Карл Манхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Манхайм
германско-британски социолог
Роден
Починал
9 януари 1947 г. (53 г.)
Научна дейност
Област Социология

Карл Манхайм (на немски: Karl Mannheim, на унгарски: Mannheim Károly) е влиятелен социолог от началото на 20 век, един от представителите на класическата социология, считан за основател на направлението социология на познанието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манхайм е роден на 27 март 1893 г. в Будапеща, Унгария (част от Австро-Унгарската империя), в заможно еврейско семейство. Отрано се запознава с Дьорд Лукач и влиза в кръга на лявонастроени интелектуалци, предимно от еврейски произход. След краткото просъществуване на т.нар. Унгарска съветска република напуска родината си завинаги. През 1919 г. се установява в Германия. С подкрепата на А. Вебер и Е. Ледерер, Манхайм се хабилитира като хоноруван (приват) доцент със социологическо изследване върху германския консерватизъм от 19 в. В Хайделбергския университет преподава от 1926 г. до 1930 г., а в Университета във Франкфурт на Майн - от 1930 г. до 1933 г. С идването на нацизма на власт през 1933 г. той е принуден да емигрира в Англия, където остава до края на живота си. Чете лекции по социология в London School of Economics и Лондонския университет (1933-1945). Професор е по философия и социология на образованието в университетския Институт по образование (1945 - 1947). Умира на 9 януари 1947 г. в Лондон.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

В социологическото наследство на Карл Манхайм особено значими са неговите приноси към социология на познанието. Основният му труд, Идеология и утопия (на немски: Ideologie und Utopie) излиза през 1929 г.

  • "Утопична е само онази трансцендентна ориентация, която като преминава в действие, частично или напълно, взривява съществуващият в дадения момент ред на нещата."
  • "Утопично е такова съзнание, което не се намира в съответствие с обкръжаващото го битие."
  • "Идеологията е вид утопия, но тя не взривява действителността, а я утвърждава."
  • "Идеологията никога не достига напълно реализация на своето съдържание, то се изкривява и видоизменя."
  • "Хората имат познания за света и желания, но техният генезис е обществен."

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Strukturanalyse der Erkenntnistheorie, Berlin, 1922.
  • Ideologie und Utopie, Bonn, 1929.
  • Die Gegenwartsaufgaben der Soziologie, Tübingen, 1932.
  • Mensch und Gesellschaft im Zeitalter des Umbaus, Leiden, 1935.
  • Diagnosis of our Time, London, 1943.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]