Айрян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свеж айрян

Айрян или айран[1] е безалкохолна, българска напитка, направена от кисело мляко, разредено с вода.

Не винаги се сервира леко подсолена на вкус. Може да се подправи допълнително с маточина, мента или босилек. Използва се резливо и мазно кисело мляко над 4%, или обикновено кисело мляко, смесено със сметана и лимонов сок.

Днес, според стандарта за производители, изготвен от Министерство на земеделието и храните: „наименованието „айран“ се използва за течен млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с добавка на вода под 50 % и с добавена сол и съдържание на сол около 0,8 %.“[2]

Основната Рецепта е от: кисело мляко и вода в пропорция 1:1 и сол на вкус. Айрянът се произвежда и в заводи на хранителната промишленост, като се продава готов в магазинната мрежа. Напитката се сервира студена и е подходяща за горещите летни дни, както и за хора с ниско кръвно налягане.

Съгласно технологията на производство в предприятия за млекопреработка, айрянът се приготвя от обезмаслено краве мляко с масленост 0,1% и киселинност 19°T. След пастьоризация млякото се охлажда до 42 - 43°C и се прибавя закваска. След получаване на плътен коагулум млякото се хомогенизира добре до течна консистенция.[3]

Айранът в българския бит се счита за добро мезе към мастика и за ракия.

В индийската кухня Аюрведа, разделът с кисело мляко има напитка ласи, която е в сладък и солен вариант, също с различни подправки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В правописния речник на БАН от 1995 г. думата е айран, но според изданието от 2004 г. е айрян. Освен това айрян е дублетна форма на айран според Пашов, Петър и др. Правоговорен и правописен речник на българския език. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1668-3. с. 1208.
  2. Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. // Посетен на 2012-11-20.
  3. Захариев, Динчева (199,), с. 123-124

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ц. Захариев, Е. Динчева, „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход“, том ІІ

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]