Изречение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение [1]. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста. [2] Изречението е и основната структурна единица на текста.

Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От пунктуационна гледна точка може да завършва на точка, въпросителен или удивителен знак, както и с многоточие.

Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса са подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение.

Към изречението има отношение не само езикознанието, но и логиката.

Основни признаци на изречението[редактиране | edit source]

Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.

Класификация по структура. Видове изречения.[редактиране | edit source]

По състав и строеж различаваме два вида изречения - прости и сложни.

Прости[редактиране | edit source]

Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет.

Например: „Аз обичам.“, „Колата спря.“

Видове прости изречения[редактиране | edit source]

  • Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
    • Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: „Съмна се.“)
    • Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: „Тих вятър.“)
  • Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено в две части — групата на подлога и групата на сказуемото.

Сложни[редактиране | edit source]

Сложното изречение съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.

Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
„Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
„Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“

Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин.

Видове сложни изречения[редактиране | edit source]

Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения:

Сложно съчинено[редактиране | edit source]

(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си. Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:

(1) Човекът влезе в апарата
(2) Закрепи се здраво на подпорите.
(3) Завърза въже около тялото си.

Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.

Простите изречения в сложното съчинено изречение са:

  • самостойни по смисъл
  • синтактично равноправни
  • свързани съчинително

Съчинителни са съюзите, които свързват:

  • еднородните части в простото изречение;
  • простите изречения в сложното съчинено изречение.

Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др.

Сложно съчинено изречение:

  • вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
  • простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
  • свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)

Видове сложни съчинени изречения:

Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение[редактиране | edit source]

В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи или-или, ту-ту и др.

Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.

(1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
(2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.

Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.

Сложно съчинено съединително изречение[редактиране | edit source]

Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са и, или, та, па („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).

Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.

(1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
(2) Бузите посиняха.
(3) Те се прибраха вкъщи.

Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.

Сложно съчинено противоположно изречение[редактиране | edit source]

В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са а, ала, ама, но, обаче, само че, пък. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.

Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.

(1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
(2) От снощи замлъкнаха.

Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.

Сложно съчинено разнородно изречение[редактиране | edit source]

В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.

Например: Той горял на огън за Матилда и решил или да загине, или да я спечели.

Пример

(1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.

Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:

— главно изречение (1)
— подчинено изречение (2),

като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.

Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно.

  • съединителни — показват едновременни или последователни действия;
  • разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
  • противоположни.

Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:

  • зависими едно от друго по смисъл
  • синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
  • свързани подчинително
Сложно смесено изречение[редактиране | edit source]

Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.

„Празно място“ и подчинено изречение

Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.

Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:

— с една дума:

Сутринта заваля.

— със словосъчетание:

В ранната сутрин заваля.

— с изречение

Когато настъпи сутринта, заваля.

Видове подчинени изречения[редактиране | edit source]

Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са

— в мястото на подлог — сложно съставно с подчинено подложно

Да се плува е приятно.

Открива се най-често с въпросите „кой(извършва действието),какво(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)

— в мястото на допълнение — сложно съставно с подчинено допълнително

Обичам да плувам.

Открива се най-често с въпросите „какво,що“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)

— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с подчинено обстоятелствено пояснение

Радвам се, когато плувам.

Открива се най-често с въпросите „как,къде,кога“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)

— към съществителните във всички места — сложно съставно с подчинено определително

Плуването е спорт, който много харесвам.

Открива се най-често с въпросите „какъв,каква,какво,какви“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)

Класификация по цел на изказването. Видове изречения.[редактиране | edit source]

Съобщително[редактиране | edit source]

Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие [3] и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“ Съобщителното изречение винаги завършва с точка.

Въпросително[редактиране | edit source]

Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“

Възклицателно[редактиране | edit source]

Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“

Императивно[редактиране | edit source]

Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Валгина Н. С. Современный русский язык.
  2. Изречение и изказване, Програма „Език и литература“, НБУ, 2008. Взето на 10 октомври 2010.
  3. Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.

Литература[редактиране | edit source]

  • Иван Дуриданов, Понятието изречение в съвременното езикознание. В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245