Определение (граматика)
Определението е второстепенна част на изречението.
Пояснява съществително име, т.е. определяемото, което от своя страна може да бъде подлогът, допълнение, обстоятелствено пояснение, дори съществително в несъгласувано определение. Открива се с въпросите какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии. В синтaктичния анализ се подчертава се с една вълнообразна.
Съдържание |
В българския език [редактиране]
Съгласуване [редактиране]
Определението може да се съгласува или да не се съгласува с определяемото по род и число. Пример: в селски мегдан, селска мера, селско пасище, селски улици прилагателното селски се съгласува, докато в кмет на селото, децата от селото определението остава непроменено.
В много случаи несъгласуваното определение може да се преобразува в съгласувано. Пример: къщи в град може да се изкаже като не е възможно. Пример: колите по пътя се променя в различни моменти от време.
Съгласувано определение [редактиране]
Съгласуваното определение почти винаги е предпоставено, но в поезията е допустимо разместването му за запазване на стъпката и римата. Ролята на съгласувано определение може да изпълнява всяка част на речта, която е синтактично прилагателно. Най-често е прилагателно име, но може да бъде числително.
Пример: Птича песен - съгласувано определение, защото се съгласува с песен по род - тя е от женски род и птича се съгласува с песен, Мамината чанта-Чантата на мама, Кучешки лай-Лай на куче, Ягодово сладко-Слaдко от ягоди
Несъгласувано определение [редактиране]
Несъгласуваното определение обикновено е задпоставено и може да е в следните форми[1]:
- определяемо + съществително
- определяемо + предлог + съществително
- определяемо + предлог + кратко притежателно местоимение
- определяемо + наречие
- определяемо + предлог + лично местоимение във винителна форма.
- Не се мени по род и число
Източници [редактиране]
- ↑ Стефан Брезински, Помагало по български синтаксис, София: Наука и изкуство, 1979.
Външни препратки [редактиране]
- Ивелина Савова, Удвояване на определението в българския език, сп. Български език и литература, 2003, бр. 4. Електронна публикация - списание LiterNet, 22 януари 2004, № 1 (50).
- Ваня Кръстанова, За сказуемното определение в родноезиковото обучение, сп. Български език и литература, 2001, бр. 5. Електронна публикация - списание LiterNet, 19 август 2001, № 8 (21).
- Елена Николова, За статуса на подчиненото изречение след определена именна група и глагола съм в главното изречение, сп. Български език и литература, 2000, бр. 6. Електронна публикация - LiterNet, 3 септември 2001.
- Ивелина Савова - Удвояването на определението в българския език
