Световен икономически форум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Световен икономически форум
World Economic Forum logo.svg
1971 Opening.jpg
Основаване през 1971 г.
Информация
Друго име World Economic Forum
Тип Организация с нестопанска цел
Основана  • 1971, като Европейски мениджърски форум
 • 1987, името е сменено на Световен икономически форум
Правно положение Фондация
Седалище Кологни, Женева, Швейцария
Регион
на действие
световно
Главен изпълнителен секретар Клаус Шваб
Сайт weforum.org
Световен икономически форум в Общомедия

Световният икономически форум (на английски: World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Създадена през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб, организацията e най-популярна със свикваните ежегодно в Давос, планински курорт в Граубюнден, Алпите, срещи на бизнес и световни политически лидери, интелектуалци и журналисти. Традиционно форумът се провежда в края на януари / началото на февруари. На форума се дискутират най-основните световни теми. През 2011 форумът в Давос е проведен от 26 до 30 януари.

История[редактиране | edit source]

Началото на организацията е поставено през януари 1971 от Клаус Шваб, професор по бизнес от Женевския университет [1], като първоначалното наименование на организацията е Европейски мениджърски форум, а през 1987 името е сменено на Световен икономически форум и обсегът му е разширен също по посока на осигуряването на платформа за разрешаване на международни конфликти.

По инициатива на Клаус Шваб през 1971 в Давос се събират някои от водещите бизнес лидери от Западна Европа на първия Европейски мениджърски симпозиум, който се провежда в давоския Конгресен център под патронажа на Европейската комисия и Европейските индустриални организации [2], с идеята събитието да получи възможно най-голям отзвук. Целта, с която е инициирана срещата, е пред европейските фирми да се представят новите мениджърски практики, разработени прилагащи се успешно по това време в САЩ, и така чрез внедряването на нови управленски подходи „европейският бизнес да се изправи пред предизвикателствата на международния пазар“, както самият Шваб изтъква [3] (форумът има за цел да се включи в новият настъпващ неолиберален дискурс за глобализацията [4]), още да се повиши конкурентоспособността на европейските предприятия и като цяло европейската икономика, за да може тя успешно да се съревновава с американските и световни конкуренти в един момент на поствоенната икономическа доминация на САЩ [5].

В тази първа среща се включват около 440 участници от над 30 страни [2], тя, както и следващите ежегодни срещи в Давос се провеждат в края на януари или началото на февруари.

Шваб развива Теория на заинтересованите страни още в края на 60-те на 20 век, която теория за управлението на индустриалните производствени фирми, с цел максимално увеличаване на потенциала на една фирма, мениджърите трябва да отчитат интересите не само на акционерите и клиентите, но също така на работещите, както и на общностите, в които фирмата е базирана, включително правителства и държавно управление. [6]

Развитието на фокуса на организацията от конкретно мениджърски към икономически и социален се случва естествено в хода на световните събития. През 1973 г. се разпада Бретън-Удската система, известна още като „златно-доларовия стандарт“. Същата година се случва и четвъртата арабско-израелска война, известна още като Войната от Йом Кипур. Така на първата среща след това от 1974 г. за пръв път участие взимат и политически лидери. Тогава темите от строго корпоративни се обръщат към сферата на политиката и глобалната икономика.

Фредерик де Клерк и Нелсън Мандела стискат ръцете си на Годишната среща на Световния икономически форум в Давос през януари 1992.
Клаус Шваб и принцът на Уелс Чарлз през 1992
Клаус Шваб през 2008, основател и изпълнителен секретар, Световен икономически форум.

Постепенно с годините политическите лидери започват да гледат на форума като неутрална платформа, където могат да разговарят и да изгладят противоречията си. През 1988 Гърция и Турция подписват заедно Декларацията от Давос, с което избягват директната война помежду си. По време на срещата през 1992 Президентът на Южна Африка Фредерик Вилем де Клерк се среща с Нелсън Мандела и вожда Мангосуту Бутелези (Mangosuthu Buthelezi) като това е първото им съвместно появяване извън Южна Африка. По време на годишната среща през 1994 израелският министър-председател Шимон Перес и председателят на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат постигат предварително споразумение за Газа и Йерихон. [7]

