Къпина
| Къпина | |||||||||||||||||||||||
 Плодове на обикновена къпина (Rubus fruticosus) |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||
и множество микровидове. |
|||||||||||||||||||||||
Къпина (Rubus) е подрод храсти от семейство розоцветни. Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Средна Азия. В България растат около 45–50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалистите части на планините. Селекционирани са около 100 сорта. Плодовете съдържат 4-8 % захари, 0,8–1,4% органични киселини, витамин C, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12–15 години.
Къпините са и много добър антиоксидант. Според дългогодишните изследвания на Американския Щатски Департамент по Земеделието (USDA), къпините заемат второто място в скалата — „Капацитет за Абсорбиране на Кислородни Радикали“ (Oxygen Radical Absorbent Capacity) -340 (ORAC стойност на 1гр. плод).
