Айрян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Айрян или айран[1] е безалкохолна напитка, направена от кисело мляко, разредено с вода. Понякога се сервира подсолена на вкус. Според стандарта за производители, изготвен от Министерство на земеделието и храните: „наименованието „айран“ се използва за течен млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с добавка на вода под 50 % и без добавена сол или съдържание на сол не повече от 0,8 %.“[2]

В България за направата на айрян се използва пълномаслено кисело мляко и вода в пропорция 1:1. Айрянът се произвежда и в заводи на хранителната промишленост, като се продава готов в магазинната мрежа. Напитката се сервира студена и е подходяща за горещите летни дни, както и за хора с ниско кръвно налягане. Айранът е добро мезе за мастика и за ракия.

Турският вариант на напитката се приготвя от вода и кисело мляко в пропорция 2:1, разбъркани със сол до пяна. Айрянът може да се подправи допълнително с маточина, мента или босилек. Използва се резливо и мазно кисело мляко (10 % масленост, Süzme Yoğurt) или обикновено кисело мляко, смесено със сметана и лимонов сок.

От кисело мляко се приготвя и индийската напитка ласи, която има сладък и солен вариант с различни подправки.

Съгласно технологията на производство в предприятия за млекопреработка, айрянът се приготвя от обезмаслено краве мляко с масленост 0,1% и киселинност 19°T. След пастьоризация млякото се охлажда до 42 - 43°C и се прибавя закваска. След получаване на плътен коагулум млякото се хомогенизира добре до течна консистенция.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В правописния речник на БАН от 1995 г. думата е айран, но според изданието от 2004 г. е айрян. Освен това айрян е дублетна форма на айран според Пашов, Петър и др. Правоговорен и правописен речник на българския език. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1668-3. с. 1208.
  2. Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. // Посетен на 2012-11-20.
  3. Захариев, Динчева (199,), с. 123-124

Литература[редактиране | edit source]

  • Ц. Захариев, Е. Динчева, "Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход", том ІІ

Вижте още[редактиране | edit source]