Допълнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Допълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото.

Изразява се със съществително име или местоимение, което посочва обекта на действието. Отговаря на въпросите: Какво?(-а;-и) Що? и Кого?

Пример:

Христо хвърли топката.

Прието е да се подчертава с 2 прави линии и наклонена черта, която ги пресича

Допълнението не може да бъде изразено чрез деепричастие.

Пряко допълнение[редактиране | edit source]

Пряко допълнение в изречението е съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат от глаголното действие. Пряко допълнение може да има само при сказуемо, изразено с преходен (транзитивен) глагол. Когато се замества с винителните форми е пряко допълнение. Обикновено няма предлог.

Непряко допълнение[редактиране | edit source]

Непрякото допълнение се употребява и при преходни глаголи. Например глаголът "харесвам" е преходен. Може да има пряко допълнение: Харесвам футбола. Може да има и непряко допълнение: Харесах ти нови дънки.

Тези думи, които могат да бъдат заместени с : го, я, ги са преки допълнения.

Когато се замества с дателните форми /на мене ми, на него му, на нея и / е непряко допълнение, има и предлог.

Удвояване на допълнението[редактиране | edit source]

Характерна особеност на българския език, която се среща и в другите балкански езици, е удвояването на допълнението, характерно както за прякото, така и за непрякото допълнение.

Удвояването на допълнението се осъществява посредством:

  1. Пълна и кратка форма на личното местоимение. Например: Мен ме избраха; На тях им изпратиха покани по пощата; Вас Ви очакват утре; На нея й казаха резултата веднага.
  2. Съществително име и кратко местоимение. Например: Както се вижда, мама са я знаели всички (Й. Йовков); На детето му порасна първото зъбче; Хората ги преценяват по делата; На Мария й дадоха главната роля.