Брестовица (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българското село в Област Пловдив. За другото българско село в Област Русе вижте Брестовица (Област Русе).

Брестовица
България
Red pog.png
Брестовица
Област Пловдив
Red pog.png
Брестовица
Общи данни
Население 3 315 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 54,526 km²
Надм. височина 297 m
Пощ. код 4224
Тел. код 03142
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 6505
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Брестовица
Любен Радев
(ГЕРБ)
Изглед към село Брестовица

Брестовица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори, обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.

Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от Пловдив в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западни Родопи, на границата с Горнотракийската низина, на височина 297 м.

Горският фонд е с площ 2 500 ха. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, ливади, дерета, и заоблени върхове. Климатът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са канелено-горските, светлокафявите горски и планинско-ливадните.

Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 m надморска височина, а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.

Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички дървесни видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – бор и ела. От естествените широколистни гори преобладават габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог, а от иглолистните – бял и черен бор, ела, хвойна. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за дърводобив, а 95% са със специфични екологични функции.

Районът се обитава от зайци, лисици, язовци, чакали, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони; синигери, славеи, кукувици, косове, свраки, сови, бухали, сива врана, черна гарга, различни видове орли и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици (скална яребица) и лещарки – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, бракониерство и общо замърсяване на средата.

Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани мечки, диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, диви кози. В момента, част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.

История[редактиране | edit source]

Паметник на падналите във войните жители на Брестовица

По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др. Сведения за селото,под името "Брестовче" има в регистъра на акънджиите от 1472г.(НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.67б) и под името "Прастовча" в регистъра на доганджиите-соколари от 1477г.(Извори за българската история,том 10,Сф,БАН,1964г.,стр.161).Селото е старо,съществувало е през Средновековието. Запазени са останки от манастира Св. Никола, строен по време на Търновското царство и опожарен при голямото помохамеданчване през 1666 г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно Четвероевангелие от в 17 век, Месецеслов с избрани тропари от 15 век и др., които дават основание да се предполага, че в манастира Свети Никола са се трудили книгописци.

Името на селището се споменава за първи път в турски регистър от 1576 г., където е отбелязано с българското име Бирестувиче, а по-късно носи и турското име Дереджикьой.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религии[редактиране | edit source]

Църквата "Свети Тодор Тирон"

Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере църква, през 1848 г. е поставен първият камък на новата - Свети Тодор Тирон, осветена на 25 август 1851 г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. Иконите са изографисани от иконописците Димитър Зограф и Никола Зограф — баща и син от Самоков.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училище и детска градина[редактиране | edit source]

Началото на училищното дело е поставено през 1800 г. в учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през 1835 г., а първият учител е поп Иван от Котаровия род. Днес Основно училище Христо Ботев разполага с три сгради и богата учебно-материална база.

Читалище[редактиране | edit source]

Читалището на Брестовица

Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през 1873 г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. Песните и танците, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица — коледуване, бъднуване, къпънки, туйкане. Особено място заема представянето на ритуала зарязване, свързан с празника на селото — Трифон Зарезан — обвързан с основния поминък на населението — лозарството.

Към читалището функционират:

  • самодеен младежки танцов ансамбъл Тракийци с много богата дейност и изяви в страната и чужбина;
  • детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност;
  • женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни;
  • женска певческа група за стари градски песни.

Спорт[редактиране | edit source]

Спортното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на 20 век, под формата на гимнастически дружества и футболни отбори.

През 1950 г. е основано „Дружество за физическа култура и спорт“, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество „Виктор“. То развива баскетбол, футбол, шахмат и борба.

От Брестовица тръгва спортната кариера на Ваня Гешева в кану-каяка – първият български олимпиец с три медала от една Олимпиада, а в академичното гребане победи жъне Магдалена Булгурова-Георгиева.

Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През 1982 г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В настоящия момент в нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Вилна зона „Бряновщица“[редактиране | edit source]

Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона „Бряновщица“, намираща се на 12 км от Брестовица и на 930 м надморска височина. Районът предлага богато растително разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др. Днес вилна зона „Бряновщица“, разполага с 240 частни вили и през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи.

Кулата[редактиране | edit source]

„Кулата“ в местността „Бряновщица“ е централна част от руините на чифлика на тъмръшкия властелин Ахмед ага, владял 18 села от територията на днешната община Родопи по време на османското владичество. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец е внушителен с развалините си до днес. Неговите зъбести стени, белите комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват за богатството и влиянието на стопанина.

Ловна хижа[редактиране | edit source]

Ловна хижа „Бряновщица“ е построена през 1935 г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването ѝ се използва за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокойствието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 1 януариСурвакане. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са напревени от дрян, окрасени с пуканки, люта чушка, чесън, вълна. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове, потки и др.
  • 6 януариБогоявление (Йордановден) — водосвет и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден кумците ходят на гости у кумовете и искат прошка.
  • 7 януариИвановден — „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“.
  • 21 януариБабинден (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие.
  • 13 февруари — Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан.
  • 14 февруариТрифон Зарезан – празник на селото. Основният обред – зарязване на лозята в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани.
  • 13 март (датата се мени по църковния календар) — Сирни заговезни — обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове.
  • 1 май (датата се мени по църковния календар) — Великден — семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете.
  • 24 май — Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“.
  • 15 августГоляма Богородица – общоселски събор в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“,Празник на параклис "Света Богородица", във връзка с неговото освещаване от негово Високо Преосвещенство Метрополит Арсений.
  • 14 септемвриКръстовден – ритуално откриване на гроздобера.
  • 1 ноември — Ден на народните будители – тържество.
  • 2325 декември — Коледни тържества
  • 31 декември — Тържественно посрещане на Нова година на площада

Личности[редактиране | edit source]

  • Павел Джингаров (1912-1945) – български офицер, капитан, разстрелян от Народния съд;
  • Петър Петров (1919-2003) – инженер, изобретил първия дигитален ръчен часовник;
  • Юри Буков (1923-2006) – един от големите пианисти на България;
  • Ваня Гешева (р. 1960) – олимпийска медалистка по кану-каяк;
  • Магдалена Болгурова-Георгиева (р. 1962) – състезателка по академично гребане.
  • Данаил Павлов Йовчев[ ,Учител,организатор на септемврииското въстание 1923,съратник на Димитар Благоев,Инквизиран от тогавашната милициа]

Други[редактиране | edit source]

Всестранна кооперация „Нов живот“ е създадена през 1908 г. Собственик е на винарска изба, пострена през 1943 г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 литра вино. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играят благоприятните за отглеждане на лозя условия в района.

Най-старата винарска изба в с. Брестовица — „Мискет“ е създадена през 1936 г. като семейната изба от търговеца на вино Методи Хаджиянков. През 1998 г. е възстановена от Росица Кючукова по името „Вила Винифера“ (Villa Vinifera). Работи само в дървени бадеми от 25 тона и съхранява виното в дълбоко подземие.

В с. Брестовица се намира и винарска изба „Тодоров“, специализирана в производството само на червени вина, в бутикови серии, с ограничени количества.

Кметството на с. Брестовица. В сградата се помещава и ловно-рибарската дружинка

Земеделска кооперация „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ — с 768 кв.м. застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 човека и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването ѝ при евентуално развитие на туризъм в селището.

Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ — с. Брестовица е организация с традиции основана през 1897 г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за ловуване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: пъдпъдък, гривек, гургулица, яребица, фазан, заек. В горския район се ловува предимно заек, сърна, дива свиня, лисица, чакал, дива котка. Благоприятни условия за лов предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове — бял и черен бор, ела.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Кухня[редактиране | edit source]

В Готварската ни уикикнига има още следните брестовишки рецепти:

Външни препратки[редактиране | edit source]