Мао Дзъдун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мао Дзедун)
Направо към: навигация, търсене
Мао пренасочва насам. За други значения вижте Мао (пояснение).

Мао Дзъдун
китайски политик
Мао Дзъдун 
Роден:
Починал:

Мао Дзъдун (на китайски: 毛泽东 毛泽东) е китайски революционер, политик и теоретик на комунизма.

Той оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.

В наши дни Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт.[1] Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад „Тиенанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.

В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души.[2][3][4][5][6][7][8] След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Ян Кайхуей, втората съпруга на Мао Дзъдун

Мао Дзъдун е роден на 26 декември 1893 г. в Шаошан, провинция Хунан. Баща му е селянин, който с времето забогатява и става търговец на зърно. Родният език на Мао е сян. През целия си живот той има трудности с изучаването на езици и така и не се научава да говори официалния китайски език мандарин.

На осемгодишна възраст Мао отива да учи в местното начално училище, където прекарва 5 години преди да се върне на работа в семейната ферма. През 1907 г., когато е 14-годишен, баща му го жени за по-възрастната Луо Исиу (1889-1910). Малко по-късно Мао напуска семейството си и отива да учи в средно училище в Чанша, столицата на провинцията. При започването на Синхайската революция срещу династията Цин през есента на 1911 г. Мао се присъединява към революционната армия. След установяването на републиката през следващата пролет той се връща в училище[9] и през 1918 година завършва гимназия.

През 1919 г. Мао заминава за Пекин със своя доскорошен учител Ян Чандзи, който получава преподавателско място в Пекинския университет. С негово съдействие той е назначен за помощник-библиотекар в университетската библиотека, където работи под ръководството Ли Даджао. През 1921 г. Ли е един от двамата основатели на ККП. Той оказва силно влияние върху политическите възгледи на Мао. По това време Мао се записва за задочен студент в университета и посещава лекции на известни интелектуалци, като Чън Дусиу, Ху Ши и Циен Сюентун. Поради слабите си чуждоезикови умения Мао отказва предложение да замине да следва във Франция.[10]

През 1920 г. Ян Чандзи умира, а Мао се жени за неговата дъщеря Ян Кайхуей (1901-1930). Двамата имат 3 деца - Мао Анин (1922-1950), Мао Анцин (1923-2007) и Мао Анлун (1927-1931). През 1930 г.., по време на Китайската гражданска война, когато Мао вече живее с бъдещата си трета съпруга, Ян Кайхуей и децата ѝ са заловени от правителствени части и тя е убита.

[редактиране] Политически идеали

След като завършва училище „Хунан Нормал“ - най-доброто образование, което може да получи в своята провинция, Мао прекарва 6 мес., учейки индивидуално. За първи път се среща с комунизма, докато работи в Пекинския университет, а през 1921 г. присъства на организираната среща на ККП. Сблъсква се с марксизм, докато работи в Пекинския университет като помощник-библиотекар.

Други важни влияния върху Мао оказват китайската революция и, според някои учени, китайските проиведения на литературата. Мао искал да разруши съюза на импресиализма и феодолизма в Китай.

През 1920-те год. Мао води няколко работнически битки въз основа на неговите учения на разпространяването и организирането на съвременните работнически движения. Тези движения са успешно потиснати от правителството и Мао бяга от Чангша, Хунан, след като е бил набелязан като радикален активист. Той обмисля тези загуби и накрая разбира, че индустриалните работници не могат да водят революцията, защото представляват малка част от китайското население, и невъоръжени работнически битки не могат да решат проблемите на империалистическото и феодалното потисничество.

[редактиране] Начало на Китайската гражданска война

Мао Дзъдун оглавява през 1930-те год. комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След "Великия марш", един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се удава възможност да заеме водеща роля в КПК.

[редактиране] Втората китайско-японска война

През 1949 г. Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт. Мао представя собствена интерпретация на "марксизма-ленинизма", наречена "маоизъм".

[редактиране] Начело на Китайската народна република

Китайска пощенска марка от 1950 г., изобразяваща Йосиф Сталин и Мао Дзъдун

[редактиране] Големият скок напред

[редактиране] Културната революция

Файл:BIG BIG MAO.jpg
Плакат вьв вьзхвала на Мао и озареният от идеите му китайски народ

Мао провежда няколко шумни кампании, най-голяма от които се явява "Културната революция" (19661976), при която загиват поне 1 млн. души.

Умира на 9 септември 1976 г., а на 18 септември с.г. тялото му е балсамирано и изложено в мавзолей на площад „Тиенанмън“.

[редактиране] Политически възгледи

Когато през втората половина на 1950-те год. КПСС заклеймява култа към личността на Сталин в своето близко минало и започва "затоплянето" на Хрушчов, Мао обвинява съветските комунисти, че са "ревизионисти" и отношенията между двете комунистичски държави се охлаждат. През 1960-те год. леви студенти в Северна Америка и Западна Европа наричат себе си маоисти и размахват "малката червена книжка" с цитати на Мао.

[редактиране] Наследство

Мао е автор на 68 стихотворения, оценявани високо от китайските литературни критици след установяването на комунистическия режим в страната.[11]

[редактиране] Бележки

Открийте още информация за Мао Дзъдун в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. Short 2001, с. 630.
  2. ((en)) White, Matthew. People's Republic of China, Mao Zedong's regime (1949-1975): 40 000 000. // Source List and Detailed Death Tolls for the Twentieth Century Hemoclysm. 2010. Посетен на 25 януари 2011.
  3. Short 2001, с. 631.
  4. ((en)) Chang, Jung и др. Mao: The Unknown Story. London, Jonathan Cape, 2005. ISBN 0-224-07126-2. с. 3.
  5. ((en)) Rummel, R. J. China’s Bloody Century: Genocide and Mass Murder Since 1900. Transaction Publishers, 1991. ISBN 0-88738-417-X. с. 205.
  6. ((en)) Goldhagen, Daniel Jonah. Worse Than War: Genocide, Eliminationism, and the Ongoing Assault on Humanity. PublicAffairs, 2009. ISBN 1-58648-769-8. с. 53.
  7. ((en)) Fenby, Jonathan. Modern China: The Fall and Rise of a Great Power, 1850 to the Present. Ecco, 2008. ISBN 0-06-166116-3. с. 351.
  8. ((en)) Schram, Stuart. Mao: The Unknown Story. // The China Quarterly (189). 2007. с. 205.
  9. ((en)) Feigon, Lee. Mao: A Reinterpretation. Chicago, Ivan R. Dee, 2002. ISBN 1566635225. с. 17.
  10. ((en)) Chang, Jung и др. Mao: The Unknown Story. Magazine Publishing (Hong Kong), 2006. ISBN 9627934194.
  11. ((en))  Mao Zedong's Poetry. // Ministry of Culture, P.R.China. Посетен на 20 септември 2008.
Цитирани източници

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици