Малтийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малтийски език
Malti
СтранаМалта
РегионЮжна Европа
Говорещи330 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Западносемитски
...-Централносемитски
....-Арабски
.....→Малтийски
Официално положение
Официален в Малта
РегулаторНационален съвет за малтийски език
Кодове
ISO 639-1mt
ISO 639-2mlt
ISO 639-3mlt

Разпространение на езика
Малтийски език в Общомедия

Малтийският език е семитски език, близък до арабския, говорен от около 370 000 души в Република Малта. Малтийският, наред с английския, е официален език на Малта. Езикът е и единственият в рамките на Европейския съюз, притежаващ семитски произход. Малтийският е наследник на сицилианско-арабската езикова група, като значителна част от речниковия състав представлява заемки от италианския език и сицилианския диалект. Останалата част от лексикалния запас се съставлява от думи с арабски корени, като влияние върху езика има и английският. Това е единственият семитски език, използващ латиницата като своя официална азбука.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната малтийска азбука е съставена през 1924 г., основавайки се на латиницата. Липсват буквите „c“ и „y“, а са включени 4 видоизменени посредством диакритични знаци букви (ċ, ġ, ħ, ż) и 2 диграфа (għ, ie).

Тъй като в малтийския език има значителни заемки от романската езикова група, в писмената реч – предимно в чуждици от италиански произход – се срещат краесловни гласни с остро ударение (à, è, ì, ò, ù).

Буква Звук (МФА) Приблизително българско съответствие
A a ɐ потъмнено българско а (няма, наша, отивам)
B b b б, в края на думата се обеззвучава до п
Ċ ċ t͡ʃ ч
D d d д, в края на думата се обеззвучава до т
E e ɛ е
F f f ф
Ġ ġ d͡ʒ дж, в края на думата се обеззвучава до ч
G g ɡ г, в края на думата се обеззвучава до к
GĦ għ ˤː, ħː удължава и фарингализира гласни звукове (GĦI = [aˤj]; GĦU = [oˤw]). В края на думата или веднага след „h“ придобива стойност на двойно Ħ (ħː)
H h не се произнася, освен ако не е в края на думата. Тогава придобива стойност на ħ.
Ħ ħ ħ наподобява придихателно х, но гърлено
I i ɪ и
IE ie , йе
J j j й, ь
K k k к
L l l л
M m m м
N n n н
O o ɔ ударено българско о (ко̀тка)
P p p п
Q q ʔ т.нар. ларингален експлозив, съответсващ на гърления кратък звук в българското отрицателно възклицание „ъ—ъ!“ /ʔɤ-ʔɤ/
R r r р
S s s с
T t t т
U u ʊ приблизително у, подобно на неударения звук о в думата „корѐм“
V v v в, в края на думата се обеззвучава до ф
W w w кратък звук у, подобно на беларуското ў
X x ʃ / ʒ ш / ж
Z z t͡s / d͡z ц / дз
Ż ż z з, в края на думата се обеззвучава до с

История[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на малтийския език се обяснява с пристигането на преселници от съседна Сицилия през XI век, където се е говорил сицило-арабският диалект. Това твърдение е подкрепено от генетични изследвания, които показват, че съвременните малтийци делят общи предци със сицилианците и калабрийците, както и с някои други народи от Северна Африка и Левант. Нормандското нашествие през 1090, следвано от изгонването на мюсюлманите трайно изолира езика от арабския си източник, създавайки условия за развитието му като отделен език. За разлика от Сицилия (където сицило-арабският изчезва, заменен от сицилианския италиански), езикът в Малта продължава да се развива заедно с италианския като в крайна сметка го заменя като официален език през 1964 г. (наред с английския език).

Първото писмено позоваване на малтийския език е в завещание от 1436 г., където се наричал lingua maltensi. Най-старият известен документ на малтийски е „Il Cantilena“ (Xidew il-Qada) от Пиетро Кашаро. Датира от XV век.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Малтийската граматика е фундаментално произлязла от сицило-арабския, въпреки че романските езици и английският са имали голямо влияние върху образуването на множественото число.

Прилагателни и наречия[редактиране | редактиране на кода]

Прилагателните следват съществителните. Не съществуват свободно формирани наречия и словоредът е доста гъвкав. Както съществителните, така и прилагателните имена от семитски произход вземат определителния член ил – (например: It-tifel il-kbir, „По-голямото момче“). Това правило не важи за прилагателните с романски произход.

Съществителни имена[редактиране | редактиране на кода]

Съществителните имена са множествени, които могат и да образуват двойствено число. Множественото число в семитските езици е сложно: ако са правилни, те се маркират с -iet/-ijiet, н.п., art, artijiet. Ако са неправилни, падат под т.нар категория pluralis fractus, където думата образува множествено число, променяйки вътрешни гласни: ktieb, kotba „книги“, raġel, irġiel „мъж“, „мъже“.

Думи от романски произход обикновено образуват множествено число по два начина: добавяйки -i или -jiet. Например lingwa, lingwi „езици“, от сицилиански – lingua, lingui.

Думи от английски произход образуват множествено число като се добавя окончание „-s“ или „-jiet“, например friġġ, friġis от английската дума fridge (хладилник).

Определителен член[редактиране | редактиране на кода]

Морфемата il- е определителният член в малтийския език, българският еквивалент на  – я, – а, – ът, – ят и т.н

Членът става l- преди или след гласна.

  • l-omm (майката)
  • rajna l-Papa (видяхме папата
  • il-missier (бащата)

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

Глаголите имат трибуквен семитски модел, в който глаголът се спряга с префикси, суфикси и инфикси (например: kitbna, на арабски katabna, на иврит kathabhnu, „той писа“). Има две времена: сегашно и минало.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]