САЩ в Първата световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пропаганден американски постер призоваващ за включването на САЩ в Световната война гласи, че "оръжието на свободата са американските ценни книжа", емитирани от Федералния резерв - Cui bono ?

Съединените американски щати се включват в Първата световна война от 6 април 1917 г. и участват в нея до самия й край, настъпил с Компиенското примирие, довело до подписването на Версайската система.

САЩ до участието си в Първата световна война не са в "концерта на Великите сили", но излизат от Световната война като основни печеливши от нея. Изходът на войната им позволява, във висока спепен, да ръководят световните дела в периода между двете световни войни, а дори и до днес.

Царство България е единствената страна от Централните сили, която не само не воюва със САЩ, но и не прекъсва дипломатическите си отношения с тях, в течение на цялото им участие в ПСВ (виж и Символична война).

Прелюдия[редактиране | edit source]

Американската война за независимост се подкрепя от Франция, във връзка с англо-френското колониално и морско противоборство през 18 век, най-ярка изява на което е Седемгодишната война.

По време на Наполеоновите войни, опустошили цяла Европа, САЩ "връщат жеста" с британско-американска война.

По силата на решенията на Виенския конгрес, Свещеният съюз възстановява, според силите си, стария ред в Европа и в света. Геополитически, американския материк се явява контра-пункт на Евразия, предвид на това че на останалите континенти няма геополитически ресурс за провеждане на самостоятелна геополитика спрямо господстващия по него време евроцентризъм.

В отговор на възстановяването на престолите във Франция и Испания от Виенския конгрес Бурбонска династия, който акт следва да има подобно следствие и в Латинска Америка, САЩ приемат доктрината Монро, която в общи линии прилагат последователно до ПСВ, когато я нарушават по повод тъй наречената телеграма на Цимерман., която представят като причина за намесата си.

Включване на САЩ във войната[редактиране | edit source]

Официално, нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия, поставя въпроса за военната намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пътнически лайнер "Лузитания" от немска подводница U-20, предизвиква масови протести в САЩ, поради големия брой загинали - 1198 от 1959 пътници (много от тях - американци). Инцидентът осигурява и обществена подкрепа на политическия режим в САЩ за водене на война, още повече, че германците потапят с подводниците си и 7 американски търговски кораба, прилагайки доктрината на Германия за блокиране на морската търговия на враждебните държави. Решителна роля изиграва "прихванатата" от британското разузнаване телеграма, в което Министерството на външните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на местното правителство да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството [1] и декларира влизането на САЩ във войната.

Според Ноам Чомски [2], макар избрано с платформа за мир, правителството на Уилсън изначално е било за включване във войната, затова трябвало да предприеме нещо, с което да убеди обществото да подкрепи тази негова позиция. Създаването на правителствена пропагандна комисия (комисията Крийл) е тази стъпка. Комисията само за 6 месеца успява "да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света".

Военни действия с участието на американски войски[редактиране | edit source]

Сключване на Компиенското примирие. Версайска система от договори[редактиране | edit source]

Американска интервенция в хода на Октомврийската революция в Русия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Удроу Уилсън обявява война срещу Германия (уикицитат на английски език)
  2. Медиите под контрол - ранна история на пропагандата

Вижте също[редактиране | edit source]