Сатир

Сатир, 520–500 пр.н.е.

Сатирите (на древногръцки: Σάτυρος Satyros, мн.ч. Σάτυροι Satyroi, на латински: Satur, Saturus или Silen; Σιληνός, Σειληνός, мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί, дорийски: Σιλανός, лат. Silenus, Silanus; Satyr) в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) - добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно Сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за който били поверени на Силен (негов чичо).

Източници [редактиране]

Hyginus Mythographus Astronomica 2,23
Peter Gercke: Satyrn des Praxiteles. Dissertation Hamburg 1968
Guy Michael Hedreen: Silens in Attic Black-figure Vase-painting: Myth and Performance. University of Michigan Press, 1992.
François Lissarrague: Les satyres et le monde animal. In: J. Christiansen, T. Melander (Hgg.): Proceedings of the Third Symposium on Ancient Greek and related Pottery. Kopenhagen 1988. S. 335–351.
Adrian Stähli: Die Verweigerung der Lüste : erotische Gruppen in der antiken Plastik. Reimer, Berlin 1999, ISBN 3-496-01195-5