Биоценоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Биоценоза (от гр. био — живот и ценос — общество) представлява целокупност от популации на различни видове, обитаващи трайно дадена територия биотоп и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.

Понятието биоценоза е въведено от немския учен Карл Мьобиус през 1877 г. При изучаване на стридните съобщества в Северно море, той обърнал внимание, че стридите живеят не само при определени условия на външната среда, но и че те всякога се срещат в съобщества с други организми, които имат сходни изисквания към средата. Мьобиус дава следното определение: “Биоценозата – това е съобщество от живи организми, съотетствуващо по своя състав, брой на видове и индивиди при определени оптимални условия на средата, съобщество, в което организмите са взаимно свързани и зависими и се запазват в определени места благодарение на постоянно размножаване.” [1]

Състав[редактиране | edit source]

Биоценозите се характеризират с количествен и видов състав. Обикновено дребните организми съставляват най-голямата част от биомасата на ценозата, но често характерът на една биоценоза се определя от малко видове организми, които са най-многобройни или са най-едри. Това са т. нар доминантни видове. Например обликът на ливадните биоценози се определя от тревистите растения, на буковата гора от бука и т. н. [1] [2]

Според критериите на Скуфин (1949), видовете се разделят в няколко групи, основани на тяхното относително изобилие в биоценозата: [3]

  • доминантни – над 8 % от общата численост на всички видове
  • субдоминантни – 2 – 8 %
  • малочислени – 0.5 – 2 %
  • редки – под 0.5 %

Биоценозата може да се разглежда като съставена от:

  • Фитоценоза (от растителни видове; гр. фотос — растение) — част от биоценозата, в която се включват всички растения от даден биотоп — дървета, храсти, лишеи, мъхове. Растенията поемат и преработват слънчевата светлина и неорганичните вещества от водата и почвата и създават органични вещества. В тази си роля, растенията се наричат продуценти.
  • Зооценоза (от животински видове; гр. зоо — животно) — представлява всички гръбначни, безгръбначни животни населяващи даден район. Те консумират органичните вещества и така осигуряват своето размножаване и развитие. Определят се като консументи.
  • Микробоценоза (от микроорганизми; гр. микро — малък) — съвкупност от всички микроорганизми - бактерии, едноклетъчни и мн. други, които се срещат в даден район. Те разграждат органичните вещества от растенията и животните и са в ролята на редуценти.
  • Микоценоза (от гъби) — включва всички гъби. Те също изпълняват функцията на редуценти.

Структура[редактиране | edit source]

В биоценозата всеки вид заема различна екологична ниша. Така в една зряла биоценоза междувидовата конкуренция е сведена до минимум. По тази причина се обуславят трофична (хранителна) и пространствена структура на биоценозата. [1]

Трофична (хранителна) структура[редактиране | edit source]

Различните видове организми в биоценозата встъпват в специфични хранителни взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя. Други организми синтезират първите за храна, а трети след смъртта на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Така се образуват трофични нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три, рядко повече) и редуцентите.

Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.

Пространствена структура[редактиране | edit source]

Представлява пространственото разпределение на организмите в биотопа и съответствщите им взаимоотношения. Тя е добре изучена при фитоценозите и незадоволително при зоо- и микробоценозите.

Структурата при фитоценозите бива вертикална (етажна) и хоризонтална.

  • Вертикалната (етажна) структура е подчинена на няколко екологични фактора – светлина, почва, вода. Всяка фитоценоза се характеризира с различен брой етажи: на мъхове и лишеи, на тревите, на храстите, на дърветата. Етажното разпределение има йерархичен характер – доминиращите видове са най-високо.
  • Хоризонталната структура е разделена на части нар. синузии. Синузиите представляват екологично и пространствено обособена част на фитоценозата, състоящи се от един или няколко близки вида, свързани помежду си с общи изисквания към средата (синузия на черния бор, на червената боровинка и т. н.). Различават се по видов състав, количествено съотношение на отделните видове, продуктивност и др. Синузиите се обуславят от релефа, почвата, етажността, като може да възникнат под влияние на животните или човека.

Видове[редактиране | edit source]

  • Според разнообразието на видове в биоценозата, тя бива проста или сложна.
  • Според произхода си, биоценозите се делят на естествени (възникнали по пътя на развитието на организмите) и изкуствени (създадени от човека).
  • Според пространствения си обхват, биоценозите биват: макробиоценози (поляна, езеро, гора и т.н.) и микробиоценози (т.нар. "микроекологични ниши" - микрофлора на устната кухина, на белия дроб, на стомашно-чревния тракт и др.).

Взаимоотношения между популациите в биоценозата[редактиране | edit source]

Делят се на вътревидови и междувидови.

Вътревидови[редактиране | edit source]

Междувидови[редактиране | edit source]

  • Неутрализъм - индивидите от двата вида не влизат във взаимоотношения, не си влияят 0 0
  • Конкуренция - индивидите от двата вида губят от взаимоотношенията си взаимно се подтискат, - -
  • Аменсализъм - индивидът от едната популация губи, а за другия взаимоотношението е безразлично 0 -
  • Експлоатация - единият индивид губи, а другият печели от взаимоотношението (хищничество)(паразитизъм) + -
  • Коменсализъм - единият индивид извлича полза, а за другия взаимоотношението е безразлично + 0
  • Мутуализъм - индивидите от двата вида имат полза от взаимоотношението + +

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Ангелов, П. Екология. Народна просвета, София, 1981
  2. Каменов, Д. Обща екология с основи на опазване на околната среда. Наука и изкуство, София, 1986
  3. Матев, И. и кол. Екология. Пенсофт, София, 2004, ISBN 954-642-171-5