Плосък данък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Плосък данък (или пропорционален данък) е данъчна система с константа на данъчната ставка, тоест система, при която всички участници в дадена група (обикновено граждани или компании) се облагат с една и съща ставка (процент от дохода, тоест подоходния данък), за разлика от прогресивния данък, който е градиран по отношение на доходоите. Терминът „плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък, като прогресивният данък е наричан съответно прогресивен подоходен данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите или компаниите с по-висок доход плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.

История и съвременно приложение[редактиране | edit source]

Плосък данък в Европа

В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни.

След Първата световна война в повечето страни е въведен прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войните. През втората половина на 20 век редица изследователи, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен - данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки.

През последните години редица страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък, като основен мотив за това е увеличаването на икономическия растеж. В средата на 1990-те Естония и Латвия въвеждат плосък данък от, съответно, 24% и 25% с необлагаем минимум. От началото на 2001 в Русия е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а Украйна приема същата система през 2003. През 2004 в Словакия е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за подоходния данък, данък печалба и данък добавена стойност. От началото на 2005 Румъния въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи.

В Съединените щати, въпреки че на федерално ниво подоходният данък е прогресивен, пет щата (Илинойс, Индиана, Масачузетс, Мичиган и Пенсилвания) прилагат плосък данък за личните доходи, като ставката варира от 3% до 5,3%, а в Пенсилвания няма необлагаем минимум.

Страна Година на
въвеждане
Данъчна
ставка
Естония 1994 22%
Латвия 1995 25%
Литва 1996 27%
Русия 2001 13%
Сърбия 2003 14%
Словакия 2004 19%
Украйна 2004 15%
Румъния 2005 16%
Грузия 2005 12%
Исландия 2007 35,7%
Монголия 2007 10%
Киргизстан 2007 10%
Македония 2007 12%
Черна гора 2007 15%
България 2008 10%

В България[редактиране | edit source]

В България плоският данък става популярен след като в началото на 2003 г. група от около 100 икономисти изпращат отворено писмо до министъра на финансите Милен Велчев, в което настояват да се въведе плосък подоходен данък от 10%. Инициатор и автор на писмото е Георги Ангелов, макроикономист на Института за пазарна икономика . Вестник "Капитал" излиза с огромна тема на броя на икономическия редактор на вестника Йордан Матеев в подкрепа на плоския данък. Оказва се, че обществото все още не е подготвено за идеята. В продължение на няколко години институции и икономисти, сред които ИПИ (който започна да издава бюлетин за плоския данък), Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Йордан Матеев и Георги Ганев настояват публично високите прогресивни данъци да бъдат заменени с нисък плосък данък. Постепенно бизнесът започна да подкрепя идеята. Последваха го и политическите партии - СДС, НДСВ, както и ГЕРБ при самото учредяване на партията. В известна степен изненадващо плоският данък от 10% беше въведен през 2008 от правителството на социалиста Сергей Станишев по изричното настояване на НДСВ и въпреки съпротивата на финансовия министър Пламен Орешарски.

Страни с плосък данък[редактиране | edit source]

Към 2008

Плоският данък е въведен към 2008 включително в общо 29 страни, като през 2010 броят им е намалял до 24 [1].

Това са Албания (2007), Беларус (2009), Боливия (1986), Босна и Херцеговина (2004), България (2008), о. Джърси (1940), о. Гърнси (1960), Ирак (2004), Казакстан (2007), Мавриций (2009), Обвалден (кантон в Швейцария, 2008), Парагвай (2006), Полша (2009), Тонга, Тринидад и Тобаго (2006), Чехия (2007), Ямайка (1986).

Също така в САЩ някои щати имат плосък данък:

  • Илиноис: 3%
  • Индиана: 3,4%
  • Колорадо: 4,63%
  • Масачузетс: 5.3%
  • Мичиган: 4.35%
  • Пенсилвания: 3.07%
  • Юта: 5%
Страни, на които често се приписва данъчна система от плоско данъчно облагане
  • Флаг на Хонконг Хонконг Някои източници твърдят, че Хонконг има плоска данъчна система [2], макар всъщност облагането по заплатите да има данъчна структура с различни ставки, вариращи от 2% до 20% след удържанията.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Flat Tax Is Class Warfare, US News, 12 април 2010
  2. ((en)) Daniel Mitchell. "Fixing a Broken Tax System with a Flat Tax." Capitalism Magazine, 23 април 2004.[1]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flat tax в Уикипедия на английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници Flat tax (26 септември 2005) и Flat tax (28 юни 2012), за да видите списъка на тeхните съавтори.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]