Клетъчни органели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В клетъчната биология, органелът (органелата) е отделна структура на клетката, имаща определени функции. Има много типове органели, особено в еукариотните клетки на висшите организми. Клетъчните органели могат да бъдат разположени както в цитоплазмата, така и в ядрото. Цитоплазмените органели се намират в полутечна среда (цитозол), а ядрените в ядрен сок. Исторически органелите са открити с помощта на микроскопа, както и с използването на клетъчната фракция.

Има органели, които присъстват във всички клетки. Наречени са универсални или общи органели. Те изпълняват еднаква функция в различните клетки. Наред с общите органели има специализирани клетъчни органели, които са спецефични за специализирани клетки. Благодарение на всички клетъчни органели процесите и функциите в клетките могат да протичат нормално.

Видове органели в еукариотните клетки[редактиране | edit source]

Цитоплазмените органели могат да бъдат:

  1. немембранни (рибозоми, цитоцентър, реснички, камшичета и включения),
  2. едномембранни (ендоплазмена мрежа, лизозоми, апарат на Голджи, пероксизоми и вакуоли) и
  3. двумембранни (митохондрии и пластиди).

Немембранни органели[редактиране | edit source]

Немембранните органели не са отделени от цитоплазмата на клетката чрез мембрани. Рибозомите са немембранни органели. Те представляват малки плътни овални телца, изградени от малка и голяма субединица. Синтезират белтъците(протеините). Центромера (кл. център) участва в клетъчното делене като образува делителното вретено. Той е двоен органел, като всяка от двете центриоли е изградено от 9 групи по 3 тръбички разположени в кръг.

Едномембранни органели[редактиране | edit source]

В цитоплазмат много на брой вътрешни мембрани, които отделят по-големи или по-малки пространства - малки мехурчета, цистерни, каналчета, вакуоли(големи мехурчета). Това са мембранните органели. Едномембранните органели са разграничени от цитозола с една липопротеидна мембрана, което има характерния строеж за всички биологични мембрани и съдържа двоен фосфолипиден слой и белтъци.

Ендоплазмената мрежа е изградена от тръбовидни цистерни, ограничени с единична мембрана и мембранни мехурчета свързани с тях. Тя бива зърнеста и гладка. Зърнестата ендоплазмена мрежа от външната страна е покрита с рибозоми, които са свързани в полизома (1 молекула информационна РНК, на която по дължината са разположени няколко на брой рибозоми синтезиращи съответния белтък ) и са здраво прикрепени към мембраната ѝ. В нея се синтезират белтъци, които се подготвят за "износ" от клетката. Зърнестата ендоплазмена мрежа е много добре развита в клетките, чиито функции са свързани с отделянето на големи количества белтък или собствени белтъчни нужди. Гладката ендоплазмена мрежа не е покрита с рибозоми.В нея се синтезират главно липиди и стероидни хормони. Лизозомите са цитоплазмен органел- малко мехурче, което е ограничено чрез мембрана от цитозола.В тях се съдържат много и хидролитични ензими, които катализират разграждането на белтъците, въглехидратите и нуклеиновите киселини (автолиза). Тези мембранни мехурчета са с диаметър около 0,2-0,5 микрометра.

Комплексът на Голджи е съставен от няколко сплеснати цистерни, събрани в пачка, и много различни по големина мехучета. Той играе централна роля в секрецията на клетката. Апаратът на Голджи образува секреторни мехурчета, които внасят и изнасят вещества и съединение във и от клетката. В тези мехурчета се извършва пиноцитозата и фагоцитозата, които представляват смилане на чужди тела, пиноцитозата за течности, а фагоцитозата за твърди частици.Пероксизомите са кръгли едномембранни органели. В тях се разгражда вредния за клетката водороден пероксид 2О2).

Вакуолите са големи органели, в които се складират резервни вещества или се съдържат багрила, освен това те отговарят за тургорното налягане в клетката. Локализирани са в растителната клетка.

Двумембранни органели[редактиране | edit source]

Двумембранните органели са ограничени от цитозола на клетката чрез 2 мембрани. Те са най-сложно устроените органели. Хлоропластите са кръгли тела. Вътрешното пространство е оградено от двете мембрани и се нарича строма. В нея има 3-ти вид мембрани - тилакоидни, които образуват грани, представляващи система от вдлъбнати тилакоидни мембрани, образуващи празнини помежду си. В хлоропластите се извършва фотосинтезата.

Митохондриите са енергийните станции на клетката. Имат външна и вътрешна мембрана. Вътрешната е силно нагъната и образува кристи. Вътрешното пространство се нарича матрикс. В митохондриите се синтезира аденосинтрифосфат (АТФ), макроергично съединение в което се съхранява енергията получена от метаболитното окисление на веществата в клетката.

Ядрото също има двойна ядрена мембрана, която на места се събира и образува пори. В ядрения сок се намира белтъкът хроматин и се съхранява наследствената информация в ДНК. В ядрото може да има 1 или повече малки ядърца.

В ядрото се извършват жизненоважните процеси на съхраняване и презаписване на генетичната информация - репликация и транскрипция на гените.

Главни еукариотни органели
Органел Главна функция Структура Организми Бележки
Хлоропласт (пластид) Фотосинтеза двойно-мембранен органел растения, протисти наличие на генетична информация
Ендоплазмен ретикулум модификация и нагъване на новите протеини и липиди едно-мембранен органел всички еукариоти
Апарат на Голджи сортиране и модификация на протеини едно-мембранен органел всички еукариоти
Митохондрия Синтез на АТФ двойно-мембранен органел в повечето еукариоти наличие на генетична информация
Вакуола складиране едно-мембранен органел еукариоти
Ядро съхранение на ДНК и Транскрипция на РНК двойно-мембранен органел всички еукариоти притежава голямо количество наследствена информация

Органели в прокариотните клетки[редактиране | edit source]

Прокариотите не са така сложно устроени като еукариотите и нямат клетъчни органели оградени от липидни мембрани. В миналото се смятало, че те имат слаба вътрешна организация, но постепенно се открили вътрешни прокариотни структури. Важно откритие е, че някои прокариоти имат микрокомпартменти, който са оградени от протеини. По забележителни е вида на прокариотните органели като магнетотомите оградени от липиди.

Прикариотите притежават множество рибозоми от прокариотен тип с коефициента на седимантация 70. Също така те имат камшиче (1, по-рядко 2 на брой) и пили, с които могат да се предвижват.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]