Лев Виготски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Симеонович Виготски
руски психолог
Роден: 5 ноември 1896
Орша, дн. Беларус
Починал: 11 юни 1934
Москва, СССР

Лев Симеонович Виготски е един от тримата най-влиятелни руски психолози наред с Александър Лурия и Сергей Рубинщайн. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.

Биография[редактиране | edit source]

Виготски завършва гимназия в град Гомел със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология. Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука — наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „Хамлет“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение знаковата операция. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична. Виготски обръща голямо внимание и на обучението, според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Педагогическа психология“ — 1926
  • „Педология на подрастващия“ — 1930
  • „Основни течения в съвременната психология“ — 1930
  • „Етюди по история на поведението“ (съвместно с Александър Лурия) — 1930
  • „Въображение и творчество в детска възраст“ — 1930
  • „Мислене и Реч“ — 1934
  • „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“ — 1935
  • „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“ — 1936

На български език[редактиране | edit source]

  • „Психология на изкуството“, Изд. Наука и изкуство, София, 1978
  • „Въображение и творчество в детска възраст“, издадена като „Въображение и творчество на детето“, Изд. Наука и Изкуство, София, 1982
  • „Мислене и Реч“,Изд. Наука и Изкуство, София, 1983
  • „Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“, ИК Псидо, 2005

Източници[редактиране | edit source]

  • Виолета Ванева, История на психологията, Русе 2004

Текстове онлайн[редактиране | edit source]

На английски

На руски

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.