Боза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за питието. За градчето в Сардиния вижте Боза (Италия).

Боза

Боза̀та (на башкирски: буҙа, на казахски: боза, на татарски: боза, на узбекски: бўза, на албански: boza, на сръбски: боза, на румънски: Bragă, на турски: boza) е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране (за отстраняване на триците), разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати (10-17%), белтъчини, минерални соли, витамини от комплекса В и др. Според използваните суровини бозата бива обикновена — произведена от ръж или пшеница, смесена — от просо и ръж (пшеница) в съотношение 50:50 и какаова - смесена боза, произведена с добавка на какао на прах. Доброкачествената боза трябва да представлява еднородна колоидална суспензия без признаци на утаяване и избистряне. При изнасяне от производството бозата е неферментирала и трябва да съдържа минимум 10% захар (какаовата-14,5%). Вследствие бозата може слабо да ферментира и да се газира. Намиращата се в търговската мрежа боза трябва да съдържа минимум 8,3% захар (какаовата-13,5%) и да бъде с алкохолно съдържание максимум 0,5%. Бозата се изнася за продажба, опакована в гюмове или в широкогърлени бутилки, затворени с пластмасови или картонени запушалки. През зимния период трайността на бозата е до 48 часа, а през летния (от 1 май до 10 октомври) — до 24 часа. През този период не се допуска продажбата на боза, без тя да бъде охладена.

Продукт[редактиране | edit source]

Произвежда се чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като ръж, царевица, овес или пшеница. Подслажда се със захар, глюкоза, захарин, аспартам или други изкуствени подсладители. Обикновено готовата напитка съдържа от 0,5% до 1,0% алкохол.

В Турция се сервира поръсена с канела и се консумира с печена леблебия (нахут), предимно в зимните месеци поради кратката си трайност.

Домашно приготовление[редактиране | edit source]

Чаша с боза

Брашното се препича до бледорозово, като се внимава да не прегори (бърка се по време на печенето). Разтваря се в малко хладка вода. Така получената смес се изсипва в съда с останалото количество вода и се поставя на огъня. Добавят се двете чаши захар и се бърка, докато заври на бавен огън. След завирането продължава да се бърка в продължение на 5-6 минути. Оттегля се от огъня, охлажда се и след това се досипва или 1 чаша боза, или 1 чаша от предварително приготвената закваска. Съдът се държи 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник. Допълнителна хомогенизация може да се постигне чрез разбъркване с пасатор.

Забележка: Прибавяната към основната смес чаша боза или закваска може да се замени с 6-7 леко навлажнени и натрошени филии от черен хляб или сухар или 6-7 супени лъжици хлебно тесто (с мая). Имаме основание да предполагаме, че би могла да се използва като прибавка малко мая, размита с вода и лъжичка захар и оставена да ферментира.

Приготвяне на закваската: препеченото брашно се размива във водата и се прибавя захарта. Оставя се на топло докато шупне, като от време на време леко се разбърква.

История[редактиране | edit source]

Паметник на бозаджията, град Радомир

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента. Слагало се захар, прецеждала се и се продавала сладка или кисела. Понастоящем за изходна суровина се ползва пшеница.

Бозата придобива особена популярност в Османската империя. През 16 век нейни поданици започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II да я забрани. В Османската империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителна стойност.

В България се смята, че произходът ѝ е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. У нас град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на 20 век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е Любимец. Бозата е част от българската традиционна закуска "Баница с боза".

През януари 2009 г. в Skokie в щата Илинойс (САЩ) започва да работи първата в страната промишлена инсталация за производство на боза. Инсталацията е произведена в Хасково, а цехът е собственост на българин от гр. София.

При производството на боза трябва да се спазват изискванията на НАССР и Закона за храните. Необходима е висока хигиена и чистота на входящата суровина (за България това е пшеница с високо съдържание на глутен). Може да се ползват консерванти за забавяне на процеса на ферментация на бозата.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение: