Марк Блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк Блок
френски историк
Роден: 6 юли 1886
Лион, Франция
Починал: 16 юни 1944  (на 57 години)
Сен Дидие дьо Форман, Франция

Марк Леополд Бенжамен Блок (на френски: Marc Léopold Benjamin Bloch) (6 юли 1886, Лион - 16 юни 1944) е френски историк с еврейски произход, един от най-авторитетните медиевисти, представител на школата на аналистите.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1886 г. в семейството на университетски преподавател, специалист по антична история. Участник е в Първата световна война. От 1919 до 1936 г. е професор в Страсбургския университет. През 1929 г. съвместно с Люсиен Февр основава списание „Анали“, което оказва влияние върху френската и световна историография. През 1936 г. е избран за професор по икономическа история в Сорбоната.[1]

Участва във Втората световна война. След френското поражение през 1940 г. преподава в Страсбург, след което е евакуиран в Клермон Феран и Монпелие. Отказва да се пресели в САЩ и се включва активно във френската Съпротива. Заловен е от Гестапо през март 1944 г., след което е разстрелян.

Творчество[редактиране | edit source]

Марк Блок е един от основателите на „новата история“. Основните му работи са посветени на западно-европейския феодализъм. Сред основните му трудове е „Характерни черти на френската аграрна история“ в 2 тома, 1931 и 1946 г.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Rois et serfs, 1920 („Крале и крепостни“)
  • Les Rois Thaumaturges, 1924 („Кралете чудотворци“)
  • La Vie d'Outre-tombe du Roi Salomon, 1925 („Отвъдният живот на цар Соломон“)
  • Les caracters originaux de l’histoire rurale française, 1931 („Характерни черти на френската аграрна история“)
  • La société féodale, 1939-1940 („Феодалното общество“)
  • Apologie pour l’Histoire ou métier d'historien, 1940 („Апология на историята или занаятът на историка“)
  • L’étrange défaite, 1957 („Странното поражение“)
  • Souvenirs de guerre 1914-1915, 1969 („Спомени от войната 1914-1915“)

На български[редактиране | edit source]

  • Апология на историята, или занаятът на историка. София: Сонм, 1997.
  • Кралете чудотворци. Изследване на свръхестествения характер, приписван на кралската власт предимно във Франция и Англия. предговор Жак Льо Гоф, превод от френски Валентина Бояджиева, научна редакция Иван Билярски, София: Агата-А, 2012.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Историци за историята, съставител Мария Тодорова, София, 1988, с. 76.
  2. Георги Каприев, „Форматиращият текст“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]