Династия Трастамара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Трастамара е кралска династия на Пиренейския полуостров, чиито представители са управлявали Кралство Кастилия и Леон (1369 г.-1555 г.), Кралство Арагон (1412 - 1516), Кралство Сицилия (1412-1516), Кралство Неапол (1435-1516) и Кралство Навара (1425-1484).

Династията Трастамара в кралство Кастилия[редактиране | edit source]

Основател на династията е Енрике, граф на Трастамара, който е извънбрачен син на крал Алфонсо XI Кастилски (1311-1350) и Леонора де Гусман (1310-1351). След продължителна гражданска война срещу брат си, крал Педро I Кастилски (1334-1369), Енрике Трастамара успял да заеме престола на Кастилия като крал Енрике II (1369-1379), след което убил брат си Педро I.

Династията Трастамара в кралство Арагон[редактиране | edit source]

През 1410 г. със смъртта на Мартин I, крал на Аргон, Валенсия и Сицилия, била прекъсната Барселонската кралска династия, която притежавала короните на тези кралства, което довело до двугодишна гражданска война за престола между наследниците по женска линия на Мартин I. През 1412 г. чрез т.н Компромис от Каспе (1412 г.) благородниците от Арагон, Валенсия и Барселона избрали за крал на Арагон един от внуците на Енрике I, Фернандо, който е втори син на крал Хуан I Кастилски. Той заел арагонския престол като крал Фердинанд I Арагонски (1412-1416). Така бил основан вторият клон на династията Трастамара, който управлявал кралства Арагон, Валенсия и Сицилия:

  • 1412-1416 – Фердинанд I
  • 1416-1458 – Алфонсо V Великодушни
  • 1458-1479 – Хуан II
  • 1479–1516 – Фердинанд II

Династията Трастамара в кралство Навара[редактиране | edit source]

През 1425 г. Хуан, втори син на Фердинанд I Арагонски, се жени за Бланка Наварска, наследница на короната на кралство Навара, и е обявен за jure uxoris крал на Навара. Той заема престола на Навара до смъртта си през 1479 г. и е наследен от дъщеря си Елеонора.

Династията Трастамара в Неаполитанското кралство[редактиране | edit source]

През 1442 г. Алфонсо V Арагонски, син на Фердинанд I Арагонски, завладява Неаполитанското кралство и заема престола му. Той управлява до смъртта си и е наследен от по-малкия си син, който основава Неаполитанския клон на династията Трастамара. В Неапол представителите на тази династия се наричат Арагонци.

Управлението на кралете от династията Трастамара се характеризира със засилване на позициите на монархическата институция, с икономически растеж и засилване на буржоазията в тези страни.