Ретийски Алпи

Пътека към ледника Мортерач - северни склонове на масива Бернина

Ретийски Алпи (на италиански Alpi Retiche; на немски Rätische Alpen) се нарича най-западният дял от Източните Алпи. Той обхваща няколко доста изолирани един от друг планински масиви на територията на Италия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн. Тук представата за централно алпийско било се губи. Делът има приблизително кръгла форма с размери 90 на 90 км. Най-висок връх е Бернина в едноименния масив. Това е единственият връх в източните Алпи, който надхвърля 4000 м.

Име

Ретийските Алпи са наречени така на древната римска провинция Реция, създадена по времето на Октавиан Август. Тя, от своя страна, носи името на келтско-илирийския народ рети.

Карта на Ретийските Алпи

Описание

Делът има централно положение в планината и чрез проходи се свързва с четири други дялове на Алпите:

• с Лепонтинските Алпи чрез прохода Шплюген (2114 м) - това е връзката между Западните и Източните Алпи;
• с Бергамските Алпи на юг чрез прохода Тонале (1883 м);
• с Лехталските Алпи на север;
• с Йоцталските Алпи на изток чрез прохода Резия (1504 м).

Дълбоки долини на големите алпийски реки ограждат Ретийските Алпи от всички посоки - на запад Заден Рейн и Рейн; на юг Ада; на запад Адидже; на север Ил - приток на Рейн. Река Ин „разсича“ дела на две сравнително равни части (долината Енгадин - горна и долна част). Въпреки че са по-ниски спрямо Западните Алпи, и тук има множество запазили се ледници, както и следи от някогашните им много по-големи предшественици. Ледниковият релеф определя наличието на циркуси с красиви планински езера, карлинги със стръмни стени и остри ръбове, U-образни трогови долини, морени. До 800 м преобладават широколистни гори, оттам нагоре (до 2200 м) - смесени и иглолистни гори. Поясът на ниските храсти и планински ливади е широк, а в най-високите части остават само голи скали, мъхове и лишеи.

Хижата Пфорцхаймер. На заден план масива Ортлер с връх Ортлер в дясно.

Масиви

• Масив Обералпщайн - започва от прохода Шплюген на юг по вододелното било на Европа. Най-висок връх - Плата (3386 м).
• Хребет Албула - започва от прохода Шплюген първо на юг, после на североизток, като се свързва със Силврета; носи името на река Албула, която тръгва от полите му и се влива в Заден Рейн; най-висок връх - Пиц Кеш (3418 м).
• Масив Силврета - намира се на границата между Швейцария и Австрия на север от долината на Ин; най-висок връх - Пиц Линард (3410 м).
• Хребет Ретикон - спуска се от Силврета на северозапад, в посока на Лихтенщайн; най-висок връх - Шезаплана (2964 м).
• Масив Плесюр - изолиран на запад от река Ландвасер, най-висок връх Арозер Ротхорн (2980 м).
• Хребет Сесвена - остава в източната част, в посока на Йоцталските Алпи; увенчан е от едноименен връх (3205 м).
• Масив Брегалия - издига се над северния край на езерото Комо и преминава в Бернина; най-висок връх - Монте Дисграция (3678 м).
• Масив Бернина - висок и покрит с ледници, той впечатлява с вида си. Разположен на италианско-швейцарската граница между Ин и Ада. Свързва се с Албула чрез прохода Малоя (1815 м). Най-висок връх - Бернина (4049 м).
• Масив Ортлес - разположен на изток от Бернина, той е втори по височина - връх Ортлес (3905 м). Ограден е от Ада и Адидже, а на север се свързва с останалата част на дела чрез прохода Стелвио.
• Масив Брента (Брентски доломити) - на югоизток от Ортлес. Най-висок връх - Чима Тоса (3173 м).

Бернина експрес

Туризъм

Отделни части на Ретийските Алпи са обект на туристически интерес от много години. С построявянето на железопътните линии Бернина и Албула в края на ХІХ в. започва процъфтяването на курорти като Сент Мориц и Давос. С обща дължина 122 км, те са върховно инженерно постижение. Влакът минава по 196 моста и през 55 тунела, дарявайки пътниците с неповторими планински пейзажи. Линията достига височина 2253 м, което я прави най-високата в Европа. През 2008 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Част от курорта Сент Мориц

Най-добре развит е зимният туризъм. Прочутата ски зона Сент Мориц - Корвиля се намира в Горен Енгадин, на височина 1800 м. Разполага със 155 км ски писти и 24 лифта. Забележително е, че началото на някои писти се намира на повече от 3000 м н. в. Давос се смята за най-високия град на континента - 1560 м. Всяка зима там се провежда Световният икономически форум. Оттам до Клостер на север са развити пет ски зони - една от най-големите територии за зимен туризъм в Алпите.

За опазване на девствената природа през 1914 г. e създаден Швейцарският национален парк, който с последвалото разширение обхваща 169 кв. км. Заема южните склонове на долината Енгадин и служи главно като резерват - алпийски козирози, диви кози, муфлони, мармоти, благородни елени, орли. Допускат се посетители по строго определени и отлично поддържани пътеки.