Киликс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киликс, 3 в. пр.н.е. Експонат на Националния исторически музей, София
Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина. Киликсите са образци на древногръцкото грънчарство и са се изработвали най-често от глина и по-рядко от метал. Украсявани са с фигурални елементи, растителни орнаменти или митологични сцени.
В България като археологически находки са откривани в некропола на Аполония (Созопол), Башова могила край с. Дуванлий, Пловдивско и на други места. През 2004 година експедиция ТЕМП открива в могилата Голяма Косматка златен киликс.
Източници [редактиране]
- Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, 1982, стр. 394