Доктрина „Монро“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Доктрина Монро)
Направо към: навигация, търсене

Доктрината „Монро“ е геополитическа концепция, направлявала външната политика на Съединените американски щати и определяла обсега на интересите им в Западното полукълбо през по-голямата част на 19 и началото на 20 век. [1]

Същност[редактиране | edit source]

Принципите на доктрината са изработени от държавния секретар Джон Куинси Адамс и провъзгласени от президента Джеймс Монро в годишното му обръщение към Конгреса на 2 декември 1823 г.:

  • недопускане на европейска колонизация в Северна и Южна Америка („американският континент не трябва да се разглежда в бъдеще като обект на колонизация“, всеки опит от европейска страна за налагане на нейната политическа система в западното полукълбо ще се смята за заплаха за „мира и безопасността“ на Съединените щати);
  • ненамеса в делата на съществуващите европейски колонии и територии, зависими от Европа.[2][3]

Доктрината „Монро“ затвърждава изолационизма (избягване на политически съюзи и обвързване с други държави), който Съединените щати спазват спрямо Европа от възникването си като държава[3], но наред с това заявява намеренията им за търговска експанзия в Латинска Америка и надмощие на американския континент, на първо време с териториални претенции за Куба и Тексас.[4]

Контекст[редактиране | edit source]

Изявлението на Монро е предизвикано от двойна заплаха: претенциите на Русия към тихоокеанското крайбрежие на юг от Аляска до 51-ия северен паралел (заявени с указ на цар Александър I от 1821 г.) и намеренията на европейските велики сили от т. нар. „Свещен съюз“ да възстановят с военна сила испанското господство в Латинска Америка, която е в процес на извоюване на независимостта си. Великобритания, която също е против планираната интервенция в бившите испански колонии, предлага през 1823 г. на САЩ да издадат съвместно предупреждение към „Свещения съюз“ и същевременно да се откажат публично от всякакви собствени проекти по отношение на новите нации в Америка. Адамс отхвърля предложението, защото подозира в него опит на Лондон да отклони Съединените щати от намерението им да присъединят Куба, и убеждава президента да изяви самостоятелно позицията на Вашингтон.[5]

Отказът на Монро от намеса в европейските дела е в отговор на призивите за подкрепа на гръцкото въстание против османското владичество, избухнало през 1821 г.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Моро-Дефарж, 2008
  2. Herring, 2008, c. 155-156
  3. а б Петков, 1988, с. 90-103
  4. Herring, 2008, c. 157
  5. а б Herring, 2008, c. 151-155

Източници[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]