А през 2008 Бил Гейтс прави значимо изказване върху креативния капитализъм, форма на капитализъм, която работи едновременно за генериране на печалби и за разрешаване на световните неравенства, чрез използването на силите на пазара за по-добро адресиране на нуждите на бедните.[8][9]

Структура[редактиране | edit source]

Седалището на фондацията се намира в Кологни, Женева, Швейцария, като през 2006 са отворени регионални офиси в Пекин, Китай, и Ню Йорк, САЩ. Стремежът на организацията е към безпристрастност и необвързаност с политически, партийни или национални интереси. Основната цел, която си поставя чрез всички свои действия, е „подобряване на състоянието на света“ [10], като организацията има статус на наблюдател към Икономически и социален съвет на ООН и същевременно е под наблюдението на Швейцарския федерален съвет.

Най-висшето управленско тяло на организацията е нейният борд. Основната роля на борда е да бъде своеобразен пазител на мисията, ценностите и идеите на организацията и да съблюдава тяхното спазване. Към януари 2011 бордът се състои от 22 членове, сред които президентът на Масачузетския институт за технологии Сюзан Хокфийлд, бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, Председателят на Управленския борд на Дойче банк Йозеф Акерман и други лидери от областта на политиката, бизнеса, икономиката и университетите [10].

Председател на фондацията и ръководител от самото начало до днес е нейният основател Клаус Шваб. Управлението на дейностите около форума и другите инициативи на организацията се осъществява от управленски екип, който се подразделя на директори на различни управленски нива. Екипът е международен, като в него влизат хора от 56 националности. [10]

Членство[редактиране | edit source]

Фондацията се състои от 1000 компании членове, като това са компании, които имат основно влияние за развитието на световната икономика. Типичната компания-член на Световния икономически форум е международна компания с повече от 5 млн. долара оборот. Оборотът може да варира спрямо в зависимост от отрасъла и региона. Освен това тези компании са сред водещите компании в своята индустрия или държава и играят важна роля за бъдещето региона или отрасъла си. Смисълът е, че със своя мащаб компании-членове могат ефективно да внесат промяна в региона си и да допринесат за основната цел на фондацията. [11] От 2005 всяка компания членка заплаща основна годишна такса от 42 000 швейцарски франка, както и 18 000 швейцарски франка годишна такса за срещи, която покрива участието на главния изпълнителен директор на годишната среща. Индустриалните партньори и стратегическите партньори заплащат 250 000 и 500 000 франка, съответно, което им позволява да имат по-голяма роля в инициативите на фондацията. [12]

Дейности[редактиране | edit source]

Гордън Браун, тогава министър председател на Великобритания и Кралицата на Йордания Рания на годишната среща от 2008.

Годишните срещи в Давос[редактиране | edit source]

Най-популярното събитие, организирано от фондацията, е годишната среща в Давос. То се провежда всяка година в края на януари и събира на едно място хора от висшето управленско ниво на компаниите-членки, както и избрани политици, представители на неправителствени организации, религиозни водачи и журналисти. Мястото на провеждане предлага условия за провеждане на официалното събиране, така и за неформални срещи между участниците. Това придава допълнителна стойност на събитието и повече възможности за участниците за търсене на решения на изложените във форума проблеми. Около 2 200 участници се събират за общо 5 дни и присъстват на над 200 различни събития от основната програма, като различните участници взимат участие в различни събития. Темите, които се дискутират касаят глобални въпроси за човечеството като икономическото развитие, международни конфликти, бедността и състоянието на околната среда, като се търсят възможните им решения. Събитието се отразява от стотици журналисти от най-различни медии (онлайн медии, печатни издания, телевизии и други).

Всички дебати в пленарните заседания са достъпни също така в YouTube.[13] Снимки от събитието се качват и в Flickr[14], а някои знакови цитати от форума се качват на страницата на самия форум [15]. През 2007 фондацията отваря свои официални страници в социалните медии като Facebook [16]и MySpace [17]. Инициативата „Дебатите Давос“ по YouTube [18] позволява на потребителите на YouTube да зададат свой въпрос към световните лидери, участващи във форума в Давос, които от своя страна могат да им отговорят директно от специален видео кът на YouTube в конгресния център.

