Определение (граматика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Определението (или Атрибутивното определение) е второстепенна част на изречението.

Пояснява съществително име, т.е. определяемото, което от своя страна може да бъде подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение, дори съществително в несъгласувано определение. Открива се с въпросите какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии. В синтaктичния анализ се подчертава се с една вълнообразна черта.

В българския език[редактиране | edit source]

Съгласуване[редактиране | edit source]

Определението може да се съгласува или да не се съгласува с определяемото по род и число. Пример: в селски мегдан, селска мера, селско пасище, селски улици прилагателното селски се съгласува, докато в кмет на селото, децата от селото определението остава непроменено, тоест не се съгласува по род и число.

В много случаи несъгласуваното определение може да се преобразува в съгласувано. Пример: къщи в град може да се изкаже като не е възможно. Пример: колите по пътя се променя в различни моменти от време.

Съгласувано определение[редактиране | edit source]

Съгласуваното определение почти винаги е предпоставено, но в поезията е допустимо разместването му за запазване на стъпката и римата. Ролята на съгласувано определение може да изпълнява всяка част на речта, която е синтактично прилагателно. Най-често е прилагателно име, но може да бъде числително.

Пример: Птича песен - съгласувано определение, защото се съгласува с песен по род - тя е от женски род и птича се съгласува с песен, Мамината чанта-Чантата на мама, Кучешки лай-Лай на куче, Ягодово сладко-Слaдко от ягоди или са думи, които се променят по род: прилагателни, пълни форми на притежателните (мой, моя, мое) и на възвратните притежателни (свой, своя, свое), местоимения, причастията (светещ, светеща, светещо), някои въпросителни и производните от тях местоимения (какъв, каква, какво-какъвто, каквато, каквото).

Несъгласувано определение[редактиране | edit source]

Несъгласуваното определение обикновено е задпоставено и може да е в следните форми[1]:

  • определяемо + съществително
  • определяемо + предлог + съществително
  • определяемо + предлог + кратко притежателно местоимение
  • определяемо + наречие
  • определяемо + предлог + лично местоимение във винителна форма.
  • Не се мени по род и число

Или - думи, които не се променят по род: - съществителни, наречия, деепричастия, кратки форми на притежателните местоимения и на възвратните притежателни местоимения.

Позицията на определението може да е заета с подчинено определително изречение: Обичам цъфтящи цветя. разширено допълнение Обичам цветя, които цъфтят. – подчинено опр.изречение Получиха заповед за оттегляне – несъгл.определение

              ...да се оттеглят.

..., че ще се оттеглят.

Сказуемно определение – второстепенна част или на подлога или на допълнението. Замества се инвариантно с: такъв, такава, такова, такива. Обикновеното определение образува линейна последователност в словосъчетание с определяемото. Сказуемно определение се свързва с подлога или с допълнението, чрез сказуемото.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стефан Брезински, Помагало по български синтаксис, София: Наука и изкуство, 1979.

Външни препратки[редактиране | edit source]