Протисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Протисти
Protist collage.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Protista Протисти
Научно наименование
Уикивидове Protista
Haeckel, 1866
Основни типове
Обхват на вкаменелости
неопротерозой – настояще

Протисти (Protista, на старогръцки: πρώτιστος, protos — първи) се нарича биологичното царство, включващо едноклетъчни или колониални организми, чиято клетка притежава ядро. Тук се включват всички едноклетъчни еукариоти, които не са причислени към царството на растенията, гъбите или животните. Често протистите се срещат под формата на колонии, където отделните самостоятелни клетки са свързани в различна степен помежду си. Това са асиметрични микроорганизми с овална, удължена сферична или друга форма. Размерът на отделния организъм е само 0,01 – 0,5 mm и обикновено той не се вижда без микроскоп. Клетъчното ядро е добре обособено и притежава ядрена мембрана. В повечето случаи са едноядрени, срещат се и многоядрени. Едни от тях са свободноживеещи, други са коменсиални организми, трети са симбионти, а четвърти са паразити. Терминът протисти е въведен от Ернст Хекел през 1866 година.

Протистите живеят в почти всички естествени среди, базирани на вода. Много протисти, преди всичко водорасли, са способни да фотосинтезират и са основен компонент на водните екосистеми, а в океаните са основна част от планктона. Други представители са причинители на редица заболявания при животните и човека, като например малария или сънна болест.

Класификация на Протистите[редактиране | edit source]

Обхваща над 40 000 рецентни вида.

Историческа класификация[редактиране | edit source]

Терминът „Протисти“ е използван за пръв път от Ернст Хекел през 1866 г. за обозначаване на голяма група организми (трето царство), които не могат да бътат причислени нито към царството на животните, нито към това на растенията. В третото царство попадат прокариоти, протисти, водорасли, нисши гъби и някои нисши многоклетъчни. По-късно Хекел се връща към аристотеловата система от две царства. Така той класифицира автотрофните протисти към растенията, а хетеротрофните към животните.

През втората половина на 20-ти век става ясно, че всички протисти са еволюционно по-близки помежду си, вместо към организмите, в чието царство са били причислени. През 1956 г. Херберт Коупланд ги отделя отново в самостоятелно царство. Към него са включени и представителите на днешното царство Гъби. Разделянето им на две самостоятелни царства (гъби и протисти) става окончателно през 1969 г. Това става в систематиката на Уитакър. Подробно царството на протистите било проучено от Корлис, който добавя още няколко таксона към него.

Протистите представляват хетерогенна сборна група от еукариотни организми. Необходимостта в обособяването им в отделно царство се обуславя от няколко причини:

  • Изследванията на протистите през 1960-те разкриват много по-голямо многообразие отколкото се е смятало дотогава. Така например до този период се е приемало условно разделение на протистите на 4 групи (амеби, камшичести, ресничести и спорови). Това разделение се оказва доста произволно. Така например Хелиозоите и Фораминиферите могат да бъдат отнесени като амеби. Споровите се разделят на три типа - Microsporidia, Myxrosporidia, Sporozoa, а разнообразието от камшичести е толкова голямо, че и днес е трудно да бъдат класифицирани напълно.
  • Открита е таксономична и филогенетична близост мужду някои протисти и водорасли, каквато е тази между еугленови и китетопласти. Още по-парадоксална става ситуацията със зелените водорасли, ксантофитите и хризофитите, които имат както безцветни форми, отнасящи ги към царството на животните, така и пигментирани, които са белег на растенията.
  • Идеите за симбиогенеза изменят представата за възникването на различни групи протисти. Например, схващането за това, че първите фотосинтезиращи еукариоти са възникнали като резултат на симбиоза между протисти и цианобактерии размива съществените различиа в хода на еволюцията на протистите и водораслите.

Поради тези причини протистите, водораслите и зооспоровите гъби се разглеждат като обособена група организми. Изглежда, че протистите са преходни в еволюционна гледна точка еукариотни организми, създаващи връзката от прокариотите към другите царства на еукариотите (растения, животни и гъби).

Съвременна класификация[редактиране | edit source]

Обичайно протистите се разделят на 3 групи:

  • растителноподобни форми, които имат хлоропласти, водорасли;
  • гъбоподобни форми;
  • животноподобни форми наричани и едноклетъчни животни (Protozoa), основно разделящи се на:
    • Амебоиди — образуващи лъжливи крачета, например амеба,
    • Ресничести (Ciliophora) — наличие на много къси реснички, например Paramecum;
    • Спорови (Sporozoa) — неспособни да се придвижат самостоятелно паразитни. Някои могат да образуват спори. Пример: Macrocystis.

Правени са много опити за класификация на протистите на базата на вътрешна структура, химичен и генетичен принцип. В новите класификационни систематики те често се срещат като част протисти и от други царства едновременно.

Устройство[редактиране | edit source]

Протистите са микроскопични организми обитаващи водата, влажната почва и телата на живи и мъртви организми включително и човека. Формата на тялото е изключително разнообразна — от неопределена (като при амебите) до удължена, обтекаема и вретеновидна (при трипанозомите), някои притежават собствена миниатюрна раковина (фораминифери), а живеещите в топлите води имат странни израстъци.