Темата на годишната среща в Давос през 2011 е „Съвместни правила за една нова реалност“, като над 1 400 бизнес лидери от 1000-те компании-членки на Форума взимат участие в срещата. Участниците включват над 35 държавни и правителствени ръководители, като 19 от 20-те правителства на Г-20 са представени на министерско или по-високо ниво. Освен това на форума присъстват управители на централни банки, висши служители в международни организации, синдикални лидери, религиозни водачи, представители на гражданското общество, медиите и водещи академични дейци. Общият брой на участниците през 2011 възлиза на близо 2 500. [19]

Участниците[редактиране | edit source]

Участниците всяка година събират някои от най-влиятелните хора в света. Сред имената са Абдулай Уад, Абдула Ахмад Бадауи, Алваро Орибе Велес, Андерс Фог Расмусен, Бан Ки-мун, Кондолиза Райс, Ференц Дюрчан, Франсоа Фийон, Глория Макапагал-Оройо, Гордън Браун, Хамид Карзай, Илхам Алиев, Первез Мушараф, Кралицата на Йордания — Рания, Салам Файяд, Сали Бериша, Шимон Перес, Виктор Юшченко и много други. Чести участници във форума са Ал Гор, Бил Клинтън, Бил Гейтс, Майкъл Улф, Боно, Паулу Коелю, както и Тони Блеър. Във форума също така са участвали Ангела Меркел, Никола Саркози, Нелсън Мандела, Хенри Кисинджър, Дмитрий Медведев и Ясер Арафат.

Годишна среща на новите шампиони[редактиране | edit source]

Финансовият министър Симеон Дянков говори на Годишната среща на новите шампиони през 2010 в Тиендзин.

Годишна среща на новите шампиони (Annual Meeting of the New Champions), наричана още Летен Давос (Summer Davos) е установена от фондацията през 2007, провежда се веднъж годишно в Китай, в градовете Далян или Тиендзин, като събира 1500 влиятелни говорители на т.нар. от фондацията Глобално развиващи се компании (Global Growth Companies), основно от бързо растящи нововъзникващи пазари като Китай, Индия, Русия, Мексико и Бразилия, но също и бързо придвижващи се напред развити страни [20].

Срещата също се свързва с новото поколение на глобални лидери, бързо развиващи се региони, конкурентни градове и пионери в областта на технологиите от целия свят.[21][22] Китайският премиер Уън Дзябао дава встъпителна реч на всяка от ежегодните срещи.

Общност на Глобално развиващите се компании[редактиране | edit source]

Общността на Глобално развиващите се компании (Community of Global Growth Companies) е създадена през 2007 година и се състои от 280 компании членове от над 60 страни. Тези компании се събират на годишна среща на новите шампиони, както и на регионалните срещи на Световния икономически форум. [23] Компаниите могат да се включат в групата само по специална покана, като те трябва да отговарят на следните критерии: годишен растеж, който надвишава средния за индустрията или региона с 15%, минимален оборот между 100 млн. и 5 млрд. долара в зависимост от индустрията, ясно изразен бъдещ потенциал за растеж, възможности и намерения за развиването на международен бизнес, високо ниво на организационно лидерство.[23]

Регионални срещи[редактиране | edit source]

Всяка година се състоят по 10 регионални срещи, които позволяват близък контакт между корпоративните бизнес лидери, местните правителства и неправителствените организации. Срещи се провеждат в Африка, Източна Азия, Латинска Америка и Близкия Изток. [24]

Групи и клубове по професионални интереси[редактиране | edit source]

В рамките на форума са създадени и функционират групи или клубове по професионални интереси. Например в последно време се оформя обединението „Пионери на високите технологии“ (където влизат ръководителите на най-напредналите в областта на научно-техническия прогрес фирми), а също и „Форумът на новите глобални лидери“.

