Наречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за частта на речта. За съвкупността от говори вижте Наречие (диалектология).

Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която посочва признак на действие (тича бързо), на предмет (много хора) или на друг признак (доста бързо). Наречието най-често посочва признаци на глаголите, откъдето идва и името му – adverbium (от латински), което буквално означава приглаголие.[1]

Морфологични характеристики на наречието[редактиране | edit source]

Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър.[2] Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш ), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).

Видове наречия[редактиране | edit source]

Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.

По състав[редактиране | edit source]

  1. Прости – образувани от прости думи: горе, бързо, долу, кога, вътре
  2. Сложни – образувани от две думи (две коренни морфеми): отгоре, откога, многостранно
  3. Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека се

По произход[редактиране | edit source]

По произход наречията се делят на обикновени (неместоименни) и местоименни.[3] Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.

  1. От съществителни имена – това са стари падежни форми: денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
  2. От прилагателни имена - тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата, -ом, -ому
  3. От числителни имена – тези наречия произлизат от числителни редни: първо, второ, трето
  4. От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -ешком, -ешката: тичешком, тичешката, лежешком, лежешката
  5. От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън
  6. Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:


За време За начин За място За количество За причина За посока
Показателни За близост За отдалеченост За близост За отдалеченост За близост За отдалеченост За близост За отдалеченост
сега тогава така иначе тук(а) там толкова затова насам натам
Въпросителни кога как къде колко защо накъде, закъде, откъде
Относителни когато както където колкото защото закъдето, откъдето, накъдето
Неопределителни някога някак някъде няколко нанякъде
Отрицателни никога никак никъде николко наникъде
Обобщителни всякога всякак всякъде всяколко навсякъде

По значение[редактиране | edit source]

По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.[4]

Определителни наречия[редактиране | edit source]

Те се делят на три групи:

  1. Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя вкусно. Отговарят на въпроса „Как?
  2. Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: много пари, много работя. Отговарят на въпроса „Колко?
  3. Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на изречението: известно е, че…, хубаво е да…, уместно би било да припомним…

Обстоятелствени наречия[редактиране | edit source]

Обстоятелствените биват:

  1. Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или мястото или действието, както и посоката на движение: наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре
  2. Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: вчера, зиме, лете, рано, току-що
  3. Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: може би, следователно, навярно

Синтактични характеристики на наречието[редактиране | edit source]

От гледна точка на синтаксиса, наречията в изречението могат да изпълняват функциите на обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение. Могат да функционират и като отделни изречения – Бързо![5]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Иван Куцаров, Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), стр. 68
  2. Иван Куцаров, Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), стр. 68
  3. Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 388
  4. Стоян Стоянов (отг.ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 394
  5. Руселина Ницолова, Българска граматика. Морфология (2008), стр. 445


Вижте също[редактиране | edit source]