Кос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За други значения на думата Кос (пояснение).

Кос
Kos Turdus merulaRB.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Muscicapidae Мухоловкови
род: Turdus Дроздове
вид: T. merula Кос
Научно наименование
Уикивидове Turdus merula
Linnaeus, 1758

Косът (Turdus merula), наричан още черен дрозд[2], е непрелетна пойна птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България. Една от най-често срещаните птици у нас.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 cm, имат дълга опашка и тежат 80–125 грама. Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата. Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Младият екземпляр е подобен на женския, но бледите петънца покриват и по-горните му части. Най-малките също имат пъстри гърди. Младите птици варират в отенъците на кафявото, а по-тъмните от тях са вероятно мъжки. През първата си година младият мъжки е с тъмен клюн и по-блед околоочен кръг.

Разпространение[редактиране | edit source]

В България — почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Из поля, лозя, зърнени насаждения, паркове, градини и др. У нас косът е постоянна птица. През зимата птиците от по-високите планински части се спускат в низините и равнините и се придържат в районите на населените места. През лятото се изкачват и над 2000м. [3]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Силно социализирана птица. Поради плашливостта си предпочита да живее на ята. Храни се със зърната на почти всички полски растения. Напада масово всякакви насаждения от овощни, зеленчукови и зърнени храни. Ако в близост има високи дървета, ятото се установява на тях и ако няма опасност налита и изкълвава всичко. Предпочита по-дребните зърна и плодове — пшеница, ечемик, ръж, череши, вишни, джанки, сливи. Особено предпочитание има към гроздето и нанася бързи и големи опустошения на лозята — особено след узряване на гроздовете.

Плаши се от хора в движение. Косът в днешно време се е приспособил към класическото старо плашило с шапка и ветреещите се ръкави, поради което се ползват други методи за сплашване, напр. силен, рязък пукот на ударени една в друга дъски. Опъването на мрежи над лозите по редовете е добро решение, но е доста трудоемко и скъпо. Останалите насаждения остават без защита, ако при тях няма непрекъснато човек.

Размножаване[редактиране | edit source]

Косът е моногамен вид и една двойка обикновено остава заедно до края на живота на единия от партньорите. Размножаването започва през март. Женската строи чашковидно гнездо от клонки, мъх, сено и листа, измазано отвътре с кал. Тя снася 3-5 (обикновено 4) синкаво-зелени яйца, изпъстрени с червеникаво-кафяви петънца, по-силно изразени откъм широкия край, с размери 2,9 х 2,1 cm. Женската мъти 12-14 дни. Малките се излюпват напълно безпомощни, голи и слепи. Двамата родители ги хранят в продължение на около 2 седмици, след което те могат да напуснат гнездото. Родителите продължават да хранят малките до 3 седмици след напускане на гнездото. Често женската мъти 2 пъти за един сезон, като използва същото гнездо.

Средната продължителност на живот на коса е 2,4 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Turdus merula'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.
  2. Пешев, Цоло. Атлас по зоология. София, Просвета, 1993.
  3. Боев, Златозар. Какво знаем за птиците. София, Издателство Отечество, 1990.