Поповец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Попоец.

Поповец
Popovets 2011 PD 03.JPG
България
Red pog.png
Поповец
Област Хасково
Red pog.png
Поповец
Общи данни
Население 334 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 7,167 km²
Надм. височина 485 m
Пощ. код 6398
Тел. код 03748
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 57618
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Стамболово
Маджид Мандаджъ
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Поповец
Неждет Тахир
(ДПС)

Поповец е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Село Поповец, (Ходжалар/Hocalar/) е разположено в котловина със северно изложение. В южния край на селото е изворът на река Бисерска, вливаща се в река Марица при село Бисер близо до гр. Харманли -Област Хасково. Китно селце с умерен климат, мека зима и топло лято, заобиколено от широколистни и иглолистни гори, живописни възвишения и дерета. На еднакво отстояние е от гр. Хасково, гр. Кърджали и гр. Харманли — 35-40км. Кръстовище на пътищата Кърджали — Свиленград и Хасково — Крумовград.

История[редактиране | edit source]

За историята на село Поповец, мога да се позова само на спомените, разказвани ми от моя дядо, от баща ми, от други земляци и разказите на възрастни местни турци живели в селото преди заселването му от българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония.

До 1928 г. селото е населено предимно от християнски ромски домакинства и пет мюсюлмански такива.

Ромските домакинства са били цигани рудари, по-известни като власи или „влашки цигани“. Тази общност е румъноезична и с преобладаващо румънско етническо самосъзнание. Подобно на кардарашите, те се разселват из България по време на голямата калдерарска вълна през късния XIX век и също изповядват православното християнство. Тази метагрупа има две основни подразделения (групи): лингурари (лъжичари, копанари), занимаващи се с изработване на дървени изделия, и урсари (мечкари), чието основно препитание е сезонното атракционно развеждане на мечки или маймунки из България.

Според етнолозите-циганолози, двете групи са не така строго ендогамни и проявяват метагрупово самосъзнание, т. е. смесването на лингурари с урсари не е така проблемно, както някои вътрегрупови смесвания при йерлиите и кардарашите.

Рано напролет те са напускали селото и скитали из страната по събори и панаири, демонстрирали уменията на своите питомци под звуците на кемането (гъдулката) и провлачените монотонни мечкадарски песни за случки и събития, за героизма на Марко Кралевити и Баба Меца, продавали изработените през зимата дървени лъжици, лопати, вретена, копъни и копани. В късно лято се прибирали на село; ожънвали нивите си, овършавали житото, изоравали и посявали нивите за следващата година.

През 1928 г. изкупувайки къщите и нивите на циганите, селото се заселва от българи прогонени от Беломорска Тракия и Беломорска Македония предимно от Домуздере, Дедеагачко-сега:(Nipsa,Traianoupolis 68100,Greece). Имало е и от Мала Азия, а бежанците от Беломорска Македония се заселили в Новата махала /Yeni mahalle/(Македонската махала).

Циганите се разпиляват из страната в близост до курортните селища.

През 1931 г. се открива изграденото от бежанците училище именувано:"ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ" с. Поповец Хасковска околия.Едни от първите учители са сем.Коклеви. По-късно през 1940 г. то вече е:Народно Основно Училище"Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от селото,преди да се построи училището в с.Поповец са ходили на училище пеша в с.Рудина(Тепеджик/Tepecik/)и с.Царева поляна.

По същото време съселяните купуват църковна камбана и я окачват пред пълномощничеството на една греда между две круши, с която бележат църковните празници и събития, както и да алармират в случай на бедствие. След изселването на българите от с. Поповец, камбаната е занесена в черквата на с. Долно Ботево, тъй като тяхната е била спукана.

Етническата толерантност между мечкадарите и мюсюлманските фамилии се е наследила от бежанците.В селото е имало джамия без минаре и църква без камбанария. Училището е построено с лице към джамията и в съседство с нея (тогавашно училище за ходжи от където идва и турското име на селото „Ходжалар“). През 2006 година след основен ремонт е изградено и минаре на джамията.

Уникалното географско разположение на селото — „село под вода“ (в горният край на селото е извора на Бисерска река преминаваща през селото като "Домуздере") е било основния мотив за заселването му от тракийските бежанци и е допринесло за развитието му.

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родният им край, те са изградили пет воденици: Под "Харманите"-Бай Янювата воденица /Деирмена на Кабакоглу/;Под Новата махала-Карабойковата воденица и Под "Кабата" на с. Зимовина-Ормановата воденица /Орманън деирмени/.

Засаждат нови лозя в местността:"Колджата"-старите са били предимно по южния склон на местността "Ирека", сега силно ерозирала и обрасла с драки местност-и свиват пазара на гроздето от с. Стамболово, с което си навличат неприязънта на "стамболовци", който ги наричат „маджури-мечкадари“. В Поповец се откриват две бакалници:Ламбовата и Карабойковата, петмезчийница и ракиджийски казан на бай Димо Карабойков, които обслужват както селото така и околните села, „та чак оттатък Арда“.

1954 г. започва новото пренаселване на селото. От селата, оставащи в чашката на язовир „Студен кладенец“ идват турски домакинства, които купуват къщите и част от нивите на „пролетаризиращите“ се, бягащи от „колективизацията“ бежанци.

Новите заселници — етнически турци са предимно от село Крояци, което остава във водите на язовир “Студен кладенец". При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350 годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали.След 1962 год.,когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр.Кърджали при сина си Георги,селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958-59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се ТКЗС в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за читалището и първия телевизор. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два автобуса за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима — бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат — пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.

От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда.

Идва декември 1984 година когато се извършва принудителната смяна на имената на турското население в селото. Има предварителни протести, но няма жертви. След арестуване в МВР Хасково през 1985 година е докаран мъртъв в селото любимецът на селските младежи Рашид Рамадан който се е връщал от работа в Русия. Дори през тези години добрите взаимоотношения между етносите не се разрушават. В селото се провеждат сборове на които присъстват много напуснали селото етнически българи. Повечето от тях се обръщат към старите си приятели със турските им имена. През лятото на 1985 селото е посетено от Световния шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Направена е общоселска снимка с него на площада от Ариф Ферад който след 1991 година е избран за кмет на селото. През май 1989 г. са депортирани за Република Турция първо Недим Руфат и Нувел Али, които са членове на Организацията за правата на човека по това време. През следващите месеци около 250 жители напускат селото и поемат към Република Турция. Настъпва поредното време разделно в близо 400 годишната история на село Поповец. Заминават за Турция тези на които им се издават паспорти с изходни визи.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • местността „Колджата“, от където извира "Бисерска река",
  • местността „Хамбарлъка“ с останки от граничните наблюдателни кули „Янаклък“, „Бараан чешмеси“ и „Гьоледжек“ които са свързани тясно с историята на селото.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ежеседмичен съботен пазар за стоки на площада

Външни препратки[редактиране | edit source]