САЩ в Първата световна война

Пропаганден американски постер призоваващ за включването на САЩ в Световната война гласи, че "оръжието на свободата са американските ценни книжа", емитирани от Федералния резерв - Cui bono ?

Съединените американски щати се включват в Първата световна война от 6 април 1917 г. и участват в нея досамия край на войната с компиенското примирие.

САЩ до участието си в Първата световна война не са в "концерта на великите сили", но излизат от Световната война като основни печеливши от нея, чийто изход позволява на тази страната да ръководи до голяма степен световните дела в периода между двете световни войни и насетне.

Царство България е единствената страна от Централните сили, която не само не воюва със САЩ, но и не прекъсва дипломатическите си отношения с тях през цялото време на участието на САЩ в Първата световна война (виж и Символична война).

Прелюдия

Американската война за независимост се подкрепя от Кралство Франция, във връзка с англо-френското колониално и морско противопоставяне през целия 18 век, избуяло най-ярко в седемгодишната война.

По време на Наполеоновите войни, опостушили цяла Европа, САЩ "връщат жеста" с британско-американска война.

По силата на решенията на Виенския конгрес, Свещения съюз възстановява стария ред в Европа, а доколкото може и в света. В геополитически аспект, американския материк се явява контрапункт на Евразия, предвид на това че на останалите континенти няма геополитически ресурс за провеждане на самостоятелна геополитика спрямо господстващия по него време евроцентризъм.

В отговор на възстановената Бурбонска династия на престолите във Франция и Испания от Виенския конгрес, който акт има за цел да възстанови предходното статукво и в Латинска Америка, САЩ приемат доктрината Монро, която в общи линии е следвана неотклонно до Първата световна война и е нарушена по повод, като casus belli, тъй наречената телеграма на Цимерман.

Включване на САЩ във войната

Официално, нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия, поставя въпроса за военната намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пасажерски лайнер Лузитания от немска подводница U-20, предизвиква масови протести в САЩ, поради големия брой загинали 1198 от 1959 (в това число и не малък брой американски жители). Този инцидент осигурява и обществената подкрепа на политическия режим в САЩ за водене на война. Потопени са и седем американски търговски кораба от немски подводници, в следствие на доктрината на Германия за блокиране на морската търговия на враждебните държави. Към всичко това може да се прибави и "прихванатата" телеграма от британското разузнаване, в което Министерството на външните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на мексиканското правителството да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството и декларира влизането на САЩ във войната.

Според Ноам Чомски , въпреки, че е избрано с платформа за мир, правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света..

Военни действия

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Преговори за мирен договор

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Отношение на САЩ към революциите в Русия

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Вижте също

• Марокански кризи
• Антанта
• Четиринадесетте точки на Уилсън
• Телеграма на Рузвелт до Хитлер