Млади световни лидери[редактиране | edit source]

През 2005 фондацията основава общността на Младите световни лидери, наследник на инициативата Световните лидери на утрешния ден. Общността се състои от млади лидери под 40 години от целия свят в най-различни области. Лидерите са включени в инициативата 2030, която представлява инициатива за създаването на картина как бихме искали да изглежда светът през 2030 и да се начертае план как да бъде постигната тази визия. [25]

Социално предприемачество[редактиране | edit source]

От 2000 Световният икономически форум помага за разпространението на добри модели за социално предприемачество като работи в тясно сътрудничество с Фондацията за социално предприемачество на Шваб. Фондацията изтъква това, че социалната предприемчивост е ключов елемент в напредъка на обществата и решаването на социалните проблеми. Избрани лидери на инициативи за социално предприемачество са поканени, за да участват в регионалните срещи на фондацията и годишните срещи, на които те имат шанс да се срещнат с водещи лица в бизнеса или представители на правителствата. [26]

Доклади и проучвания[редактиране | edit source]

Фондацията също така публикува редица доклади, фокусиращи се върху въпроси, важни за общностите във форума. Така например Екипите за стратегическо прогнозиране се концентрират в разработването на доклади в сферите на конкурентоспособността, глобалните рискове и разработването на стратегии за действие в дългосрочен план. Глобалният доклад за конкурентоспобността измерва конкурентоспособността на страните и техните икономики. Глобалният доклад за информационните технологии оценява конкурентоспобността на страните що се отнася до нивото на информационните технологии, с които работят. Глобалният доклад за разделение между половете обръща внимание на критични области на неравнопоставеност между мъжете и жените. Докладът за глобалните рискове оценява ключови глобални рискове, пред които държавите и компаниите се изправят. Освен изброените, има и Глобален доклад за пътуването и туризма и Глобален доклад за търговията, както и други. [27] Все по-голямо значение за обективна оценка на икономическото състояние на отделните страни придобива изготвяния годишно доклад за така наречения Глобален индекс за конкурентоспособност. Докладът „прави оценка на способността на страните да предоставят високи нива на просперитет за своите граждани.“ [28]

Инициативи[редактиране | edit source]

Хенри Кисинджър на Индийската икономическа конференция към Световния икономически форум, ноември 2008, Ню Делхи.

Световната здравна инициатива е стартирана от Кофи Анан по време на годишната среща на Световния икономически форум през 2002. Целта на инициативата е да ангажира бизнеса в борбата срещу болести като ХИВ/СПИН, туберкулоза, малария и др., посредством публично-частни партньорства и други форми.

Световната образователна инициатива, започната по време на годината среща през 2003, успява да свърже за съвместна работа международни ИТ компании с правителствата на Йордания, Египет и Индия. Усилията им имат като резултат разработването на хардуер за персонални компютри в класните стаи и повече учители, запознати с методите на електронното обучение. Този модел, който се е доказал своето действие, сега се разпространява и в други страни, сред които и Руанда.

Екологичната инициатива включва темите за климатичните промени и водите. В рамките на тази инициатива група компании, сред които Alcan Inc., Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, USAID за Индия, Департамента на ООН в Индия, Конфедерацията на индийската индустрия, Правителството на Раджастан и Бизнес фондация NEPAD сформират редица публично-частни партньорства за управлението на водите в Индия и Южна Африка.

В името на подпомагане борбата с корупцията инициативата Партньорство против корупцията е стартирана от различни директори на компании от сферата на инженерството, строителството, енергетиката, металите и минната индустрия по време на Годишната среща в Давос през януари 2004. Инициативата служи като платформа за обмяна на опит и обсъждане на ситуации на труден избор. Около 140 компании са подписали тази инициатива [29].

Награди[редактиране | edit source]

Към Световния икономически форум съществува програма за технологично нововъведение [30]. Награда се дава на компании от целия свят, работещи в сферата на иновациите и новите технологии за високи постижения в тяхната област. Всяка година с наградата се отличават между 30 и 50 компании.

Впоследствие наградените компании биват включвани в инициативите на форума. В рамките на дейностите на форума представители на техните ръководства могат да се срещнат с учени, лица от академичните среди, неправителствените организации и правителствата, както и компании-членове на фондацията и заедно да разгледат как иновативната идея на фондацията може да допринесе за разрешаването на най-различни проблеми в света, като откриването на нови ваксини и други. Идеята е по този начин да се допринесе за общата цел на форума, а именно подобряването на общото състояние на света.

