Вашингтонска конференция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пропаганден американски постер призоваващ за включването на САЩ в Световната война гласи, че "оръжието на свободата са американските ценни книжа", емитирани от Федералния резерв - Cui bono ?

Вашингтонската конференция е международен форум провел се в конгресния център Constitution Hall във Вашингтон от 12 ноември 1921 г. до 6 февруари 1922 г., наричана още и Конференция по разоръжаването. Геополитическият форум е инициатива на САЩ и обслужва предимно американските геополитически интереси. [1]

Във форума участват страните победителки от Антантата в Първата световна война, начело със САЩ, Великобритания и Япония. В конференцията се включват и представители на Китай, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия и Португалия, т.е. общо 9 държави и 5 британски доминиона. Съветска Русия не е поканена, въпреки че през декември 1921 г. за участие в конференцията пристига делегация от Далекоизточната република, но тя не е допусната от домакините на форума.

Целта на геополитическия форум е установяването на нов мирен ред в Пасифика.

Решения[редактиране | edit source]

Участващите държави подписват три важни споразумения:

  1. Договор между четирите държави САЩ, Великобритания, Франция и Япония за контрол върху островите в Тихия океан (13 декември 1921 г.), известен още и като Далекоизточна Антанта и Четворен тихоокеански трактат. Този договор бележи формалния край на англо-японския съюз застрашил интересите на САЩ в Пасифика;
  2. Договор между петте държави САЩ, Великобритания, Франция, Япония и Италия за ограничаване на морските въоръжения, посредством който се установява съотношението на тонажа между техните военни флотилии в съотношение съответно: 5:5:3:1.75:1.75. Този договор гарантира на САЩ, Великобритания, Япония и Франция постоянното им присъствие в Тихия океан, като жизненоважен за техните геополитически интереси регион;
  3. Договор на деветте държави за спазване на принципа на „отворени врати“ в Китай при спазване ненарушимостта на неговите граници и суверенитет (6 февруари 1922 г.), включващ и т.нар. Трактат за китайската митническа тарифа, потвърждаващ неравноправното положение на Китай спрямо тези страни. Този договор изключва възможността Китай да провежда протекционистична и самостоятелна политика спрямо трети страни и на практика препотвърждава, но вече в интерес на деветте държави, договореностите след края на т.нар. боксерско въстание.

Последствия[редактиране | edit source]

Още в края на същата година на приключването на конференцията в Кралство Италия се разиграва оперен фарс от Милано с поход към Рим, в резултат от който властта в страната е предадена от краля в ръцете на ревизионистично настроения спрямо договорките от края на Първата световна война фашистки диктатор - Бенито Мусолини. На практика с тази промяна Италия излиза още същата година от договорките на конференцията, които и слабо я касаят, а и засягат.

Развитие[редактиране | edit source]

Японската империя се счита ощетена от договорките на конференцията и търси повод да ги денонсира. В 1931 г. Япония окупира Манджурия след т.нар. Мукденски инцидент, след който избухва и Китайско-японска война (1937 – 1945) дала първоначалния тласък за избухването на Втората световна война. Суверенитета и териториалната цялост на Китай са гарантирани от договора на деветте държави подписан на Вашингтонската конференция.

Вашингтонската конференция в литературата[редактиране | edit source]

Ярослав Хашек пародийно изобразява работата на тази конференция в хумористичния си разказ Конференция по разоръжаването. (на руски: "Конференция по разоружению").

В България, която е малка страна далеч от Пасифика в стария свят, Христо Смирненски и посвещава със своето алтерантивно заглавие Комичен пролог на една трагична драматична поема - изпълнено с трагикомизъм стихотворение. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ВАШИНГТОНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1921–22
  2. Вашингтонската конференция

Вижте също[редактиране | edit source]