Ив Монтан
| Ив Монтан | |
 Ив Монтан през 1987 г. |
|
| Име | Иво Ливи |
|---|---|
| Роден | 13 октомври 1921 г. Монсумано Терме, Италия |
| Починал | 9 ноември 1991 г. (на 70 г.) Санлис, Франция |
| Активни години | 1946-1991 |
| Брачни партньори | Симон Синьоре, Карол Амиел |
| Деца | син, роден 1988 година |
Ив Монтан (на френски: Yves Montand) е френски актьор и певец от италиански произход. Роден е като Иво Ливи (на италиански: Ivo Livi) в Монсумано Терме в Тоскана, Италия на 13 октомври 1921 г. в семейство на бедни евреи. Докато е все още момче, той заедно със семейството си се мести да живее в Марсилия, Франция. Артистичната си кариера започва като певец в кинотеатри и клубове. За първи път ползва псевдонима Ив Монтан на 17-годишна възраст. В Париж през 1944 година го забелязва Едит Пиаф и за известно време е негова любовница и покровителка. През 1949 година среща актрисата Симон Синьоре и се жени за нея през 1951 г. През 1960 година има любовна афера с Мерилин Монро по време на снимането на филма „Хайде да правим любов“ (с френско заглавие „Милиардерът”). Симон Синьоре никога не му прощава за тази афера и макар да остават женени до нейната смърт през 1985 година, връзката им не е същата и тя започва да пие и пуши в много по-големи количества.
Три години преди смъртта на Ив Монтан, последната му приятелка Карол Амиел му ражда син Валантен Ливи, което прави Монтан извънредно щастлив.
Ив Монтан почива на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция след възпаление на дробовете и сърдечен удар вследствие снимане на филм в лошо време.
Твърдението за еврейския произход на Монтан е спорно и се основава само на приликата на фамилното име Ливи с еврейското Леви. Самият Ив Монтан никога не е казвал, че е евреин, още повече, че майка му е била ревностна католичка. Малките имена, както на родителите му Джовани и Джузепина (имена с библейски произход, масово използвани в Италия), така и на брат му Джулиано или Жюлиен (име с римски произход) и сестра му Лидия (име с гръцки произход), не са еврейски. Името „Иво” пък е вариант на бащиното „Джовани”, което е италианският еквивалент на „Иван”.
Гласът на Ив Монтан и до днес е считан за един от най-хубавите френски гласове. Песни за обикновените хора, песни за Париж, песни за провинцията пълнят душата на хората с топли чувства, а изпълнението му на „Мъртви листа” (златна грамофонна плоча, след като е издадена в един милион екземпляра) е символ за романтика на не едно поколение почитатели.
На сцената Ив Монтан е чаровен, артистичен, иновативен. През първите години се старае да копира Фред Астер, но постепенно придобива свой стил и през 50-те и 60-те години става лицето на френския мюзикхол. В сътрудничество с поета Жак Превер, композитора Жозеф Козма и оркестъра на Боб Кастела, Ив Монтан сътворява най- добрите си изпълнения. Превер е кум на Монтан и Синьоре, а пианистът Боб Кастела става близък приятел на Монтан и му акомпанира през целия му живот.
След 1968 г. Ив Монтан се отдава изключително на артистична кариера. Той е завършен киноартист. За света бива открит с филма „Възнаграждение за страха” (1953 г.), след който следват няколко десетки други филми, повечето от които са добре приети от критика и публика. Най-продуктивно е десетилетието 1970-1980 г. когато филмите с негово участие са 16.
По случай 60-ата си годишнина Ив Монтан прави юбилеен концерт в парижката зала „Олимпия”, повтарян многократно след това в столицата и на турне в провинцията. Публиката демонстрира своята обич към певеца и в залите няма празни места.
Ив Монтан никога не е членувал в политическа партия, но винаги се е застъпвал за една или друга кауза. В течение на живота му неговите убеждения претърпяват еволюция.
Поради бедния си емигрантски произход и под влиянието на баща си, отначало е симпатизант и поддържник на френската комунистическа партия. Дори унгарското въстание в 1956 г. не му повлиява да отмени заплануваното турне в Съветския съюз. Там му отдават висока почит и даже има дълъг разговор със самия Никита Хрушчов, по време на който Монтан разпитва за причините за съветската инвазия в унгарската столица.
И през следващата 1957 г. Монтан, придружен от Синьоре, предприема ново триумфално турне във всички страни на източния блок. Той обаче е обзет от разочарование и илюзиите му падат след като вижда конкретното приложение на комунизма в тези страни.
Гръцкият режисьор Коста Гаврас става близък приятел на Монтан и Синьоре и също им оказва влияние. На Монтан са поверени главните роли в три негови филма: „Дзета (Z)”, „Признание” и „Обсадно положение”, в които героят му се противопоставя съответно на крайно десните терористи в Гърция, на авторитарната диктатура в социалистическа Чехословакия и на екстремната левица в една южноамериканска страна. Тази филмова трилогия осъжда екстремизма във всяко едно от неговите проявления.
В 1968 г. във връзка с погрома на Пражката пролет политическите убеждения и ангажименти на Монтан претърпяват нов удар и той решава окончателно да скъса с френската комунистическа партия.
През февруари 1974 г. , за да подкрепи чилийските бежанци и да осъди преврата на генерал Пиночет, Ив Монтан дава специален рецитал в зала „Олимпия”, от който възниква и документалният филм „Самотата на певеца на дълги разстояния”.
Монтан подкрепя движението за правата на човека. През 80-те години се ангажира и за каузата на полския синдикат „Солидарност”.
В телевизионно предаване Монтан признава, че нищо не разбирал от икономика, но въпреки това бил вече склонен да мисли, че „либерален капитализъм” е вероятно най-добрата обществена система.
Избрана филмография[редактиране]
- „ИП-5“ (1992, излиза след смъртта му)
- „Завръщането на Нечаев“ (1991)
- „Старецът и детето“ (1986)
- „Жан дьо Флорет“ (1986)
- „Ало, келнер“, известен още като „Гарсон!“ (1983)
- „Избор на оръжие“ (1981)
- „И като Икар“ (1979)
- „Сияние на жена“ (1979)
- „Пътищата на юг“ (1978)
- „Питон 357“ (1977)
- „Дивакът“ (1975)
- „Венсан, Франсоа, Пол и другите“ (1974)
- „Обсадно положение“ (1973)
- „Сезар и Розали“ (1972)
- „Всичко е наред“ (1972)
- „Лудостта на величията“ (1971)
- „Червеният кръг“ (1970)
- „Признанието“ (1970)
- „Z“ (1969)
- „Живееш, за да живееш“ (1967)
- „Голямата награда“ (1966)
- „Гори ли Париж?“ (1966)
- „Войната свърши“ (1966)
- „Убийство в спалните вагони“ (1965)
- „Светилище“ (1961)
- „Хайде да правим любов“ (1960)
- „Големият син път“ (1957)
- „Салемските вещици“ (1957)
- „Хора и вълци“ (1957)
- „Героите са уморени“ (1955)
- „Възнаграждение за страха“ (1953)
- „Идолът“ (1947)
- „Вратата на нощта“ (1946)
- „Звезда без светлина“ (1946)