Критика[редактиране | edit source]

Въпреки успехите си, Световният икономически форум е обект и на много критики от страна на антиглобалисти. Антиглобализмът смята, че със своя формат и събития форумът подпомага глобализацията и капитализма, които според антиглобалистите са отговорни за експлоатацията на по-бедните държави и нанасят щети на околната среда. Такива критики от антиглобалистите са отправени също към организации като Международния валутен фонд, Световната търговска организация и други. Протести на активисти неизменно съпътстват срещата в Давос, както и срещите на организацията в други точки на планетата. [31] [32]

Известният американски политолог Самюъл Хънтингтън нарича организацията „хранилка за елитите“ („a watering hole for the elite“) и създава термина „давоския човек“ („Davos Man“), който според него притежава погрешно чувство за международна идентичност. [33]

Протестите срещу дейностите на организацията продължават и до днес. Поради това организацията решава да даде по-голяма възможност за участие на гражданите. През 2003 г. се създава и т.нар. „Отворен форум в Давос“ (Open Forum Davos) [34], който представлява свободен публичен форум, провеждан паралелно със Световния икономически форум. Той се организира от екипа на фондацията в сътрудничество с Федерацията на швейцарските протестанти и в неговите дискусии може да се включи широката публика. Целта му е да даде възможност за отворен дебат относно глобализацията и последствията от нея, както и други наболели теми, които се обсъждат и в големия форум. Освен това от 2001 насам в Бразилия в противовес на Световния икономически форум се провежда т.нар. Световен социален форум (WSF). [35]

През 2008 г. на интернет потребителите е предложена възможността да предоставят свой видео отговор на така наречения „давоски въпрос“ (The Davos Question) „Кое е това, което според вас страните, компаниите и отделните индивиди могат да направят, за да превърнат света в едно по-добро място през 2008?“ („What one thing do you think that countries, companies or individuals must do to make the world a better place in 2008?“).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Pigman. стр. 6-22.
  2. а б ((en)) Интерактивна история на Форума в Давос от 1971 до 1976
  3. Pigman, стр. 7
  4. Pigman, стр. 6-7
  5. Pigman, стр. 6
  6. Pigman, стр. 9
  7. ((en)) WEF, History and Achievements (хронологичен ред), Schwab Foundation for Social Entrepreneurship
  8. Gates Pushes Creative Capitalism (изисква регистрация). // Файненшъл таймс, 25 януари 2008. Посетен на 29 август 2008.
  9. Gates Calls for Creative Capitalism (видео 1:18 минути; изисква Adobe Flash Player). // Ройтерс, 9 февруари 2009. Посетен на 25 януари 2011.
  10. а б в ((en)) The World Economic Forum Leadership Team, WEF
  11. ((en)) Members, WEF
  12. Pigman, стр. 23-30
  13. ((en)) Канал на Световния икономически форум в YouTube
  14. Снимки на Световния икономически форум във Flickr
  15. ((en)) Знакови цитати от срещата в Давос
  16. Страница „World Economic Forum“ във Facebook
  17. ((en)) „World Economic Forum“ в MySpace
  18. ((en)) Davos debates, YouTube
  19. ((en)) Годишна среща за 2011 на Световния икономически форум
  20. ((en)) Annual Meeting of the New Champions 2011, WEF
  21. World Economic Forum: The Inaugural Annual Meeting of the New Champions. // China.org. Посетен на 29 август 2008.
  22. Summer Davos To Put Dalian on Business Map. // China Daily  (през People's Daily), 1 август 2007. Посетен на 25 януари 2011.
  23. а б ((en)) Centre for Global Growth Companies, WEF
  24. ((en)) Events, WEF
  25. ((en)) The Forum of Young Global Leaders, WEF
  26. ((en)) Schwab Foundation for Social Entrepreneurship
  27. ((en)) Reports, WEF
  28. ((en)) Global Competitiveness Network: Frequently Asked Questions
  29. Pigman, стр. 115
  30. ((en)) Technology Pioneers, WEF
  31. ((en)) Протести срещу Световния икономически форум в Швейцария, Януари 2003
  32. ((en)) Economic Talks Open Minus 200 Delegates : Demonstrators Harass Melbourne Conference
  33. ((en)) Факти за Световиня икономически форум в енциклопедия Британика
  34. ((en)) Отвореният форум в Давос
  35. ((en)) Световният социален форум

Посочена литература

  • Pigman, Geoffrey Allen (2007). The World Economic Forum — A Multi-Stakeholder Approach to Global Governance. Routledge (London, England; New York City, New York). 175 стр.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „World Economic Forum“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]