Марк Феро
| Марк Феро Marc Ferro | |
| френски историк | |
 През 2012 г. | |
| Роден |
24 декември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Практическо училище за висши изследвания |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Висше училище за обществени науки Екол политекник (1969 – 1992) Практическо училище за висши изследвания (1969) |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Марк Феро в Общомедия | |
Марк Феро (на френски: Marc Ferro), роден на 24 декември 1924 г. в Париж, Франция — френски историк, един от най-ярките представители на Школата „Анали“. Специалист по европейска история от първата половина на ХХ век, в частност по история на Русия и СССР, както и по история на киното.
Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Марк Феро участва по време на Окупацията в Съпротивата. След войната става преподавател в Алжир. От началото на 60-те години се специализира в история на СССР.
Дисертацията му е за Октомврийската революция от 1917 г., тема, която се стреми да анализира неидеологически. Феро показва, че Октомврийската революция не се свежда до болшевишкия преврат, защото е неразделна част от съществуващото тогава народно и революционно движение. Той анализира и процеса на бюрократизиране и абсолютизиране на властта както от върха, така и в основата.
Феро преподава във Висшето политехническо училище (l'École polytechnique), а после става в областта на социалните науки във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) в Париж.
Бивш директор на Института за съветски свят и Централна Европа.
Марк Феро е човекът, който започна разглежда по нов начин киното и историята. Той използва киното като инструмент за опознаване историята на обществата, считайки, че киното предоставя толкова меродавно свидетелство за събитията, колко и всички останали традиционни източници.
Редактор на списание Анали (на френски: Annales) и на Journal of Contemporary History.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
- Орден на Почетния легион
- Награда на град Париж по история на киното, 1975
- Награда Клио, 1988
- Награда Сен Симон, 2011
- Доктор honoris causa на Московския университет (1998), Университета в Бордо (2003) и Университета в Сантяго де Чили (2006).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- La Révolution de 1917 (Революцията от 1917 г.). Paris, Aubier, 1967.
- La Grande Guerre, 1914-1918 (Голямата война, 1914-1918). Paris, Gallimard, 1968.
- Cinéma et Histoire (Киното и историята). Paris, Denoël, 1976.
- L'Occident devant la révolution soviétique. Brussels, Complexe, 1980.
- Suez (Суец). Brussels, Complexe, 1981.
- Comment on raconte l'histoire aux enfants à travers le monde. Paris, Payot, 1983.
- L'Histoire sous surveillance: science et conscience de l'histoire. Paris, Calmann-Lévy, 1985.
- Pétain (Петен). Paris, Fayard, 1987.
- Les Origines de la Perestroïka (Произход на Перестройката). Paris, Ramsay, 1990.
- Nicolas II (Николай II). Payot, Paris, 1991.
- Questions sur la Deuxième Guerre mondiale (Въпроси върху Втората световна война). Paris, Casterman, 1993.
- Histoire des colonisations, des conquêtes aux indépendances (XIIIe-XXe siècle). Paris, Le Seuil, 1994.
- L'internationale (Интернационалът). Paris, Noesis, 1996.
- Les sociétés malades du progrès. Paris, Plon, 1999.
- Que transmettre à nos enfants (заедно с Филип Жам), Paris, Le Seuil, 2000.
- Les Tabous de l'histoire (Табутата на историята). Paris, Nil, 2002.
- Le livre noir du colonialisme (Черна книга на колониализма) (съставител). Paris, Robert Laffont, 2003.
- Histoire de France (История на Франция). Paris, Odile Jacob, 2003.
- Le choc de l'Islam (Шокът от исляма). Paris, Odile Jacob, 2003.
- Le Cinéma, une vision de l'histoire (Киното, една представа за историята). Paris, Le Chêne, 2003.
- Les Tabous de L'Histoire (Табутата в историята). Pocket vol. 11949, NiL Éditions, Paris, 2004.
- Les individus face aux crises du XXe siècle-L'Histoire anonyme. Paris, Odile Jacob, 2005.
- Ils étaient sept hommes en guerre. Histoire parallèle, Paris, Robert Laffont, 2007, 366 p.
- Le XXe expliqué à mon petit-fils, Paris, Seuil, 2007.
- Le Monde féodal (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 234 p.
- 11 novembre 1918, avec Pauline Kerleroux, Paris, Perrin, 2008.
- Le Siècle de Louis XIII à Louis XIV (raconté en famille), Paris, Plon, 2008.
- Le Siècle de Luther et de Christophe Colomb (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 159 p.
- Ancien Régime (raconté en famille), Paris, Plon, 2008, 189 p.
- La Renaissance (raconté en famille), Paris, Plon, 2008.
- Le Mur de Berlin et la chute du communisme expliqués à ma petite-fille Soazig, Paris, Seuil, 2009, 128 p.
- Les Révolutions et Napoléon, Plon, Paris, 2010, 252 p.
- Le Retournement de l'histoire, Robert Laffont, Paris, 2010, 268 p.
- De Gaulle expliqué aujourd’hui, Paris, Seuil, 2010.
- La Faucille et le Drapeau: Le XIXe siècle, Paris, Plon, 2011.
- La Vérité sur la tragédie des Romanov, éditions Taillandier, 2012.
- L'Aveuglement: Une autre histoire de notre monde, Tallandier, Paris, 2015.
- La Colonisation expliquée à tous, Le Seuil, Paris, 2016.
- Les Russes, l'esprit d'un peuple, éditions Taillandier, 2017.
Публикации на български език[редактиране | редактиране на кода]
- Марк Феро. ХХ век – диалог с моя внук. София: Рива, 2007, 80 с. (ISBN 978-954-320-110-5)
- Марк Феро. История на Франция. София: Рива, 2008, 784 с. (ISBN 978-954-320-180-8)
- Марк Феро. Седем мъже на война. История на Втората световна война. София: Рива, 2010, 416 с. (ISBN 978-954-320-280-5)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Флорика Велева, „За „Седем мъже на война“, Диктум, април 28, 2010
| ||||||||||||||||
|
