Първи интернационал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Първият Интернационал е основан под името Международно работническо сдружение на среща в Лондон на 28 септември 1864 година.

Негови учредители са сред най-мощните британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации от онова време. Въпреки, че Карл Маркс не имал никакво участие в организирането на срещата, той е избран за един от 32-те членове на временният Генерален съвет. Основан предимно на отделни членове, организирани в местни групи, които са интегрирани в национални федерации, въпреки че някои синдикати и сдружения са се присъединили към него като цяло. Върховен орган е Конгресът, който се среща в различен град, всяка година като формулира принципи и политики, а Генералния съвет, избран от Конгреса има седалище в Лондон служи като Изпълнителен комитет, от делегираните секретари на всяка от националните федерации, за организиране на акции за оказване на подкрепа в различни страни.

От самото начало, Интернационалът е разкъсван от противоречивите школи на социалистическата мисъл - марксизма, прудонизмът (Пиер-Жозеф Прудон, който се застъпва само за реформата на капитализма), бланкизмът (Огюст Бланки, който се застъпва за радикални методи, както и метежи и революции) , както и версията на анархизма на Михаил Бакунин, който доминира италианската, испанската и френско-швейцарската федерация. Първият международен интернационал се разделя на своя конгрес в Хага през 1872 г. вследствие от сблъсъка между централизираният социализъм на Маркс и анархизма на Бакунин . С цел предотвратяване доминирането на движението от анархистите и придобиване на контрол на сдружението, Генералния съвет, продиктувано от Маркс, мести централата си в Ню Йорк, до официалното разпускане. По време на Конференцията във Филаделфия през юли 1876 г. бакунизма, поема Ръководството на Сдружението, като провежда годишни конгреси 1873-1877. Анархистите не успяват обаче да се запазят Интернационала жив. След анархистическият конгрес в Лондон от 1881, той престава да представлява организирано движение.

Часттa от интернационала, не подчинила се на решението на Хагският Конгрес по въпроса за политическата деятелност на пролетариата, продължила да организира конгреси. Тяхната организация отново се именува Международно работническо сдружение или повече известна като Анархистически интернационал. В 1877—1921 година деятелността на тази организация замира, обаче в 1922 година тя се възражда с това название, днес по-известно като Берлински интернационал на синдикатите.