, е отредена съдбата да послужат като инструмент за постигане на външнополитическите цели на родителите си. Така по-малката сестра на Хуана Катерина Арагонска е омъжена за английския монарх Хенри VIII, а останалите две сестри — Изабела и Мария, стават последователно съпруги на португалския крал Мануел I. През 1496 в Лил Хуана се жени за ерцхерцог Филип Хубави, син на германския император Максимилиан I. През февруари 1500 г. в Гент Хуана ражда бъдещия император Карл V.

Наследница на престола[редактиране | edit source]

През 1497 г. умира инфантът дон Хуан, което застрашава съюза между Кастилия и Арагон. Затова за наследница на короните на двете кралства е избрана следващата в линията на престолонаследието - по-голямата сестра на Хуана, Изабела Арагонска. През 1498 г. обаче Изабела умира при раждането на първото си дете — инфанта Мигел, който става наследник на короните на Португалия, Кастилия и Арагон. Невръстният Мигел обаче умира през 1500 г., което дава правото на Хуана да се възкачи на трона в Испания. Тъй като Хуана и съпругът ѝ имат здрави деца, политическият елит в Кастилия и Арагон е спокоен, че за момента престолонаследието е подсигурено. През 1502 г. Кортесите на Кастилия и Арагон признават Хуана и Филип за законни наследници на престола. Хуана получава титлата принцеса на Астурия, която традиционно се давала на наследниците на престола.

Кралство Кастилия и Леон
Династия Трастамара
Escudo Corona de Castilla.png

Енрике II Кастилски и I Леонски
Хуан I
Енрике III Кастилски и II Леонски
Хуан II
Енрике IV Кастилски и III Леонски
Изабела I и Фердинанд II Арагонски
Хуана I и Филип I Хабсбургски

Кралица Изабела Кастилска обаче е разтревожена за слуховете, които се носят за душевното здраве на дъщеря ѝ. Във Фландрия Хуана става известна с лудата си любов към съпруга си и с постоянните изблици на ревност. Тя вехнела по съпруга си, когато се случвало двамата да са разделени, а когато били заедно ревността ѝ и подозренията ѝ, че той не ѝ е верен, я карали да избухва в гневни изблици.

През 1502 г. бременната с четвъртото си дете Хуана и съпругът ѝ пристигат в Кастилия, където тя трябвало да се закълне като наследница на престола. Тогава кралицата сама се уверява, че слуховете за нестабилното душевното равновесие на дъщеря ѝ се оказват истина — Хуана проявява признаци на душевно разстройство; нейната ревнивост, макар и оправдана спрямо действията на Филип, води до нежелателни сцени, а това поставя под въпрос способността ѝ да управлява кралството. Хуана изпада в истинско отчаяние, когато Филип решава да се върне във Фландрия. Тя отказва да яде и постоянно ридаела, а раждането на здраво дете не успява да я успокои. Една нощ Хуана избягала от двореца и отказала да се върне въпреки студа навън. След като прекарала 36 часа пред портите на замъка, плачейки, хората започнали да я наричат "Хуана Лудата". Скоро след това тя се завръща при Филип във Фландрия. Поведението на Хуана вероятно е причина още през 1502 Изабела Кастилска да направи завещание, в което обявява дъщеря си за единствена своя наследница, но с уговорката, че в отсъствието на Хуана от нейно име трябва да управлява баща ѝ Фердинанд II Арагонски, а ако тя се окаже неспособна да управлява, то Фердинанд II Арагонски трябва да остане на престола, докато внукът им Карл навърши 20 години. Изабела Кастилска не споменава нищо в завещанието за зет си Филип Хабсбургски.

