Четиринадесетте точки на Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Четиринадесетте точки на Уилсън е проект на САЩ за всеобщ мир след Първата световна война.

Обявена е от президента на САЩ Удроу Уилсън на 8 януари 1918 г. в специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите през Първата световна война държави.

Четиринадесетте точки на Уилсън[редактиране | edit source]

  1. Мирни съглашения, сключени открито: дипломацията да работи искрено и публично.
  2. Неограничена свобода на корабоплаването в мирно и военно време.
  3. Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира.
  4. Намаление на въоръженията до крайност съобразно вътрешната безопасност на всяка страна.
  5. Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси.
  6. Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се устрои свободно и без диктатура: да се гарантира добър прием на новата руска държава в обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере свободно.
  7. Освобождаване и възстановяване на Белгия.
  8. Възвръщане на Елзас и Лотарингия на Франция, понеже тези провинции несправедливо са ѝ били отнети през 1871 година.
  9. Поправка на италианската граница в съответствие с националната принадлежност на населението.
  10. Предоставяне на народите в Австро-Унгария на възможност за автономно развитие.
  11. Възстановяване на Румъния, Сърбия и Черна гора. На Сърбия да се даде свободен излаз на море и отношенията между балканските държави да се определят приятелски под влиянието на силите, като им се създадат условия за политическа и национална независимост и териториална цялост.
  12. Земите, населени с турци, да се ползват със суверенитет и сигурност, а на другите народности в Османската империя да се осигури свобода.
  13. Възстановяване на полската държава със свободен излаз на море.
  14. Образуване на общество на народите (ОН) с цел да се дадат взаимни гаранции за политическата независимост и териториална цялост, както на големите, така и на малките народи.

Вижте също[редактиране | edit source]