В повечето случаи тялото на протистите се състои от една единствена клетка, съдържаща едно или повече ядра. Отвън е обвита от тънка мембрана, която при различни видове може да е допълнена с други структури като се образува дебела мембрана, много дебела черупка или еластична пеликула (кожица). Условно цитоплазмата на протистите може да бъде разделена на външна (ектоплазма, плазмогел) и вътрешна (ендоплазма, плазмозол)

Придвижването се осъществява с помощта на лъжливи крачета, реснички или камшичета и е в отговор на различни външни дразнения (фототаксис, хемотаксис, термотаксис и др.). Газообменът се извършва през цялата повърхност на тялото посредством осмоза. При неблагоприятни условия за живот образуват циста, при която отвън се образува дебела мембрана. В такова състояние протистата може да издържи дълго време. При благоприятни условия цистата се разпада и микроорганизмът се възвръща към нормалния си начин на живот.

Протистите притежават клетъчни органели, които изпълняват различни функции:

Хранене[редактиране | edit source]

Храненето при различните типове се различава. При камшичестите, храненето самостойно или несамостойно. В зависимост от храненето им камшичестите едноклетъчни са обединени в две големи групи - растителни камшичести и животински камшичести. При различни условия накои от тях могат да се хранят по единия или другия начин. Други протисти се хранят чрез ендоцитоза — поглъщат храна и я смилат във вътрешността си, като обкръжават хранителната частица чрез клетъчната мембрана и я прибират в цитоплазмата заедно с известно количество вода, образувайки храносмилателна вакуола. По-често срещана е фагоцитозата, понякога и пиноцитозата].

Хранене при протиститите
Типове според храненето Източник на енергия Източник на въглерод Представители
 Фототрофи   слънчева светлина   органични съединения или фиксация на въглерод  Algae, Dinoflagellate или Euglena 
 Органотрофи  органични съединения   органични съединения   Apicomplexa, Trypanosomes или Amoebae 

Типовете хранене при протистите може да се групират по следния начин:

  • Аутотрофно (холофитно) - фотосинтезират като растения.
  • Холозойно - хранят се с бактерии, водорасли, гъби или първаци.
  • Сапрофитно - приемат готови органични вещества от средата, в която живеят - например пептони, аминокиселини и други.
  • Сапрозойно - използват хранителни вещества от мъртви организми.
  • Комбинирано - хранят се по два от гореизброените начини.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножението на протистите протича и по безполов, и по полов път.

Безполово размножаване[редактиране | edit source]

Основните типове безполово размножаване са:

  • просто делене на две - ядрото, а впоследствие и клетката се разделят на два дъщерни организма;
  • повторно делене на две - веднага след простото делене двете дъщерни клетки повтарят процеса;
  • множествено деление - първоначално ядрото се разделя многократно, последвано от цитоплазмата, деляща се спрямо броя на ядрата.
  • пъпкуване - подобен на деленето процес, без преустройство на двигателния апарат на майчиния индивид.

Полово размножаване[редактиране | edit source]

Половите поцеси при протистите са следните:

  • копулация - сливане на две клетки с редукционно деление на ядрата при което се образува зигота;
  • конюгация - без да образуват нов организъм две клетки временно се сливат извършвайки обмен на части от ядрата си.

Много от протистите са развили способност да преживяват неблагоприятни условия като засушаване, чрез образуването на спори и ципи. По този начин те лесно биват разпространявани например от въздушните течения или от животни, по които полепват.

Причинители на заболявания[редактиране | edit source]

Някои протисти са патогени по животните и растенията. Например маларийния плазмодий (Plasmodium falciparum) е причинител на малария при хората, докато Phytophthora infestans причинява заболяване при картофите [1].

Съществуват и опити за използването на протисти в естествената борба срещу инвазивни видове. Така например, за ограничаване на популациите на мравката Solenopsis invicta могат да бъдат използвани спорообразуващи протисти от вида Kneallhazia solenopsae при което броят на мравките се редуцира между 53 и 100% [2]

Литература[редактиране | edit source]

  • Генов, Тодор, В. Бисерков, Б. Георгиев. Зоология. Кратък курс. Акад. изд. Проф. Марин Дринов, Пенсофт, София, 1999, ISBN 954-430-643-9, ISBN 954-642-066-2, стр. 7—28
  • Германов А. Приложна зоология. Земиздат, 1992, ISBN 954-05-0187-3
  • Големански, Васил. Протозоология. Гея-Либрис, София, 1996, ISBN 954-8232-81-2, 285 стр.
  • Донев, Атанас. Зоология на безгръбначните животни. Пловдив, 2008, ISBN 978-954-8812-10-8, стр. 14—66

Източници[редактиране | edit source]

  1. N. Campbell, J. Reese. Biology. 2008. pp. 583, 588
  2. ARS Parasite Collections Assist Research and Diagnoses. // USDA Agricultural Research Service, 28 януари 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]