Toxoplasma gondii

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Toxoplasma gondii
Toxoplasma gondii.jpg
T. gondii
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Chromalveolata Хромалвеолата
надтип: Alveolata Алвеолата
тип: Apicomplexa Апикомплекса
клас: Conoidasida
подклас: Coccidia Кокцидии
разред: Eucoccidiorida
семейство: Sarcocystidae
род: Toxoplasma Токсоплазма
вид: Toxoplasma gondii
Научно наименование
Уикивидове Toxoplasma
Nicolle & Manceaux, 1909[1]
Уикивидове Toxoplasma gondii
(Nicolle & Manceaux, 1908)

Toxoplasma gondii е паразитен протозой предизвикващ зооантронозното заболяване при всички птици и бозайници, включително и човека токсоплазмоза. Крайни гостоприемници са представителите на семейство Котки. Видът е единствен представител на монотипния род Toxoplasma. За пръв път токсоплазмата е наблюдавана след като е изолирана от африканския гризач Ctenodactylus gundi.

Жизнен цикъл[редактиране | edit source]

Схема на жизнения цикъл на Toxoplasma gondii

В своето развитие паразитът преминава през няколко фази - ендозоит, мерозоит, цистозоит, псевдоциста, шизонт, гамети и ооциста.

Ендозоитите (трофозоитите) се размножават безполово, чрез пъпкуване или делене на две (ендодиогения) или чрез множествено делене или пъпкуване (ендополигения), при което се получават мерозоитите. По форма и устройство мерозоитите наподобяват на ендозоитите с тази разлика, че са по-дребни. Цистозоитите (брадизоити) се получават при струпването на голям брой паразити, които се обвиват от здрава обвивка с дебелина от 10 до 300 μm. Тази форма е характерна при слабовирулентни щамове или висока резистентност на гостоприемника. Псевдоцистата (тахизоит) представлява струпване на голям брой паразити обвити с тънка обвивка в организма на междинните гостоприемници. Тази форма се среща при вирулентни щамове или понижена защита на гостоприемника. Шизонтите се развиват в чревния епител на крайните гостоприемници. След няколко шизогонии мерозоитите се диференцират в микро- и макрогамети. След оплождането се образува зигота, която е обвита от дебела обвивка и се превръща в ооциста. Ооцистите окончателно се оформят в червата на котките и се изхвърлят навън с изпражненията. Във външната среда спорулират за 3 - 4 дни и се превръщат в инвазиоспособни цисти, които са изградени от две спороцисти с по 4 спорозоита.

Морфология[редактиране | edit source]

Ендозоитът има бананоподобна форма с дължина 4 - 7 μm и широчина 1 - 1,5 μm. В предния край на клетката се намират полярният пръстен (коноид), микротубулите и токсонемите. Последните представляват органоиди, които спомагат за проникването на ендозоитът в тъканите и клетките. Ядрото е голямо.

Шизонтът има сферична форма с големина от няколко десетки до няколкостатин микрометра.

Ооцистите имат размери 12 - 15/10 - 15 μm.

Устойчивостта при различните стадии на токсоплазмите е различна. Ендозоитите, цистозоитите и цистите са слабо устойчиви във външна среда или в тъканите на заклани или убити животни. Ооцистите обаче са много устойчиви и могат да се запазят до 18 месеца във външна среда.

Инвазиране[редактиране | edit source]

Проникването на паразитите в междинните гостоприемници става с храна или вода, които са контаминирани с ооцисти или след пряк контакт с инвазирани видове. Причината за това е, че токсоплазмите се отделят и със секрети и екскрети от инвазирани животни. Възможно е и заразяване при кръвни манипулации.

Крайните гостоприемници се заразяват при консумация на заразено с ендозоити, цисти или псевдоцисти месо.

Възможно е и конгентиално инвазиране, което се извършва с ооцисти на котки при стерилен бременен организъм на междинен гостоприемник.

Литература[редактиране | edit source]

  • „Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., ISBN 954-05-0231-4
  • П. Камбуров, И. Василев, Д. Георгиева, Й. Каменов, В. Койнаров, "Ветеринарно-медицинска паразитология", Агропрес 1994, ISBN 954-467-001-7
  • Pignanelli S. Laboratory diagnosis of Toxoplasma gondii infection with direct and indirect diagnostic techniques. Indian J Pathol Microbiol. 2011 Oct-Dec;54(4):786-9.
  • Toxoplasmosis - Recent advances, Open access book published in September 2012

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Protozoa .. (1936). // Internet Archive. Посетен на 28 ноември 2013.