Социална класа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пирамида на класите при капиталистическата система

Социалната класа е относително устойчива група от хора в обществото със сходни характеристики в икономически и културен план, тоест отнасящи се до характер на труда, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценностни ориентации и др. Социалната класа се отличава от съсловието, кастата, клана и ордена. Първоначално понятието социална класа възниква като концепция разглеждана от социалните мислители от края на 18 век и постепенно придобива все по-голяма значимост, особено в навечерието на Френската революция.

Понятие[редактиране | edit source]

Макар да изглежда, че класите са до голяма степен теоретичен конструкт и рожба на новото време, въпреки че като социално явление съществуват още от древността, са ясно разграничими през Средновековието и т.н., в действителност разбирането за съществуването на отделни слоеве или прослойки на обществото се развива още през Средновековието [1]. Концепциите за класите и класовата борба се популяризират и разпространяват в Европа през 19 век (Сен Симон, О. Тиери, Ф. Гизо и др.).

Класиците на марксизма К. Маркс и Ф. Енгелс определят класите според влиянието им върху разпределението на принадената стойност.[2] Според този анализ в капиталистическото общество съществуват буржоазия и работническата класа на икономическа (производствено-финансова) основа в зависимост от притежаването на средствата за производство.

В противовес на марксисткото разбиране за класата, Макс Вебер разглежда класовата принадлежност като резултат от собствените качества и образованието на личността. При своята критика на класовото деление, той защитава тезата на „равните възможности“ пред личностите в условията на конкурентна, капиталистическа среда.[3][4]

Някои приемат, че в т.н. постиндустриални, постколониални и посттоталитарни общества от края на 20 век и началото на 21 век се формират нови класи със специфична природа и социална динамика - средна класа, нова работническа класа, бизнескласа и други.

Американски модел[редактиране | edit source]

Поради липса на средновековна история, наместо съсловията се формират класи в Новия свят на основата на богатството (по-точно парите или капитала) след Американската революция (виж и богат, беден).

Според различни анализатори в началото на 21 век социалното разпределение в САЩ може да се опише така:

Академични модели за класата
Денис Гилбърт, 2002 Уилям Томпсън & Джоузеф Хики, 2005 Леонард Биигли, 2004
Класа Типични характеристики Класа Типични характеристики Класа Типични характеристики
Капиталистическа класа (1%) Изпълнителни директори на топ ниво, политици от висонг ранг, наследници. Образование в Айви лигата. Висша класа 1% Изпълнителни директори на топ ниво, знаменитости, наследници; среден доход от $500,000+ (тук и надолу - годишен доход). Образование в Айви лигата. Супер-богати (0.9%) Мулни-милионери, които приходи надвишават $350,000; включва знаменитости и влиятелни изпълнителни директори/политици. Образование в Айви лигата.
Богати (5%) Домакинства с нетен доход от $1 милион или повече; основно под доходи от недвижимо имущество. Най-често имат образование в колеж.
Висока средна класа (15%) Високо образовани, с обикновена заплата, професионалисти или средно ниво мениджмънт с голяма автономия на работа Висока следна класа * (15%) Високо образовани професионалисти & мениджъри с приход на семейството вариращ от 5-цифрени до над $100,000
Средна класа (болшинство, около 46%) Работещи с образование от колежи с доходи над средните и с компенсации, типични заплати от $40,000 до $57,000.
Ниска средна класа (30%) Полу-професионалисти и занаятчии/майстори с горе-долу нормален стандарт. Трябва да имат колеж. Ниска средна класа (32%) Полу-професионалисти и занаятчии/майстори с някаква работна автономност, доход на семейството между $35,000 до $75,000. Обикновено с някакво образование от колеж.
Класа на работещите (30%) Чиновници с работа, която е силно рутинна. Стандартът варира, но обикновено е адекватен. Средно образование.
Класа на работещите (32%) Чиновници, със занижена сигурност на работа, често домакинства с доход от порядъка на $16,000 до $30,000. Средно образование. Класа на работещите
(около 40% - 45%)
Силно рутинна работа с ниска икономическа сигурност, типично заплащане $26,000 - $40,000. Средно образование.
Бедни работещи (13%) Обслужване, чиновници на ниско ниво. Висока икономическа несигурност и риск от бедност. Някакво средно образование.
Ниска класа (около 14% - 20%) С нископлатени позиции или разчитащи на държавни помощи. Някакво средно образование.
Де-класирани (12%) С ограничено или без участие в работната сила. Разчитащи на държавни помощи. Някакво средно образование. Бедни (около 12%) Живеещи под линията на бедността без участи в работната сила, доход на домакинство от $18,000. Някакво средно образование.
Източници: Gilbert, D. (2002) The American Class Structure: In An Age of Growing Inequality. Belmont, CA: Wadsworth; Thompson, W. & Hickey, J. (2005). Society in Focus. Boston, MA: Pearson, Allyn & Bacon; Beeghley, L. (2004). The Structure of Social Stratification in the United States. Boston, MA: Pearson, Allyn & Bacon.
* Високата средна класа може да бъде наричана също "Професионална класа" Ehrenreich, B. (1989). The Inner Life of the Middle Class. NY, NY: Harper-Colins.


Безкласово общество[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мария Илчева Илиева, Отношението между селяните и властта. Отношение към властта през Средновековието, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”
  2. ((en))  Marxian Class Analysis Theory and Practice Online Course. // (превод на български език)
  3. Jones, Helen. Towards a classless society?. Psychology Press, 1997. ISBN 978-0-415-15331-7. с. 4.
  4. Leander, Anna. class, Weberian approaches to. // Routledge Encyclopedia of International Political Economy: Entries A-F. Taylor & Francis, 2001. ISBN 978-0-415-24350-6. с. 227.