Каган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Каган или хаган (Qaɣan, xaɣan, haqan) е върховен титул на владетелите от Pax Nomadica, засвидетелстван първо при древните сянбийци и жужани (руран), а впоследствие и при тюрки, монголи, хазари, авари, тюргеши и дори руси. В Средновековна България се споменава по отношение на Борис I единствено в апокрифната литература (Тъпкова-Заимова 1996, Дуклянския летопис и "Тълкувание Данилово"), също и под формите "гаган" за Петър Делян (Из Българската апокрифна летопис, средата на ХI в., превод на Ив. Дуйчев) и "хаган" за един от велможите на Симеон I (в хрониката на Скилица-Кедрин). Титлата бива възприета от монголите под формата qan, откъдето се употребява в съвременната историография във вида „хан“.

Произход на титлата[редактиране | edit source]

Титлата има вероятно китайски произход (кит. ke-han „велик владетел“). При Махмуд от Кашгар (XI в.), значението на титлата е предадено като „хан на хановете“, т.е. е съответствало на „император“. Подобно значение му придава и ал-Хваризми (кр. VIII-ср. IX в.) - „вожд на вождовете“ (ра’ис ар-руаса) като и едновременно с това превежда „хакан“ като „велик цар на тюрките“ (малик турк ал-азам). Аналогични са титулите на персийския šahin-šah „шахиншах, цар на царете”, на етиопския монарх negus „цар на царете“ и rajati rajaja „цар на царете“ в индийската титулатура на кушанските владетели.

Литература[редактиране | edit source]

  • Тъпкова-Заимова, B. и А. Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София 1996.
  • Шервашидзе, И., Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. – Вопросы языкознания, 1990, 3, с. 83-84.