Кралица на Кастилия[редактиране | edit source]

Смъртта на Изабела Кастилска през ноември 1504 г. заварва дъщеря ѝ във Фландрия. В отсъствието на Хуана Кортесите на Кастилия признават нея и Филип за крал и кралица на Кастилия, a Фердинанд II е лишен от тази титла, въпреки заръката на Изабела той да управлява страната в отсъствието на Хуана. Последният обаче категорично отказвал да признае зет си за крал на Кастилия и дори продължил да сече кастилски монети с образа си. Освен това бащата на Хуана обвинява Филип, че я държи като затворничка във Фландрия, а през 1505 г. принудил Кортесите на Кастилия да признаят, че болестта на Хуана не ѝ позволява да управлява и да обявят него за неин попечител и съуправител. Филип Хабсбургски обаче няма намерение да отстъпи и също нарежда отсичането на монети с лика му като крал на Кастилия. Това принуждава Фердинанд II да потърси подкрепата на Франция и през 1505 той се оженва за племенницата на френския крал Луи XII Жермейн дьо Фокс с надеждата, че тя ще му роди син, който да наследи Арагон и евентуално Кастилия.

Женитбата на Фердинанд II за французойка обаче увеличава подкрепата за Хуана и Филип в Кастилия. Така страната се оказва на прага на гражданската война. Това налага в края на 1505 г. Хуана и съпругът ѝ да потеглят за Кастилия, където тя трябвало да бъде коронована като нова кралица, а Филип — като jure uxoris крал на Кастилия. По пътя обаче корабите на Хуана и Филип претърпяват корабокрушение и акостират на английския бряг, където са приети като гости на Хенри VII в замъка Уиндзор. Едва през април 1506 г. кралската двойка напуска Англия и се отправя към Кастилия, където вече бушуват пламъците на гражданската война. На 26 април 1506 Хуана и Филип стъпват на испанска земя в Коруня и се отправят на юг за коронацията си, а кастилските благородници им се заклеват във вярност. На 20 юни 1506 Фердинанд II в лична среща с Филип официално предава управлението на Кастилия на любимото си дете и обещава да се оттегли в Арагон. Двамата обаче подписват и документ, според който признават недееспособността на Хуана и се съгласяват да я държат далеч от властта. По-късно същия ден Фердинанд II се отрича от документа и заявява, че дъщеря му не трябва да бъде лишавана от правото си да управлява като законна кралица на Кастилия. Две седмици по-късно е подписано ново споразумение — т.н договор от Вийоафафия, който официално признава правото на Филип да управлява вместо съпругата си, а Фердинанд окончателно се оттегля в Арагон.

След подписването на примирието, на 9 юли 1506 г. във Валядолид Кортесите се заклеват във вярност на Хуана и Филип и на сина им Карл като техен наследник. Споразумението обаче не трае дълго. На 25 септември 1506 г. Филип внезапно умира от тиф в Бургос. Хуана, бременна с шестото си дете, прави отчаян опит да си върне правото да управлява еднолично Кастилия. Арогантността и студенината ѝ обаче отблъскват много от предишните ѝ привърженици. На 20 декември 1506 г. Хуана напуска тайно Бургос и се отправя към градчето Торкемада. В този момент тя е описвана като напълно обезумяла от смъртта на съпруга си, от чийто труп тя не се отделяла. По нейна заповед ковчегът с останките на Филип я следвал по време на преходите ѝ през страната. Но секретарят ѝ Хуан Перес пише, че кралицата е "по-нормална и от майка си".

«Портрет на инфанта Хуана»

Хуана отказва да се довери на испанските акушерки и праща да ѝ доведат акушерка от Фландрия, която да ѝ асистира в предстоящото раждане. Междувременно страната е обхваната от пълно безредие. Шестгодишният Карл е оставен на грижите на леля си във Фландрия, а бащата на Хуана се намира в своето кралство, изчаквайки кризата в Кастилия да достигне своята кулминация. Против волята на Хуана е съставен регентски съвет начело с архиепископ Сиснерос, но и той не успява да въдвори ред — из страната върлуват чума и глад, а кралицата е неспособна да събере средствата, които са ѝ нужни, за да закрепи властта си. Крал Фердинанд II се завръща от Арагон едва през 1507. Неговото пристигане съвпада с отшумяването на епидемията, което затвърждава вярата на хората, че благополучието на страната им зависи от него.

