Коптска православна църква
| Част от поредицата относно |
| Копти |
|---|
 |
| Култура |
| Региони |
| Религии |
| Език |
| Писмени системи |
| Коптска православна църква | |
| Миафизитски църкви | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Произход | Александрийска патриаршия |
| Обред | александрийски |
| Първосвещеник | Шенуда III |
| Численост | 15 000 000 |
| Богослуж. език | коптски, арабски |
| Разпространение | Египет, Судан |
| Статус | автокефална |
| Седалище | Кайро и Александрия, Египет |
| Сайт | www.copticpope.org |
| Коптска православна църква в Общомедия | |
Коптската православна църква е нехалкедонска монофизитска църква.
Основана е от египетските копти в Александрия през 536 – 580 г. Според древно предание Коптската православна църква е основана от евангелист Марко.
На Четвъртия (Халкедонски) Вселенски събор представителите на Коптската православна църква не приемат решенията му, при което тя е обявена за еретическа, тъй като следва монофизитството. Това довежда до потисничеството на Коптската православна църква от страна на Византия, a по-късно, след арабското нашествие, се провежда принудителна ислямизация, която води до значителен упадък. През 19 век коптският патриарх Кирил IV започва преговори за присъединяването на коптските християни към Православната църква, но е отровен, а неговите противници влизат в уния с Рим през 1898 г.
Коптската православна църква се състои от около 400 общини, подчинени на 32 епархии, от които 28 са в Египет, 2 в Судан и по 1 в Кения и Израел. Богослужението в нея се води на арабски и коптски. Характерното за Коптската църква е осмогласието и използването на литургийните последования на Василий Велики, Григорий Богослов и Кирил Александрийски, с което се родее с Православната църква; съхранила е някои юдейски обреди, като обрязването например. Друга характерна черта за коптите е, че Кръщението включва и татуировка във вид на кръст. Коптската православна църква се възглавява от духовен водач, който се титулова Александрийски папа и патриарх, Негово светейшество Теодор II.
Храмовете са квадратни. Имат собствен църковен календар, летоброенето започва от 284 г.
Под влиянието на католическите мисионери около 2 % от членовете на църквата са признали върховенството на римския папа – те образуват Коптската католическа църква.
В днешно време членовете на църквата са около 15 милиона души. Към Коптската църква принадлежи автономната Британска православна църква.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Авксентий, архим. Коптската църква. – Духовна култура, 75, 1995, № 4, 17 – 26.
- Толмачева, Е. Г. Копты: Египет без фараонов. М., Алетейа, 2003 (Vita Memoriae).
- Кривец, Е., С. Путилов. Христианский Египет. Сборник. М., Лепта-пресс, 2005.
- Бурге, П. дю. Коптите. Враца, Одри, 2006.
- Литературные традиции христианского Египта. Отв. ред. доктор богословия, протоиерей О. Давыденков. М., Православный Свято-Тихоновский гуманитарный университет, 2008, 218 с. (Литературное наследие и история христианского Востока).
- Кривец, Е. А. Христиане Востока. Культурная самобытность и проблема выживания. М., МГУПП, 2009.
- Wolfgang Kosack, Novum Testamentum Coptice. Neues Testament, Bohairisch, ediert von Wolfgang Kosack. Novum Testamentum, Bohairice, curavit Wolfgang Kosack. / Wolfgang Kosack. neue Ausgabe, Christoph Brunner, Basel 2014. ISBN 978-3-906206-04-2.
- Коптска католическа църква
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт Архив на оригинала от 2018-03-09 в Wayback Machine.
| ||||||||
|