Хуана и баща ѝ се срещат в Омилтос на 30 юли 1507. Фердинанд II успява да убеди Хуана да му прехвърли властта. На 17 август кралицата призовава трима от членовете на кралския съвет и им заповядва да уведомят благородниците за завръщането на Фердинанд, така че те да приветстват Негово Височество и да му служат така, както биха служили на нея. Кралицата обаче отказва да подпише специален документ за това — последен акт на достойнство, с който Хуана отказва да оформи юридически доброволното си отричане от властта. Кортесите признават Фердинанд за управител на кралството и в актовете, които издава от името на Хуана, той се подписва като крал на Кастилия. Фердинанд II поверява правителството на архиепископ Сиснерос и постепенно изолира напълно дъщеря си от управлението, като уволнява всичките ѝ доверени лица. За по-сигурно през 1509 той заповядва Хуана да бъде затворена в замъка Тордесиляс, близо до Валядолид.

Фердинанд умира през 1516 г. Тъй като Жермейн не успява да му роди мъжки наследник, Хуана става и кралица на кралство Арагон. Към края на живота му у Фердинанд се поражда негодуванието, че след смъртта на Хуана кралството му ще премине в ръцете на Карл — внука, възпитан като чужденец далеч от Испания, върху когото Фердинанд прехвърля омразата си към баща му. По тази причина още приживе кралят съставя завещание, в което посочва за свой наследник другия си внук Фердинанд, който носи неговото име и е израснал в Испания. Под натиска на обкръжението си обаче Фердинанд е принуден да промени завещанието си в полза на Карл. След смъртта на Фердинанд в Арагон от името на Хуана започва да управлява незаконният му син — Алонсо Арагонски. В Кастилия управлението продължава да е в ръцете на архиепископ Сиснерос, който осуетява опита на някои придворни да извършат преврат и да обявят Фердинанд за крал. Така през 1517 г. в Кастилия пристига Карл V, който заедно със сестра си Елеонора Австрийска се среща с Хуана в Тордесиляс, за да получи от нея необходимото съгласие да управлява като неин съвладетел. Въпреки че Хуана се съгласява, това не прекратява затворничеството ѝ. Кортесите обаче настояват Карл да бъде титулуван "Негово Височество", изтъквайки, че докато е жива, единствено майка му може да се титулува като "Нейно Величество"

През 1520 г. в Кастилия избухва въстанието на комунеросите, насочено срещу управлението на Карл. Водачите на въстанието се опитват да привлекат на своя страна Хуана, чието одобрение като законна кралица би ги легитимирало. Така, докато Хуана е в Тордесиляс, пред нея се открива възможност да си върне престола чрез въстанието на комунеросите. За да предотврати това, архиепископът на Майорка се явява пред Хуана начело на делегация, настоявайки тя да подпише документ, осъждащ въстанието; Хуана протака, изказвайки някои свои съображения. Преди обаче да подпише документа, комунеросите атакуват незащитения Тордесиляс, настоявайки Хуана да подпише декларация, с която да постанови, че смъртта ѝ ще лиши Карл от управлението на Кастилия. Хуана показва симпатии към водачите на комунеросите, но се страхува да подпише исканата от тях декларация, заплашена от хората на Карл, че по този начин би нанесла силен удар върху стабилността на кралството. След като Карл потушава въстанието, той „награждава“ Хуана за верността ѝ, като заповядва тя да остане заключена в стая без прозорци в замъка Тордесиляс до края на живота си.

Хуана умира на Велики петък, 12 април 1555 г. в Тордесиляс.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joanna of Castile“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.